:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 279
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
« Предишна Страница 12 от 12 10 11 12
Около празници все повече се натрапват симптомите на единението между партии, правителство и народ в нищонеправенето. Започва се с мечти, идва политическа реалност, а след нея - житейска практика.

Например така:

На конгреса на партия "Българска социалдемокрация" Милен Велчев предложил да се сключи междупартийно споразумение за приоритетно финансиране на образованието. Времето и мястото на изявата не са случайни - преди 24 май и ...
Цял свят знае колко е добре да се мисли и постъпва позитивно. Към това естествено принадлежи пренебрежението към опасностите, които произтичат от позитивното мислене. Те са опасности от оглупяване. Напоследък има предостатъчни основания да им се обърне внимание.

Темата ни връща към родоначалниците на Новото време - спокойно, не са тези, за които си мислите, а Френсис Бейкън, Рене Декарт, Яков Бьоме. Те учат, че очакването на зли изненади ...
Вероятно защото външната ни политика се олицетворява и от един многоуважаван доктор по математическа логика, след референдумите във Франция и Холандия все по-често се сещам за примера, с който се онагледяват ограниченията на елементарната индукция. Това е примерът за изненаданата кокошка: тя щеше да е по-предпазлива в обобщенията, ако по-често си представяше, че след като триста сутрини стопанката й дава зрънца, някой ден ще дойде и стопанинът. ...
Около дълги празници и преди избори все повече се натрапват симптомите на единението между партии, правителство и народ в нищонеправенето. Започва се с мечти, идва политическа реалност, а след нея - житейска практика.

Например така:

На миналогодишния конгрес на партия Българска социалдемокрация Милен Велчев предложи междупартийно споразумение за приоритетно финансиране на образованието. Времето и мястото на изявата не бяха ...
Има места, където нищо не помага срещу препоявяващи се представи. Дори човек да не е параноик, щом някъде натрапчиво вземе да се повтаря едно и също, той се чувства преследван. Тогава инстинктът за оцеляване - дълбок източник на свобода и самооправдание - го пъди далеч и той се зарича да не стъпва повече там. После се връща от едното любопитство.

Такова място за мен май е "Кернтнерщрасе".



Тук трайно ме преследват изкривени образи ...
История тръгва от Платон, но тук - от средата на 60-те години на ХХ век. Тогава се явява усетът, който изобразяват навсякъде по разному, но все като страх от опростачване. Негов белег е омаловажаване на победите на образа над понятието. Затова станалото се характеризира с постепенното отстъпление на иконоборците. Макар да минават за големи умници, накрая винаги губят посрамени. Подробност е, че някъде това става по точки, другаде - с нокаут. ...
Понякога се налага да превеждам и затова тренирам с пресупозиции. Това са предположения за действително изказаното, скрито зад идиоми, реалии, автоматизирани изрази. Някои твърдят, че тук живеят езикът и мисленето. Та ловейки пресупозиции, се впуснах из родните медии.

Ако искате, вярвайте, ако не искате - не: за месец срещнах 54 пъти израза "бял човек в бяла държава", ширнал се от яден протест за нарушени права през жизнен идеал до самооценка. ...
В "Образ и подобие" на Радичков има мотив, който чудно описва държавническата мъдрост. Мине се, не мине, чалнатият самодържец, когото всички хвалят за прозорливостта му, измъква любимия си фикус от саксията, отбелязва, че пак не се е хванал, и го забожда. Грижливо.

Тая притча ми се явява, когато видя управленски програми, обещаващи вкореняване на средната класа. И нито една сериозна гаранция срещу изкореняванията. И пак мъдър самодържец. ...
Най-лицемерната проява на обществена справедливост е разпределението й по природни квоти - пол, раса, възраст. Тя е цинична, щом евтино изплаща социални дългове и прикрива масово безправие. Вярно, дарената справедливост за избрани индивиди извинява отчасти безправието спрямо останалите от същия вид. Така силните по обществено наследство почти напълно се оправдават пред слабите по естествени дадености. И става още по-ясно, че справедливостта ...
Ако си спомняте още по Коледа природно явление, срещу което не може да устои никое общество, отнесе над 160 000 човешки живота в Югоизточна Азия. Стихията предопредели бъдещето на няколко милиона души в няколко държави. Те ще трябва да преодоляват с десетилетия последствията на стихията и да възстановяват нормите на всекидневието си. Затова мнозина от оцелелите вероятно съжаляват, че са останали живи.

Сигурно защото дори Си Ен Ен не предаваше ...
И до нас откриха магазин, на чиято витрина в червено и жълто грее "Всичко по 1 лев". Повечето стоки са китайски. По пътя на коприната те са повлекли и местни производства - търговията е невъзможна без регионална солидарност. Собственикът говори криво-ляво български; питаш ли защо продават по-скъпи неща, отвръща като деец на Световната банка: "О, това е идеология за реклама, всичко на лев е утопия." После реди джунджуриите и следи посетителите, ...
Прав е маркиз Лаплас - всичко във вселената е в причинно-следствена връзка. Тя изглежда тайнствена само за оня, който не познава конкретните обстоятелства и не извлича същественото от снопа причини към верните изводи. Тая очевидна истина събира най-отдалечени явления. Да вземем например най-чистия западноевропейски философ Имануел Кант и булеварда с най-мръсното гето на София. Те са свързани в две отношения. Първото опира до различните ...
Като видял, че възмъжават, един баща пратил синовете си за дърва. "А какво да правим сам-самички, ако - пу-пу! - стане нещо?" - питали. "Не бойте се, неволята учи" - отвърнал той. И ей ги в гората, натоварили дървата, но не щеш ли, се строшило колело на каруцата. "Невольо, невольо!" - викали братята, но никой не идвал. Прегракнали, мръкнало и най-малкият се сетил: "Стига с тая неволя, току-виж дошли вълци. Я да се оправяме сами." Плюли си на ръцете, стегнали ...
« Предишна Страница 12 от 12 10 11 12
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД