:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,524,843
Активни 90
Страници 8,359
За един ден 1,302,066
Стара слава

Българка била и годеница на василевс, и киевска княгиня

Елена била сгодена за византийския император Константин VII, а след разтрогването на брака им се жени за руския княз Игор
През 912 г. на 11 май - деня, в който ромеите в продължение на 6 века празнували основаването на Константинопол, починал византийският император Лъв VI Мъдрият. Въпреки дългото и щастливо царуване неговият личен живот бил пълен с неудачи. Една след друга умирали жените му. По православните канони не било допустимо сключването на повторен брак, но за венценосния вдовец църквата правила изключение. Наскоро след смъртта на третата му жена Лъв VI се влюбил в Зоя, наречена Огнената. Строгият патриарх Николай Мистик, въпреки всички домогвания на двора, забранил четвъртия брак. Едва след отстраняването на несговорчивия патриарх Лъв VI успял да узакони своите нови семейни взаимоотношения. Той се венчал за Зоя, след което направил съуправник и тригодишния си син от нея, влязъл в историята под името Константин VII Багрянородни. Последният станал ключова фигура в една древна историческа загадка.

---------------------------

Константин VII загубил баща си на 7 години. Самодържец станал братът на Лъв VII - Александър. За да се предпази от заговор, новият император отправил на заточение майката на Константин VII, а своя племенник заплашил със скопяване, което да му затвори пътя към трона.

Александър не управлявал и година и починал, но неговата смърт не облекчила съдбата на Византия. За краткото си царуване той успял да влоши своите дипломатически отношения с всичките си съседи. Няколко месеца след неговата смърт войските на българския цар Симеон I обсадили Константинопол. Регентският съвет на малолетния император не могъл да отрази с оръжие българското нашествие и сключил мир, като приел всички искания на българите. Съюзът трябвало да бъде скрепен

с брак на българска принцеса и Константин VII



Нито византийските, нито българските източници са съхранили славянското, езическото име на годеницата. Понеже принцесата не била християнка, преди годежа тя трябвало да бъде кръстена. Съгласно византийските закони годежът на императора издигал неговата годеница в императорско достойнство. Българката под своето християнско и тронно име Елена станала императрица на ромеите.

Елена принадлежала към царски род. Тя била племенница на Симеон I. В 889 г. завършило управлението на цар Борис I, който доброволно се отказал от властта в полза на своя първороден син Владимир, след което се оттеглил в манастир. След няколко години той временно напуснал светата обител, за да осъди на свикан от самия него събор поведението на сина си Владимир, по-точно неговото отстъпление от православието. Владимир бил детрониран и ослепен, а на престола седнал по-малкият син на Борис - Симеон, който преместил своята столица от Плиска в Преслав. Изпадналият в немилост Владимир останал в Плиска, където му се родила дъщеря - бъдещата годеница на императора на ромеите Елена.

По време на годежа Константин VII бил на 8 години, на колкото била и неговата годеница. Съдбата като че ли станала по-благосклонна към тези деца. Но скоро от заточение се завърнала майката на Константин VII - Зоя. С активна нейна помощ бракът бил разтрогнат.

Разплатата последвала бързо. В отговор на нечуваното оскърбление Симеон I обявил война на ромеите. Българката Елена, подобно на прекрасната антична Елена, станала причина за ожесточени сражения. В разгорелия се конфликт се отличил, както било записано в хрониките, съюзник на българите, вожд на северните варвари. Неговата войска завладяла един от най-големите византийски градове на Балканите.

В желанието си да скрепи съюза си с могъщия северен народ Симеон I дал завърналата се племенница за съпруга на сина на северния повелител. След това следите на Елена изчезнали за дълго.



Великата княгиня



По същото време, когато Константин VII се мъчел с научни занимания да изтрие спомена за прекрасната българка, на бреговете на Днепър великата киевска княгиня Олга ревностно внедрявала християнството в своята езическа страна. За будителската си дейност тя била причислена от руската църква към светците и прославена като равноапостолна.

Летописците превъзнасяли красотата на Олга, а по ум я сравнявали с библейския цар Соломон. Заради нейния ум я наричали Хитрата, заради държавната дейност - Мъдрата, а за християнския подвиг - Светата. Великата княгиня като грижовна стопанка се занимавала с устройството на руската земя.

