Кои са най-популярните цветя в ранната пролет? Безспорно лидерството си оспорват зюмбюлите и лалетата. Но има и други, които в последно време настъпват все по-напред и опитват да ги изместят от сърцата на любителите на стайна зеленина. Фрезия, иглика... стават не само за букети, а и за домашно отглеждане. Е, някои са по-непретенциозни, а други - капризни, но пък тънкостите се усвояват с времето.

---

До първа пролет, която е на 22 март, има време. Но първите цветя вече цъфтят в жилищата. Разбира се, и те като всяка стайна растителност си имат своите специфични изисквания, към които е нужно строго да се придържате, ако искате да ви радват с ефектни цветове. Освен това общото наименование първи пролетни цветя съвсем не означава, че всички се отглеждат по един и същ начин. Всеки вид си има особености, с които трябва да се съобразите.



Нежната фрезия



безспорно е един от пролетните фаворити при цветята. Родината й е Южна Африка. В Европа е култивирана през 1875 г. Това красиво и уханно растение разцъфва още в края на зимата. Листата й са наситено зелени, продълговати и тесни, с остър връх, по-къси от стъблото, което понякога достига и до 40 см дължина. Що се отнася до цветовете, то това е растението с един от най-наситените аромати. Неслучайно е любимо на парфюмерийната индустрия. Фрезията цъфти от март до юли. Цветовете варират от бяло и жълто до много тъмнорозови тоналности.

Проблемът за любителите на стайна зеленина е, че това цвете е от малкото, които трудно, да не кажем невъзможно, оцеляват в саксия. Ако все пак успеете, трябва да знаете, че фрезията се чувства най-добре при температура около 16 градуса и обича нормалната вода за поливане. Не бива пръстта да се оставя суха, но и да не се преполива. През зимата е добре да предпазвате цветето от слънцето, а през лятото да го държите на осветено място, като го пазите от преките слънчеви лъчи. Като цяло търсете място, което да е слънчево или на шарена сянка. По принцип идеалната почва за фрезията е лека и не прекалено плътна. Тя трябва да е смес от равни количества обикновена градинска пръст и пясък.

По правило луковиците се садят през есента, за да цъфне растението напролет. След като листата пожълтеят, луковиците се изваждат от пръстта, подсушават се и се оставят на тъмно. След като извадите вече "заспалата" луковица, отделете по-малките луковички и като им дойде времето ги засадете в отделни саксии. Тори се всяка седмица с много малко количество тор.

И нещо любопитно: Името на фрезията (Freesia) съвпада с това на немския художник натуралист Фридрих Теодор Фрез (Freese).

Друго характерно за пролетния сезон цвете е игликата (Primula). Родината й е Китай/Япония. Растението спада към семейство Primulaceae и цъфти целогодишно. Има много разновидности, като най-популярни са Primula malacoides (люлякова, сватбена) и Primula obconica (чашкова).



Чашковата иглика



е сред най-известните и най-стари декоративни растения. Тя цъфти в периода от Нова година до Великден. Едногодишното растение ухае силно и има леко мъхести листенца. Люляковата иглика е с различни нюанси на цветовете, а китките й са подредени на етажи. За разлика от нея чашковата е с по-големи цветове - сини, червени и жълти. Освен това е и по-издръжлива.

Какво трябва да знаете, ако искате да имате иглика в саксията на перваза на прозореца? Това растение се нуждае от шарена сянка. Избраното място не трябва да е нито прекалено слънчево, нито твърде сенчесто. Важно е обаче да бъде проветриво и сравнително прохладно. По принцип игликата се чувства добре на температура около 15-20 градуса. Люляковата понася дори и по-ниска - 10-15 градуса.

През цялата година пръстта на растението трябва да е равномерно влажна, да не подгизва, но и да не засъхва. Полива се с филтрирана вода със стайна температура. Тори се веднъж месечно през цялата година. Най-добрата почва за игликите е кореновата туфа. Прецъфтелите цветчета трябва редовно да се отстраняват, за да се разчиства място за нови.

Чашковата иглика се пресажда през есента в богата на хранителни вещества глинеста почва. Люляковата няма нужда от подобно нещо. Чашковата съдържа приминов секрет, на който по-чувствителните хора реагират с алергия, така че е най-добре да я пипате с ръкавици, а ако имате деца, направо се откажете от нея. Сред най-ефектните разновидности са Askat - с тъмнорозово в центъра на цветчетата, и Appleblossom - в цвят на сьомга.

Сред любимите пролетни цветя е и нарцисът. Narcissus спада към семейство Кокичеви (Amaryllidacee), идва от Средиземноморието и цъфти в периода от март до май. Ако желаете да отглеждате



нарцис като стайно растение,



трябва да засадите луковиците още през септември-октомври. Най-добре това да стане в песъчлива почва, която да ги покрие съвсем леко. После саксията се оставя на хладно, но влажно място и се полива обилно.

Дотук с лесното. През януари саксията се внася в дома, като в началото се държи на тъмно място, където температурата е около 12 градуса. Ако от септември до януари я оставите на светло, имайте предвид, че стъблата на цветето после му ще станат твърде дълги. Ако обаче сте се грижили по всички правила, няма от какво да се притеснявате. Щом листата достигнат височина колкото човешки пръст, променете за трети път позицията на саксията, като в този случай изберете топло и светло място. Сега вече трябва да поливате с вода, която има стайна температура.

След като цъфне, нарцисът трябва да се държи на светло място или на шарена сянка. Задължително условие е чистият въздух, което означава да проветрявате тази стая по-често от необходимото. В този етап поливането вече е умерено, но редовно. След като прецъфти, луковицата се засажда в градината или се прибира за следващата година.

Най-популярен е Narcissus "Tete-a-tete", който спада към Narcissus cyclamineus. Отглежда се от луковица. Цъфти в периода от февруари до април. След като цъфне, саксията се държи на прохладно, свежо и светло място. Хубавото на този вид е, че цветът е доста дълготраен. И освен това се полива от време на време. След като прецъфти, луковицата се прехвърля в градината, където има възможност растението да продължи своето развитие и да цъфне отново през лятото. Трябва само да изберете слънчево място и да го поливате отново, пак от време на време.

И на финала - минзухари. Тези цветя са от два основни вида - Crocus и Colchicum. Вторият е известен още като есенен минзухар, но в случая ни интересува повече първият. Crocus цъфти през пролетта, спада към



семейство Лилиеви



(Liliaceae), а негова родина е Средиземноморието. Той има доста разновидности, като от една от тях се добива скъпата подправка шафран. Този минзухар цъфти в различни багри - в бяло, жълто, светловиолетово до тъмнолилаво. Различна е и формата на цвета. Най-доброто положение за него в дома е на слънчево до полусенчесто място. За да удължите живота на цвета, е добре веднага щом растението цъфне, да преместите саксията на шарена сянка.

Що се отнася до поливането, то този вид се нуждае от умерена влага. Полива се малко, като се внимава почвата да не подгизне. Саденето по принцип е като при повечето пролетни - тоест през септември. Градинската пръст е най-подходяща. До началото на зимата се полива редовно, после саксията се премества на тъмно и хладно място, за да "заспи" цветето. В края на зимата и началото на пролетта се изважда на топло и осветено място. След като минзухарът прецъфти, е добре да преместите луковицата в градината. Ако искате да имате цвят още в началото на март, най-добре изберете Crocus Neapolitanis, който цъфти най-рано.