Мъжете, живели на територията на Северна Европа във времето на ранното Средновековие, са били почти толкова високи, колкото са и нашите съвременници. До този извод стигат американски изследователи от Университета на щата Охайо, отхвърляйки по този начин наложилия се сред съвременните учени мит за акселерацията. Според него прогресът и повишаването на жизненото равнище в последните столетия водят до постоянното повишаване на ръста на хората.

"По време на ранното Средновековие (IX-XI век) мъжете са били средно с няколко сантиметра по-високи от тези, които живеят неколкостотин години по-късно, в навечерието на промишлената революция, твърди Ричард Стекъл, професор по икономика, един от авторите на изследването. Тъй като ръстът на хората е общоприет индикатор за здравето и икономическото благосъстояние на хората, бях извънредно изненадан, научавайки, че те са се чувствали толкова добре преди 1000-1200 години."

Стекъл анализирал данни за височината на хиляди скелети, открити при разкопките на 30 стари гробища в тази част на света, датиращи от IX-XIX век (в Исландия, Швеция, Норвегия, Великобритания и Дания). За оценката на ръста на скелетите обикновено се използва дължината на бедрената кост.

От проучването станало ясно, че средният ръст на индивидите леко намалява в периода XII-XVI век и е много нисък през XVII-XVIII век. Към 1700-та година северноевропейците губят над 6 сантиметра от височината си и тази загуба не се възстановява напълно до първата половина на XX век.

По мнението на учения в началото на Средновековието височината на мъжете намалява от 173,4 см до около 167 см през XVII-XVIII век.

Причина за понижаването на ръста на хората и последващото му възстановяване в последното хилядолетие се дължи на поредица от най-разнообразни фактори, включително изменението на климата, урбанизацията, разпространението на инфекциозните болести, политическите трансформации и промените в селското стопанство (в това число и на продукцията му).

Така периодът 900-1300 година бил топъл и това благоприятствало земеделието чрез удължаване на вегетационния период с 3-4 седмици. Но в края на средните векове (някъде около 1300 г.) се разразява т.нар. малък ледников период, който продължава 400-500 години и има неблагоприятни тенденции. Изследването на колебанията на средния ръст на европейците в края на XVIII - началото на XIX век показват, че животът в големите градове е бил особено опасен за здравето на хората, тъй като те са центрове за разпространението на инфекциозни болести.