Когато бях момче, в плевенските кина се въртеше един странен филм: не беше съветски, не беше дори военен, а гражданството се трупаше да го гледа. Филмът хващаше за сърцето и се коментираше в града: по къщите, в училище и - естествено - в обсъжданията из профсъюзните организации след популярните тогава колективни посещения на кино Имало е в него нещо силно, необикновено, различно от шаблона, от пропагандата, от всичко останало в тогавашния ...

Един брадат професор, отново пробил в политиката, споделяше по телевизията идеите си за промени в българския живот. Паметливи колеги го засякоха: това се приказваше ооо-ще на Кръглата маса. Изведнъж всички си спомнихме онази маса и компанията около нея. Както и всичките легенди, заблуди и мистификации, сервирани там. Ако нещо установихме със сигурност, то бе, че точно за тези приказки всички избягваме да си спомним. И като си помислиш - има ...

Изкушението да се коментира парламентът не е лесно за преборване. Какви страсти, каква динамика, какъв речник, какви... мускули! Действащите лица сричат стари роли, явно се предават от НС в НС. Изненада ще бъде, ако има изненади. Пукотевицата не плаши никого. По-страшен е животът, който българинът (им!) живее и който никакви избори няма да променят. И в който всичко, от което опитва да се избави, си остава в сила. В това число и местният политик.

Военният ...

Денят намалява, съобщава засменият вестникопродавец до театър "Сълза и смях". Това, което останалите софиянци само подозираме, или дори знаем от добавките на синоптиците към рубриките за времето, той го установява съвсем точно в своята практика. Живее във Владая и трябва да тръгва още по тъмно, за да посрещне съмването, вестниците си, а и първите купувачи в схлупената си будка. Човекът има точни мерки за дължината на деня и прилича на земеделеца, ...

Една дама продаваше пица на парче току на трамвайната линия между Попа и Перловската река. Пица не обичам и особено мразя да ми я поднасят на тротоара. Но познах продавачката. Беше размъкната и бавна, горещата пица бе дишала по лицето и по косите й, погледът й тежеше. Не бе ясно как бе стигнала дотук, но пък може би и така и трябваше. Беше същата жена. Като е казал "злобна памет", поетът е казал всичко...

Бях се случил (веднъж и отдавна) на светско ...

Снегът от коледните песни се изсипа за Рождество - направо като по учебник! Този път едва изтрая, докато изколят прасетата по места, и си събра багажа. Заминава. И без това всички заминават. Но снегът не е невъзвръщенец. Той ще дойде пак...

Сякаш вчера беше, въздъхнах в един вестник:

- И ние сме били Америка!

Въздишката ми отлетя, а и вестника го няма вече...

Но дори онези, които я чуха, не се върнаха от стълбището, не разопаковаха ...

Автобус 306 пътува от прокълнатия квартал "Младост-2" до Ректората. Разстояние достатъчно да бъде разказана средно голяма житейска история. Каквито обикновено са историите, които пътниците си споделят. В техните сюжети има достатъчно информация за живота - поне за живота на тези, които се возят в автобуси. На социологията в наши дни може и да не вярвате, но на автобус 306 - бива.

Жена в последна възраст разказва на стар господин как някакви ...

Получих покана, която не можех да откажа. Ироничният романист Христо Карастоянов отново свика близки и познати - този път на... изложба. По стените на хубава кръчма висяха шарените му картинки, странни и хапливи като всичко останало, което Христо предлага в общественото пространство. Изложбата обаче бе с двойно дъно - тя бе същевременно и малък концерт на знаменитото някога ямболско Студио "Пулс", Това студио се появи и се прочу по времето ...

За малко да видя и революция в този живот, но не стана! Видях само това, което и така вече бях виждал: подем на народните маси и тържество на победилия... Не се разбираше кой точно бе победил.

Това беше в една далечна земя, от която барутът още изветряваше, сякаш го виждахме да се издига към небето заедно с пушеците на вулканите. Същите вулкани, в които жандармите на никарагуанския диктатор Сомоса бяха хвърляли от хеликоптери заловените ...

Видях приятеля си М. да излиза от тото-пункт. Смутихме се и двамата. Не очаквах, че и той ще се нахвърли върху поредния джакпот. В нашия бранш заиграването с фортуната не се смята за добър тон, та М. реши, че ми дължи обяснение. Каза, че ще черпи кафе, и се подслонихме в полупразно бистро.

М. си вади хляба в старо бедно издание, западнало и разграбено в тревожните времена. Беше го изтупал от пепелта, докарал го беше "на фокус", мобилизирал бе ...

