Анатолий Фоменко събра в "Нова хронология на историята" всичко, заради което нашумя през последните 20-ина години (изд. "Сиела"). То е: аргументи в полза на тезата, че хронологията на световната история в раздела "Древност" е неправомерно разтеглена. Мястото на античността е в т.нар. Средни векове. Заслужават доверие датите чак от ХVII век насам. По онова време е съставена хронологията на историята, която ползваме и днес, но тя е меко казано неточна. По-твърдо казано, историята на цивилизацията е поне към 2 пъти по-къса, отколкото го учим в училище.

Бедата се случила при четенето на историческите свидетелства. Работата е, че различните свидетели са разказали едни и същи събития по често толкова различен начин, че хроникьорите от ХVI-ХVII век ги приели за различни събития. И наслагването им във времето удължава времето. Не само това, така са "клонирани" и личности, примерно античният Витрувий и Леон Батиста Алберти (ХV век) са един и същи архитект. Къде е тръпката?

Фоменко е академик математик. Той тръгнал от разминаването в датите на регистрирани в историята астрономически явления, разчепкал го и се натъкнал на грешките. Но не спрял, приложил принципите от математическата "теория за разпознаване на образи" върху основните исторически писмени източници и установил гореказаното за събитията. Не спрял и дотук. Проверил и другите методи за датиране. И понеже не е Дан Браун, надлежно ни информира за учените, които преди него се занимавали със същото, - в началото е Исак Нютон.

Различното с версиите за женитбата на Христос и за неговите деца е, че тук работи науката. Дан Браун и другите Данбрауновци гъделичкат въображението на една публика, Фоменко и другите Фоменковци - на друга. Човекът има въпиюща нужда от този гъдел. Парадоксът е, че уж живеем в революционно време, а гъделът ни е обърнат назад във времето. Къде изчезна трепетът от бъдещето? Полетите към зората на християнството смениха полетите към Марс и т.н. Тези, които трябва да обяснят парадокса ни гъделичкат с щуротии.