За 39 години трудов стаж актрисата Мимоза Базова не е била обграждана с такова внимание от медиите, както сега, когато е номинирана за "Икар" 2009 за главна женска роля, споделя тя.

Родена е във Видин, но понеже баща й бил минен техник, семейството трябва да се премести да живее в Перник. По онова време Мимоза е едва на седем месеца. В местната гимназия учи заедно с неповторимата Катя Паскалева. Спомня си, че двете непрекъснато се явяват на едни и същи училищни конкурси за поезия. "Естествено, накрая с нея си поделяхме първо и второ място. Катя винаги беше начело. За мене тя е актрисата номер едно в българския театър".

---

В семейството на Мимоза Базова няма никой с артистични наклонности, но тя обича да се шегува, че баш актрисата във фамилията е майка й, която и сега нерядко я изненадва с някое и друго "театро".

"Като повечето малки момиченца, когато ме питаха каква искам да стана, като порасна, въодушевено отвръщах: "Артистка!". Всички се присмиваха на това мое желание, защото явно им се струваше неосъществимо". Тъкмо заради тези реакции на околните

първоначално на Мимоза



и през ум не й минава да кандидатства във ВИТИЗ



Всичко става случайно. Когато е ученичка в 10-и клас, в Работническия театър (заемка от бившия СССР) се провежда конкурс за стихове на Христо Смирненски. Една съученичка на Мимоза решава да се яви и я моли да я съпроводи за кураж. Конкурсът започва и най-неочаквано журито се обръща към "придружителката", ако знае нещо от Смирненски, да го каже. Мимоза отвръща, че може да изрецитира "Босоногите деца". В крайна сметка достига да национален конкурс и печели второ от десетте първи места. Този свой успех и досега Мимоза пази като много приятен спомен, защото в журито са все мастити личности: Спас Джонев, Йордан Матев... Вече с по-високо самочувствие, тя се решава да се яви на един конкурс, "дубликат" на изпита във ВИТИЗ. Резултатът е, че я харесват и я взимат да участва в представление. Съдбата ще да има пръст и в това, че на национален конкурс по художествена самодейност



Мимоза Базова е забелязана



от директора на комисията - проф. Желю Мандаджиев, който по това време е ректор на ВИТИЗ.

За добро или зло Мимоза завършва гимназия с пълно отличие, сиреч има шанса да продължи образованието си, където пожелае. Естествено, явява се във ВИТИЗ и е приета в класа на проф. Кръстю Мирски. Между другото, когато Мимоза си подава там документите, възкликват: "Ама защо кандидатствате тук при тази диплома?" А тя напук казва: "Майка ме накара". За да угоди на семейството си, дъщерята все пак кандидатства и архитектура. "Задната" й мисъл е, че вероятно няма да я приемат, понеже не рисува добре. За беда обаче въпреки двете тройки по рисуване бъдещата актриса изкарва отличен по математика и е приета. Всичките й "машинации" са напразни - конфликтът в семейството е непредотвратим. Но Мимоза държи на своето и се записва в актьорската академия. Завършва я през 1969 г.

Първата й роля на професионална сцена е в спектакъла "Когато куклите не спят" на Леда Милева. Според актрисата



най-глупавите роли, които е изиграла,



са "резоньорските", както тя ги нарича - ролите на красавици.

Базова напуска Перник, където е по разпределение. По-късно заминава за Видин, оттам пък - в Габрово. Следващата й отправна точка е Димитровград, където среща бъдещия си съпруг Иван Добчев. Всъщност двамата се запознават още във Видин, където режисьорът е пристигнал, за да се учи при Леон Даниел. Не пожелава да вземе фамилията на мъжа си: "Защото не съм Добчева, а Базова. Не си сменям нито имената, нито лицата. Такъв човек съм. Имам една приятелка в средите на художниците, която четири пъти си смени фамилията и накрая рече, че й е "крайно неудобно". Аз, без да искам, съм постъпила удобно".

Актрисата, която по онова време е едва на 22 години, изпълнявала ролята на синьора Монтеки в спектакъла "Ромео и Жулиета" на Леон Даниел. От Димитровград Мимоза Базова заминава за Пловдив, където впоследствие изиграва едни от най-силните си роли. Участва в комедията "Разбойник" на Карел Чапек, в "Обърни се с гняв назад" от Джон Озбърн, играе Наташа във "Фалшивата монета" от М. Горки.



Като "ремарке" на съпруга си,



заедно с него тя идва в София. Назначават я на щат в театър "Българска армия". Най-много Мимоза Базова иска да й поверят ролята на отрицателна героиня, защото й писнало все да бъде красавицата. Когато това най-после става, идва и признанието: "Случваше се да идват цели класове с ученици на представленията. В края му децата подаряваха цветя на всичките ми колеги, само на мен не, защото съм "лошата жена". Голям кеф". Във Военния театър тя играе в режисираната от Леон Даниел "Пейка" от Александър Гелман. Зрителите могат да я видят в няколко представления, които отдавна са в афиша на Армията - "Колко е важно да бъдеш сериозен" от Оскар Уайлд, "Много шум за нищо" от Уилям Шекспир, "Трамвай желание" от Тенеси Уилямс. Последната й роля е в моноспектакъла "Родилно петно", създаден от Иван Добчев специално за нея. Любопитно е, че пиесата от Николай Коляда е ситуирана в бившето котелно помещение на банята в Подуяне, вече зала Underground към "Сфумато".

За ролята си на Юлия



актрисата получи номинация за "Икар" 2009



в категорията за главна женска роля. В надпреварата за престижната награда Мимоза Базова бе в компанията на други две талантливи актриси - Светлана Янчева и Рени Врангова.

С много чувство за хумор актрисата разказва за "интригата" в своята кинокариера. Въпреки вродения си хоризонтален нистагъм - заболяване, при което очите се движат хоризонтално, тя никога не се възприемала като човек, на когото нещо не му е в ред. Вече напълно здрава, Базова се шегува, че режисьорите, които я канели да се снима в киното, поемали голям риск. Снимала се е във филмите "Бой последен" на Зако Хеския, "Мигове в кибритена кутийка" на Мариана Евстатиева, "Нашият Шошканини" на Георги Стоев - Джеки. "За четири години във ВИТИЗ получих такъв стрес от камера, че бидейки органична актриса в театъра, аз ставам абсолютно дърво, когато чуя камера.



Играя лошо и невярно, въобще не ставам за кино"



За дългата творческа кариера на Базова най-скъп й е споменът, свързан с познанството с Апостол Карамитев. В труден момент от живота й, когато играе все второстепенни роли, големият български актьор й предлага да ходатайства за нея в Пазарджишкия театър, който тогава е в разцвет. Тя е изненадана от поканата: "Ама как ще го направиш, ти в нищо не си ме гледал!" Апостол Карамитев отвръща: "Ако искаш да ти повярвам, че знаеш какъв съм аз, то ти трябва да ми повярваш, че знам от коя трънка ще изскочи заек. Затова бих заложил името си". Оттогава в тежки моменти, когато Мимоза Базова се обезверява, винаги си спомня тези думи. В момента тя се радва на близостта на семейството на друг наш голям актьор - Наум Шопов. Добри приятелки са и с Илка Зафирова, макар никой да не вярвал, че дружбата им ще просъществува "заради острите им характери". Доколкото й остава свободно време, актрисата го прекарва с двамата си внуци, снаха си и сина си, който е на 34 години, преуспял в професията си на програмист.