Музиковедката П. П. ми доведе непознат мъж, който търсел консултант и редактор за обемист ръкопис - историята на едно средногорско село. Преди години човекът купил къща там, постегнал я и се привързал към хубавия край. Самия ръкопис "наследил" от последния местен "културтрегер" - събирач, записвач и пазител на всичко, което според него следвало да се предаде на бъдещето. Старецът нямал близки, а в селото, както казал, не останали "будни" хора, ...

Отгърнах да видя.

Второто издание на далечната ми книга "Ранни мемоари" е излязло през 1985 г. Значи, при тогавашното книгоиздаване, поне година-две по-рано е написан онзи текст за илюзиите ("Илюзия sine qua non"), и значи, снежната топка в домашния хладилник се е появила още по-рано - когато Драган, най-малкият вкъщи, е бил още по-малък... Случката беше екзотична за нашия тогавашен живот. Той лудееше по снега, не можеше да му се насити, а когато се ...

Когато някой ти се обади по телефона - значи ти се е обадил. Напоследък все така става, та някои читатели-свързочници почнаха да разсъждават възможно ли е все на тебе някой да ти телефонира, от кое място и по кое време това е реално, а в кои случаи - измислица. Поставя се под съмнението и съществуването на телефонни грешки. Читателят не е виновен: предадена едно към едно, реалността най-често изглежда просто скалъпена. Животът не е длъжен нищо ...

Една седмица - и вече свикнахме с новата година. Ударихме десетката - както се произнесе приятелят ми Жоро Апломба - и се успокоихме. Приключихме с надеждите и пожеланията, върнахме се в браздата. Възбудата се оттича бързо и делникът е изпълнен с облекчение - очакванията, както всеки път претрупани и по своему непредпазливи, пак дойдоха в повече. Е, отслужихме я и тази Нова година: донякъде като празник, донякъде и като повинност - не е много ...

Имах рожден ден и аз, та ми се обади една поетеса от Р. - с обичайните пожелания и с признанието, че преди време съм я направил щастлива с награда от конкурс. Това жури беше преди четири-пет години, наградата беше трета или поощрителна, а тя все тъй щастлива и благодарна. Тази поетеса не бях я чел и чувал, името й не съм срещал от тогава, но трябва да е било добро стихотворение, щом съм го отбелязал за награда. В тези провинциални конкурси участват ...

Ако на стената на парламента или на някое министерство видите опрени метли с дълги дръжки, не мислете, че циганки от групите за временна заетост са кръшнали наблизо да пият кафе. Това най-вероятно са разпространените напоследък транспортни средства, с които депутати и министри браздят небето над столичния град. Тези приказни летателни апарати влязоха в активно обращение още преди изборите, а сега вече са предпочитан транспорт в българския ...

Пощенската кутия, както неведнъж съм споделял, не е чак кутия на Пандора, но и от нея се разхвърчават всякакви изненади. За някои екзотични и загадъчни пратки аз вече съм разказвал, други избягвам да огласявам... докато тече разследването. Работата е там, че от много време вече намирам между писмата и рекламните хартийки моята снимка от вестник "Сега", изрязана и надраскана, а понякога и с избодени очи. Положението е двусмислено - има злоба ...

В една картичка от Балчик приятелят ми Лазар Г. някога е написал: "Ако някой обича някого, то не е защото другият заслужава това, а защото... го обича". Картичката, разбира се, се е изгубила, но текстът се е запазил - цитирал съм го в една отдавнашна книга. Тогава Лазар беше преминал през ада на разрушителна, "огнена" връзка и това навярно бе резюмето на неговия жесток опит от любовта: че там нищо не е обяснимо, нито победимо, нито предотвратимо.

Разгърнах ...

Получих откъси от военен дневник. Това са записки, водени ден за ден в галериите на Южния фронт през Европейската война. За разлика от преживелиците, описвани след време, много от събитията са просто маркирани - понякога и само с една дума. Автор на тези страници е подпоручик Недко Гатев Милчев от 39 солунски полк, 7 картечна рота. Всъщност, младежът от Севлиево става подпоручик вече на фронта. Бойният му път е кратък за такава дълга война ...

Споменавал съм и тук учителя ми Доньо Дянков, един необикновен човек, запазен и до днес в съзнанието на своите ученици - вече възрастни жени и мъже, сторили куп оценки и преоценки в живота си. Имах късмет да го срещна в училището на крайния квартал поради нелепата, а от друга страна, зловеща процедура на тогавашната власт - преместиха го от едно училището от центъра, защото там станал много популярен. Имаше такова правило тогава - да се вземат ...

Замириса на кръв напоследък, крилото на смъртта бразди есента над нас. Усетих го на 18 октомври - тринадесет души убити на пътя. Черният 18 октомври от години е тъжен за мен, на този ден почина майка ми, сега обаче сякаш някой стъпи на сърцето ми. Това се случва: прилив на нещастие. И - също не е първица - едно нещастие да извиква други. Човек не трябва да се фиксира върху това, ако иска да живее смислено и полезно. Но може би и тези неща се трупат ...

С течение на времето постоянните вестникарски колонки заприличват на заведение с постоянни посетители. Повечето от тях въобще не идват там заради музиката, обикновено са харесали нещо друго (цените, скарата, сервитьорките), но така или иначе имат мнение за репертоара, имат си и предпочитания. Едни харесват баладите, други по-безгрижните парчета, а всички най-общо - танцувалните. Според градуса и според кесията си някои дори си поръчват ...

Ангел П. ни развесели с коментара на дядо си покрай избора на Рио де Жанейро за град на по-следващата олимпиада. "Голяма часова разлика - угрижил се дядо Славчо. - Ще трябва да я гледаме тази олимпиада по нощите." Дядовият Славчов кахър не би извиквал усмивка, ако не бяха две съществени числа. Олимпиадата в Рио ще е през 2016-а, а самият дядо Славчо тези дни навършва 93. И притеснението му изглежда малко, е, как да го кажем... преждевременно. Но никой ...

Цвети Вълнарова по улица "Граф Игнатиев" - много печална. Влачи торба речници и гневна оглежда сергиите с плодове. "Виждаш ли - съска - грозде, грозде и пак грозде, няма връщане." Цвети ненавижда гроздето, защото то "затваряло" лятото. Появи ли се гроздето - край на ваканцията, на плажа, на следобедната "маргарита" и другарското барбекю в къмпинга. Арапя беше адресът на нейното лято и тя правеше всевъзможни комбинации, уреждаше отпуски с някакви ...

Да си дойдем на думата. Известна част от нещата в живота се случват и в квартала "Младост" 2. Това се явява причина в някои петъци да започваме оттам. Не твърдя, че комплексът е някаква представителна извадка на българския живот, но и в него, както и навсякъде, онова, което той, животът изважда на показ за всеки от нас, които не го изследваме, а просто го живеем, си е достатъчно реално, а понякога дори и уникално.

Стоян Лечков настоя да се разходим ...

В Любляна, на брега на река Любляница, внезапно и без връзка с нищо друго в този ден осъзнах, че съм вече по-възрастен от баща си. В интерес на истината това е било факт от доста месеци, но ми се яви едва сега, когато от крайбрежното кафе гледах водите да изтичат нанякъде. И може би това бе причината - баналната, автоматична асоциация с изтичането на живота: татковият - вече изтекъл, и моят - все още провлачащ се пак в същото корито. Не бях отишъл ...

Попаднах на разкрития за гибелта на Виктор Хара. Натъкнах се случайно, не съм ги търсил - отдавна бях решил, че страницата е затворена. Питам се дали някой днес и тук ще се развълнува от това. Вълната на разграничаване с тоталитарното минало не е отмила съвсем името му от общественото съзнание. Паметта за него неотдавна бе събудена от приятели на испаноезичната литература. Певецът не е забравен, разбира се, но поуката е погребана. Минахме ...

Пожарите покрай Атина по странен начин ме връщат в едно друго лято. Тогава Гърция пак тъй гореше като на война и над пътя валеше черна пепел от подпалени по хълмовете гори. Вестниците открито пишеха за нарочни палежи, които трябвало да разчистят площи за строителство или - представете си ! - за земеделие. Приятелят ми Теофил ме избута пред огледалото: лицето ми бе тъмно и като че опечено, макар да бях гледал пожарите само през предното стъкло.

Вечерта ...

Чехов чел вестници - и даже си записвал. "Днес четох вестници" и т.н. Но щом го е отбелязвал в дневника, вероятно не го е правел непрекъснато, както ние с вас. Впрочем, в моята професия това не се върши толкова усърдно. "Гледа ли вестниците?" - се питахме в редакцията. Точно така: гледахме ги, не ги четяхме. Заглавията, тук-там по някой абзац. Като видиш и подписа - край. Познавахме се в занаята и знаехме кой как ще го напише. Малцина бяха способни ...

Флегматичният, но иначе железен инспектор Морс обяви, че се пенсионира. Отива си една добра компания за всяка безсъница, един симпатичен герой, сражаващ се със Злото с чаша в ръка. Случаите на Морс са толкова заплетени, че човек хич не се напряга да ги следи и разгадава (героят тази работа накрая така и така ще я свърши) и спокойно наблюдава света в долината на Темза, където хора с добри маниери отнемат живота на други хора с добри маниери. ...