Ако ООН реши един ден да учреди някоя световна организация за борба с корупцията, няма да намери по-подходящ домакин от африканската република Буркина Фасо. Защото самото й име означава Страна на неподкупните. Тази година стават точно две десетилетия, откак Томас Санкара, фен на бившия соцлагер и личен приятел на Муамар Кадафи, реши да преименува така дотогавашната Горна Волта, бивша френска колония, в която току-що бе завзел властта с преврат. Три години по-късно самият Санкара бе свален и убит също в резултат на преврат, оглавен от дотогавашния му съратник Блез Компаоре, който управлява и до днес. Преди десетина дни Компаоре домакинства на извънредна среща на Африканския съюз за борба с бедността. Което не значи непременно, че неподкупните са и бедни, а може би по-скоро, че не всяко име отговаря на съдържанието си.

-----------------------------

Блез Компаоре от години е във фокуса на западните медии с обвиненията за съучастие в контрабанда на диаманти от Сиера Леоне и за подклаждане на бунтовнически настроения в Кот д'Ивоар съвместно с либерийския му колега Чарлз Тейлър. А когато дойде на власт през 1987 г., бе посрещнат едва ли не с въздишка на облекчение на Запад - просто защото сменя доста по-радикалния Санкара, избрал "некапиталистически път на развитие" и вкарал в затвора всички несъгласни с него.

Катализатор за смяната на властта в Уагадугу, столицата на Буркина Фасо, е разпалването в края на 1986 г. на стар граничен конфликт с Мали, заради който дори пламва 6-дневна война. Мирът е възстановен след намеса на регионални миротворци под егидата на ООН, но в Уагадугу остават да гноят вътрешни разногласия за курса на страната. В началото на 1987 г. Компаоре, дотогавашен премиер и приближен на Санкара, е отстранен от управлението заради разногласия по ключовия въпрос:



струва ли си да се бият профсъюзите?



Той си го връща на Санкара няколко месеца по-късно - на 15 октомври, когато му отмъщава с преврат.

Бившият президент е ликвидиран, а новият разпуска Националния революционен съвет на предшественика си и създава свой собствен Народен фронт. Компаоре лично наглежда написването на нова, невиждана дотогава из онези места демократична конституция, която е одобрена на референдум през 1991 г. Основният закон обявява за незаконен всеки режим, дошъл на власт с преврат (настоящият в случая с Компаоре не се визира) и въвежда многопартийна система.

Резултатите от широко рекламираните "първи свободни президентски избори" през 1991 г. стряскат западните правозащитници, които алармират за масови фалшификации. Това обаче



не пречи на Компаоре да продължи "демократичния курс"



с провеждането през 1992 и 1997 г. и на парламентарни избори. И двата пъти убедителна победа в тях печели произлязлата от неговия Народен фронт Организация за народна демокрация "Движение на труда". През 1997 г. президентът - пак с грижа към демокрацията - внася такива поправки в конституцията, които отменят всякакви ограничения за преизбирането на държавния глава за колкото си иска нови мандати. Затова вече 18-а година Компаоре не напуска президентския пост в Уагадугу и гордо се подрежда сред африканските лидери на "семейните снимки" на всеки континентален форум.

Държавата му обаче си остава една от най-бедните в света. Тя не разполага дори с природните ресурси на други африкански посестрими. Няма дори излаз на море. Бюджетът се гради главно върху приходите от примитивното селско стопанство, в което основното перо е отглеждането и износът на памук. Изнася се също едър рогат добитък, месо, злато, необработени кожи, плодове. Внасят се промишлени стоки, машини, траспортно оборудване, нефт, цимент. Основните търговски партньори на страната са бившата метрополия Франция и другата бивша френска колония, която е имала късмета да се развие малко повече - Кот д'Ивоар.



Вносът 4 пъти надскача износа



и затова бюджетът на Буркина Фасо почти изцяло зависи от чуждата помощ - главно френска и по линия на Фонда за развитие към ЕС. МВФ и Световната банка също изпробват тук икономическите си програми, ефектът от които обаче е все по-безнадеждното обедняване на населението и все по-голямото разминаване между шепата облагодетелстван местен елит и името на страната. Бедняците оцеляват главно за сметка на паричните преводи от роднини, цанили се за гастарбайтери из богати европейски страни - предимно Франция и Белгия - или в по-заможни съседи като Гана или Кот д'Ивоар.

Буркина Фасо е активна франкофонка и във външната си политика се старае да следва курса на Париж и на различните френскоезични африкански органицазии, в които членува - Съветът на съгласието, Икономическата общност на западноафриканските страни, Африканския финансов съюз и т.н.

Инак в 11-милионната страна живеят главно представители на групите волтайк (с племената моси и бобо) и манде. Общо



населението се нарича "буркинабе" (буркинайци)



Практически половината от жителите на страната обаче са моси. И пак половината са мюсюлмани. 40% изповядват местни култове и само 10% са християни, главно католици.

80% от буркинайците са заети в селското стопанство. Смята се, че ежегодно по около половин милион от тях мигрират в съседните и по-развити Кот д'Ивоар или Гана като сезонни работници. Площта на обработваемите земи е много ограничена, чести са сушите и практически е невъзможно да се предугади каква ще е реколтата и дали въобще ще я има. Основните продоволствени култури са сорго и различните видове просо. Отглеждат се също царевица, орис, ямс, маниока, батат, таро, захарна тръстика и т.н.

Развити са занаятите - грънчарството, изработката на изделия от бронз и кожи. Около 100 местни предприятия се специализират в произвоството на мазнини, сапуни, технически масла, разхладителни напитки и т.н. За вътрешна употреба се произвеждат дори велосипеди и мотоциклети.

Заедно с 15 други държави от Централна Африка Буркина Фасо има обща Централна банка и обща парична единица - местен франк, който е напълно конвертируем спрямо френския.