Сетиха се за изкуството. Пред избори винаги си спомнят за изкуството. Сетиха се, че то владее сцената, и за да се качат или за да останат (на сцената), удариха го на изкуство. Вече десетилетия в България се приказва, че за изкуството трябват пари. (За изкуството трябват и много други неща, ама нейсе.) Изглежда, това се е запечатало в съзнанието на онези, които държат парите. И понеже парите са у тях, значи и изкуството им е в джоба. Но не всякакво, ...

В пицарията "Дон Домат" двама граждани пиеха бира и се надлъгаваха. Така хората си почиват от живота. На устата им беше парламентът: какво става сега там, когато чака нови наематели, ремонтират ли го, проветряват ли го или го дезинфекцират. Ще му сменят ли пак мокета или само ще го перат. И как ще се преборят с хлебарките, за които се говори, че нощем излизали по жълтите плочки и заплашвали движението. Като всяка беседа, породена от скука, и тази ...

Никак не му е било лесно на онзи юнак, дето пръв е изказал подозрението, че Земята е кръгла. Какви доказателства би могъл да представи на недоверчивите наши предци? Да им сочи Слънцето и месечината и да им изтъква колко са валчести небесните тела? Да им рисува как се подава корабната мачта иззад хоризонта? Това, което днешните акселератчета го глътват и смилат безпроблемно, за солидните, тежкотоварни светогледи на предходниците е било непостижимо ...

Видях бабите, наклякали по диагонал срещу Попа, да предлагат божур за продан. Божурът е цветето на Солунските братя. Излезе ли божурът - ослушвай се за "Върви народе, възродени". В детството ми из дворовете на Горни Плевен той беше забранен за късане до самия празник, сутринта на 24-и майките тържествено го изрязваха - с дълги дръжки, до пръстта - и го отнасяхме в училище. (Венците бяха оплетени от предния ден, но в тях божур не слагахме, защото ...

И да съм вярвал в дълбокомъдрия подтекст на простодушните човешки преживелици, то е било отдавна и за кратко. Това, което се случва с нас, дори когато ни раздрусва, рядко ни разкрива нещо ново. Обикновено скритият смисъл на нашите животонаблюдения се свежда до неща, които са ни отдавна известни и на които навреме и съвсем точно са ни учили. Ако трябва да бъдем честни: този смисъл въобще не е скрит. И житейският ни опит най-често се състои в ...

Имах едно началство, което припадаше пред купешките приказки и, като не ги разбираше особено, ръсеше ги в текстовете както се ръси шарена сол. Ей-така: нахвърля си дописката на не особено добър български език, надроби я, обърка я и после, както сам се изразяваше, я "инжектира за блясък". За тази "инжекция" избираше думи от едно тефтерче с надпис "Булгарплод". Присмивахме му се на шефа за тефтерчето, понякога му крояхме капани: пробутаме лъскава ...

Едно от наказанията на днешното време е пуснатият телевизор. Не можеш да избягаш от него, поне не всеки път. И като не можеш, оставяш се да те промиват умопомрачителните холивудски реплики: "нищо лично", "всичко е под контрол", "какво си мислиш, че правиш?" и пр. За слуха на широко скроения български зрител този набор от шаблони е нелеп и обиден. И все пак, и в него може да се открие нещо симпатично. Така, когато на екрана се разиграва някаква трагедия, ...

Дори не забелязахме, кога свикнахме да посрещаме хладнокръвно ужасите на престъпната среда и неизчерпаемите магарии на всевъзможните, нароили се като всеки път пред избори политически лица. Понякога ми се струва, че всичко това те го замислят и вършат само защото са разбрали, че кожата на гражданина е тъй нечувствителна, та трябва да я ръчкат с все по-хард инструменти или просто железа, за да му привлекат вниманието. (Даже е странно, че ...

Когато още в България никой не свиреше блус, лесният и достъпен за народа танц бе, разбира се, тангото. "Две напред - една назад": това е простата математика на движението и начинаещи ергенчета усърдно мърдаха устни, докато броят и вдървено изпълняват тази формула. Тангото беше предпочитаният танц за развитие на всеки флирт. Къде с настъпване, къде с притискане - страните почти винаги постигаха някакъв напредък. Магическото число на тангото ...

Помолих добър познат, професор и активист на политическа партия, високо началство в образованието, да се застъпи за дъщерята на стария ни учител от гимназията. Тя е вдовица на известен някога криминалист, един от най-добрите детективи на тогавашната милиция, смятан за гений дори в онези времена, когато славата се спускаше "отгоре" и беше разрешена само за хора от "кръга". Запомнил съм го с това, че беше от онези редки мъже, които си позволяваха ...

Когато му се наложеше да обоснове пред околните презрението си към политиката, дядо ми Павел разказваше епизод с някакъв народен представител от Плевенско. Забравил съм името му, естествено, но, ако добре си спомням, беше от селото на писателя Васко Жеков. Този депутат прекарал цял мандат (а може и два) в дрямка и безсловесност, та като взел един път думата, всички се натрупали да чуят какво ще рече. "Господин председател - казал народният ...

Дори стремителното завихряне на събития в ранната пролет не може да измести интереса от ловкото жонглиране на сделки и интереси в етажите на властта. Всъщност, не точно ловко, доколкото няма-няма жонгльорите изпускат по някоя топка и тя се търкаля ли, търка-а-а-ля от вестник във вестник, от телевизия в телевизия. Всеки истински, а не политически циркаджия ще ви каже, че ловкостта омагьосва зрителя с бързината, но самото бързане проваля ловкостта. ...

Хареса ни да се изживяваме като космическо сираче и мировата скръб безспорно ни се услажда. Нация в прострация - това някак ни допадна. Бедността и неправдите на прехода извикаха чувства, които немалко човешки души едва успяха да удържат. Но хората все пак се окопитиха. Върнаха се при себе си. Останаха обаче на сцената едни юначаги, специализирали се да изобразяват изненада и гняв. Подвизават се едни автори кибритлии, които хокат всичко ...

Веднъж писателят Йордан Вълчев ми представи непознат мъж. "Запознайте се - рече, - това е поручик Кокаланов." Човекът се притесни, сякаш разпознат и заловен в нещо непозволено. Бяхме го срещнали пред старата антикварна книжарница на "Граф Игнатиев" и от това, а може би и от някои думи на Йордан по друг повод в паметта ми е останало, че "в мирния живот" Кокаланов беше букинист. Защото той обитаваше и още една, съвсем различна действителност, необикновения ...

Имаше един поет с лош късмет. Впрочем, поетът още го има, човекът си замина. Пишеше и превеждаше стихове в своята провинция, усмихваше се през очилата, дружелюбно примижаваше срещу живота. Критиците умираха да се упражняват с него. Ту нещо не му харесваха, ту го съветваха да пише по-малко, ту по-малко да чете. Причината беше съвсем банална: просто бяха установили, че писането срещу този поет не е свързано с неприятности. Той не беше в културната ...

Преди време в евтин софийски ресторант произлезе ей такъв скандал. Слабо пийнал неудачник резюмира поредното си потопяване към социалното дъно с глуповатото заявление: "Поне спя спокойно!" "Ти действително спа!", кипна също слабо пийналата му жена и го удари със солницата. Келнери и бодигард изведоха съпрузите на улицата и ги натириха да... спят.

Горе-долу това се случи и горе-долу тъй го бях описал тогава. Малко преди Зарезан, почти десетилетие ...

Въпреки че го обучават да мисли позитивно (а може би донякъде и точно затова), и днешният гражданин нерядко и безразборно изпада в меланхолия. Усещането за оковани ръце, за зидове (Далчев би казал - балкон) без врата и въобще за безизходност изтезава не само сиромасите. Никак не са малко онези, за които чувството за свобода остава все още само в рекламите на демокрацията. Ако сте забелязали, самата дума свобода почти не е в употреба. Говори ...

Студът, изпитано средство срещу грип, милостиво се спусна да компенсира (за кратко) поне очакването поскъпване на лекарствата. Лек срещу другите скандали в държавата календарът не предлага. Мразът - дори и февруарски! - не може да охлади страстите около всичките сделки, които се сключват-несключват, приветстват-освиркват, подписват се и после се разтурват пред занемялото и объркано множество. Едновременно текат разправиите за това какво ...

Може би тази история въобще не е за тук. Това е страница за анализи, поучения и въздишки, а тя разказва за един човек, за една книга. Малко нещо като "частен случай"...

Владимир Кирицов беше плевенски сатирик, честен и храбър поет. Кой знае защо някога сатирата - макар и за кратко - бе станала мода в литературния живот. Писането на епиграми бе епидемия, но истински епиграми пишеше Радой Ралин, а от останалите - Владо. Самият Радой много го харесваше, ...

Напориста поетеса успя да ме "осигури" за премиерата на новата си книга. Изслушахме музикална програма, актьор и актриса четоха стихове. Непознат критик енергично похвали авторката, а тя сподели как й е хрумнала идеята за този "проект", как се е свързала с фондацията, осигурила средствата за "проекта" и благодари горещо на останалите лица и организации, допринесли за осъществяването му (на "проекта" - б.а.). Накрая дадоха чаша мускат от Търговище, ...