Мъжът на Олга - Игор, бил голям воин и често се отправял в далечни походи. Тримата му синове оставали под настойничеството на умната му жена. Много години по-късно духовните семена, засети от Олга, дали своите прекрасни плодове. На най-младия от синовете й било отсъдено да открие

нова ера в руската история - православието



Какво общо може да има между съдбата на българската принцеса, станала за кратко време византийска императрица, и княгинята, по волята на случая доведена от провинциалния Псков, както посочва "Повест временных лет", на великокняжеския престол? Нима са толкова необикновени техните биографии? Ако се вгледаме в древните свидетелства по-внимателно, ще открием удивителни неща.

Оказва се, че не всички древноруски източници са считали Олга за псковянка. В нейното житие се разказва, че тя обичала едно място в северната река и издигнала там кръст. В съответствие с пророчеството на това място бил издигнат храм и голям град. Така се появил Псков. Но, ако градът е възникнал след посещението на Олга на това място, тя няма как да е родена в него.

А какво говорели за произхода на Олга в самия Псков? Жителите му трябвало да знаят за това събитие значително повече, отколкото далечните киевски книжовници, които съставили "Повест временных лет". В Псков били твърдо уверени, че основаването на града се дължи на светата княгиня. Там се пази подменян от време на време дървен кръст с надпис: "Приде блаженная Ольга близ реки Псковы и встала на устье той реки. Был здесь тогда лес и дубравы великие. И внезапно пресветло видение виде-светлыми лучами осиеваемое место оное и услыиала пророчество: на месте сем будет храм Пресвятой Троицы и град велик и славен будет." И бил поставен на това място светият кръст за поклонение от православните християни.



Българската версия



Но ако Олга не е била родена в Псков, то къде се е родила и защо била свързана с Псков?

Псков е по-късното наименование на града. По-рано го наричали Плесков, което идвало от река Плескова. Древният руски град не бил единственият, който носел това име. В Х в. столица на България била Плискува - днес съвременната Плиска. Съзвучието на славянските имена ни води към България.

В един от ръкописите от ХVII в. се говори за това, че след похода на Олег към Цариград неговият син Игор се оженил за княгиня - дъщеря на кумански княз. Кумани обаче наричали и древните българи. По тази причина и подобието на имената Плискува и Плесков придобива съвсем неслучаен характер. И действително в ХIХ в. бил намерен древноруски летопис, в който се съобщава, че "Олег Игоря жени в болгарах, взяв на него княжну именем Ольга".

На основание на древните свидетелства дореволюционните руски историци настоявали за българския произход на Олга. Но едва днес имаме възможност да възстановим картината на онази далечна епоха.

Българският произход на Олга предполага пребиваването в България на Олег. Той именно довел годеницата на Игор. Изследването на обстоятелствата позволява да се възстанови следното: в 914 г. Олег взел участие в българо-византийската война на страната на цар Симеон. Руската армия завладяла един от най-големите ромейски градове - Андрианопол. Това било и най-големият успех през войната. В тази година бил подписан руско-византийски мирен договор, съгласно който руснаците били длъжни да се завърнат в родината си през пролетта и лятото на 915 година.

Версията за принадлежността на Олга към български управник се потвърждава и от именника на Ририкович. Имената в този именник, като правило, били свързани с имената на прадедите. От ранната епоха в именника се намират и двете имена - Борис и Владимир, които са тъждествени с имената на българските царе.

И Олга, и българската годеница на византийския император произхождали от знатни родове и били на една и съща възраст. Олег и Симеон воювали с ромеите в годината, в която



българската принцеса била изгонена от Константинопол



Бракът на Игор с Олга бил сключен на следващата година след завръщането на Олег от България.

Тези и други обстоятелства позволяват с достатъчна пълнота и надеждност да се възстановят събитията отпреди повече от 1000 години. Олга и българската годеница на Константин VII се оказват една и съща личност. Дъщерята на цар Владимир имала бурен живот. В Русия Олга придобила своята втора родина и вярно й служила 45 години, поради което заслужила всеобщата народна любов и уважение. Руската принцеса починала на 56 години, в четвъртък на 11 юли 961 г. Внукът на Олга и правнукът на цар Борис I, великият киевски княз Владимир, покръстил руснаците и също бил причислен към светците и прославен като равноапостолен.