Прибрах се от работа и открих, че съм без ключове. Забравил ги бях в редакцията, още виждах връзката на бюрото пред компютъра, виждах и досадника, който ме нападна в края на деня и от когото се спасих, като си тръгнах набързо. Главата ми бучеше от монолога му, отпуснах се на една от изпочупените пейки пред входа, донякъде доволен, че ще се отегчавам на спокойствие в есенната димна вечер. На отсрещната пейка седяха двама старци с бастуни между ...

Някакви чешмички посяха гняв в държавата. Идеята се оказа най-малкото непредпазлива. Не се "вписва" в първоначалните планове. Противоречи на оригиналния проект. Компрометира генералната алегория на прехода. И поставя под заплаха основната директива: четиридесет години през пустинята! Защото все пак остава четвърт век, нали!

А каква пустиня с чешмички по мегданите? Каква ти Сахара с течаща вода? И то само след три петилетки! Караул, саботаж!

А ...

От сума време пред очите ми се върти епизод от забравен филм. Карета прекосява нощен площад. Площадът е покрит със слама. Странникът в каретата е озадачен. Обясняват му: тихо, господине, маестро Верди умира...

Видя ми се подозрително. Подозрително красиво. Творецът си отива, а публиката сякаш настоява да остане в някаква негова опера. Публиката иска операта да продължи. Хрумване на разчувстван сценарист? Или просто изделие на собственото ...

От години искам да се отърва от своите филологически етюди. Но все нещо в речника на живота ни ме стряска или ужасява, все нещо съзирам или заподозирвам. По това какво в този речник се появява или изчезва, по това какво се там намества и размества опитвам да позная какво вече с нас е произтекло и какво още има да се случи. Едно съм установил със сигурност: думите идват и си отиват навреме - веднага щом се появи или изчезне онова, което назоваваме ...

Зад облепената с мокри листа витрина на едно кафене край Римската стена срещнах господин със слушалки на ушите. Господинът бе от онези познати, с които цял живот се поздравяваме, без да си изясним причината за това. Кимахме си по софийските улици, а два-три пъти, сблъскани лице в лице в автобуса, бяхме разменили по няколко думи за времето или нещо такова. Десетилетия го мислех за един състудент, с когото се бяхме случили на бригада в Поликраище. ...

Чух по радиото един професор да казва за друг професор: "Той беше прекалено честен, за да преуспее." Този професор ми беше стар приятел. Сега вече не знам дали ми е приятел. Просто прочел в един вестник какво съм написал по повод тези му приказки. И като никога се познал! Та толкова време вече гневът му не минава. Странното е, че и моят...

Възмути ме и ме унизи този опит за компромис между ценностите и действителността. По-точно: изплаши ме ...

Познавам достатъчно събратя, които при мисълта за цензурата захвърляха перото и се включваха в някое от многобройните писателски карета за белот. Аз не играя карти пък и цензурата ме възбужда. Открай време се надлъгваме с нея, неведнъж съм я правил за смях. Та и сега - ако се вторачи и ми спре някой текст, не мирясвам, докато не го отпечатам някъде. Днешната цензура обаче е много по-организирана и ловка. Това, с което ще ви занимавам, не мина ...

Имаше времена, когато изкарването на хляба не бе така изтощително важно и не изпълваше с тревога цялото човешко същество. А точно в годините, за които сега си спомням, хлябът пък съвсем беше излязъл от мода. Все тогава мимоходом, по съвсем друг повод, бях споменал в един вестник, че бащите ни са се борили за хляба, а ние - против хляба. Имах предвид, че всички се бяхме побъркали по диети за отслабване, в които по-вредно от хляба не фигурираше. ...

Няма как, ще се майстори ново правителство. Нов кабинет. Като погледнеш, това са множество кабинети. Министерски, на заместници, на всякакви началства. Винаги съм се питал: като влезе нов стопанин в такъв кабинет, сменя ли бравата, за да се предпази от нежелано проникване на предишни наематели? (Както например става след развод в семейството.) И като напуска, пази ли си стария ключ? И дали въобще е възможно новите ключове да стават на старите ...

Една от драматичните въпросителни на днeшната предизборна дата е: забранени ли са или разрешени кебапчетата в деня за размисъл? Това витае в общественото пространство, витае като най-обикновен мирис на скара и заостря интереса (а и обонянието) на местни и чужди наблюдатели. Всички са наясно, че ако само за ден се прекъсне тази топла и апетитна връзка с избирателя, това незабавно ще го отклони от урните и автоматично ще го пренасочи към суровата ...