------

*Руската хипотеза за киевската княгиня Олга е разказана на автора от научен сътрудник в историческия музей на Туапсе в Краснодарския край.





Текст снимки

1. Олга е управлявала известно време и като регент, след като съпругът й Игор пада убит.

2. Константин VII (вляво) и Роман II, златни монети от 945-959 г.
7
2969
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
25 Септември 2004 00:01
От тази импровизация, писана от инженер, излиза, че племенницата на цар Симеон І Велики не била кръстена, защото била... езичница. Това е пълна глупост. Отдавна е доказано, че Олга няма нищо общо с България, нито Псков - с Плиска. Не насаждайте стари-нови митове!
25 Септември 2004 00:48
На мен пък не ми стана ясно, как така смело афтора реши, че неуспялата василиса, е дъщеря на княз Владимир Расате? Значи десет години след ослепяването му, на възраст между 60 и 70 години, Владимир - вероятно заточен в манастир - се сдобива с дъщеря!!? Браво!


Доколкото ми е известно, навремето бившия игумен на Рилския манастир - епископ Нестор - е бил изгонен от Москва, буквално за два дена, защото е защитил тезата за българския произход на княгиня Олга.


Все ми се струва, че историята около княз Владимир и събора в "Преслав", не са достатъчно изяснени. Всички безкритично се доверяват на Регинон и не си задават въпроса, като как така, чувствителните и непропускащи да ухапят нашего барата византийски историци, мълчат по въпроса.
25 Септември 2004 06:27
Има податки, че скоро след ослепяването си Расате е убит от брат си. Прочетете моята студия за него в сб. "1100 години Велики Преслав", т. 1. Архим. Нестор си живее старините в Лопушанския манастир. Той написа цяла "кандидатска" дисертация, за да "докаже", че монаси от Рилския манастир били основали руския град Рылск. А защо не и всички селища с имена от този корен в славянския свят?!
25 Септември 2004 10:42
А-а, чак сега видях кой се крие под този ник! Чел съм от Вас едно-друго, но това не съм. Ще го потърся.


Твърде остро се отнасяте към престарелия епископ Нестор. Той е искрен, а не конюнктурен патриот. А и съвсем не си доживява спокойно старините в Лопушанския манастир. Попитайте защо не му дават да го посети сестра му, и защо го карат да си заплаща храната и прането?


Струва ми се, че всички твърде много се предоверяват на кратичката дописка на Регинон. Според мен причините за детронацията на княз Владимир, се крият по всяка вероятност другаде - ориентация към "Немско" и по всяка вероятност бездетство. По това време той вече е надхвърлил петдесетте. Както и да е, странно ми е само как толкова много историци си чорлят носовете и пишат статийки, които само те, помежду си четат, та да се оплюват, а не се захванат с толкова много необследвани или слабо обследвани периоди от историята ни. От къде всички са тъй уверени, че събора от 893 год. е проведен в Преслав? На какво стъпват?


А Вие служите ли, Ваше Високо Преподобие, Архиман?
25 Септември 2004 13:18
Лебеда,

Моите уважения към о. Нестор, но в конкретния случай - наивната идентификация на Рила с Рылск - го е подвело съзвучието. Един добър историк трябва да има познания не само от историята.

Знам за тези мнения, според мен конюнктурно-прозападни, че Расате е гравитирал към Франкската империя и изобщо не бил езичник. Защо тогава е свален, след като баща му Борис І сам е приел уния с папската курия и е бил приятел с Людовик? Във въпросната студия анализирам всички податки от най-различни източници, вкл. архитектура и литература, че Расате е подложил църквата на гонение. Имам и нова, още по-радикална хипотеза, но тя още не е оповестена.
25 Септември 2004 13:33
Бих бил благодарен, ако ми споменете част от тези източници!
26 Септември 2004 01:07
"Изпадналият в немилост Владимир останал в Плиска, където му се родила дъщеря - бъдещата годеница на императора на ромеите Елена." Това са фантазии на автора. Както вече писах по-горе, има косвени доказателства, че Расате е убит от брат си в затвора. Цар Симеон І има няколко братя, но не се знае чия дъщеря е въпросната Елена.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД