На 10 февруари 1879 г. в Търново се открива Учредителното събрание. В протоколите му, издадени от Хр. Г. Данов още същата година, е записано: "С волята и по заповед на Александър II, всеросийски император, Събранието се откри от комисаря на Негово императорско величество княз Дондуков-Корсаков, в присъствието на императорския руски дипломатически агент в България и на другите европейски делегати ad hoc." Народните представители са 231 (по-късно двама от тях ще напуснат). И пак да се позовем на протоколите, които свидетелстват, че се "придаде грижата на това Събрание да разгледа с помощта на упълномощения от императорския руски комисар члена на съвета на гражданското управление в България Лукиянов, предложен от това събрание от императорския руски комисар проект на Органически устав за държавно устройство на Българското княжество." Княз Дондуков предлага проекта за Конституция и във въодушевеното си слово казва: "Народните представители са господари да го приемат такъв, какъвто е, или да го изменят, както те си знаят."

---

Още на второто заседание на Учредителното събрание става ясно, че Русия има водеща роля както по предложението за конституция, така и във воденето на Събранието. Тогава императорският комисар определя кой да е председател на Събранието - това е бившия екзарх Антим Видински. Подпредседатели стават митрополит Симеон Преславски, архимандрит Константин и шуменеца Тодор Икономов. Единственият светски деец е консерватор по дух още преди да се обособи тази партия и една от заслугите му е, че е ръководил църковния събор в Цариград през 1861 г.

На 14 февруари се прави проверка на депутатите и... избухва първият скандал - оказва се, че някои от избраните от народа са подменени с други. За да усмири страстите, руският комисар Лукиянов казва, че този въпрос ще се разглежда на следващо заседание.

В края на февруари депутатите гласуват да се приеме "мемоар до Великите сили", които са разделили България на Княжество и Източна Румелия. Препирните около него отнемат две седмици. На 6 март избраната комисия представя свой проект, но в него "мемоар" няма. Пак стават скандали и, както свидетелства Др. Цанков, от този момент българските народни представители се разделили на



две групи - "разгащени" и "опнати",



които от по-после започнали да се наричат либерали и консерватори. "Разгащените, като по-многочислени, надвиха и съставиха българската конституция от руски проект с наметнат ямурлук на белгийската", пише старият народен трибун. "Опнатите", на които им е отказан мемоарът до Великите сили, напускат няколко заседания на Народното събрание. Те са настоявали от името на целокупния български народ в "мемоара" до Великите сили да се включи и текст за освобождение на Македония и присъединяване на Източна Румелия в границите на Княжество България. Споровете едва са изгладени и 103 души, предимно либерали, внасят предложение до председателството да бъдат пуснати до родните си места за 15-дневна великденска ваканция. Допълнително ги изнервяли и търновските търговци, които решили да се облажат, зер сега им е паднало, и специално за депутатите продавали по-скъпо. Когато депутатът Д. Любенов запитал едного от тях: "Защо ми взема 20 пари за кахвето, а на съгражданина си десет?", оня най-невъзмутимо му отвърнал: "Щото ти си депутатин, пък той ми е мющерия."

От всичките тези препирни става ясно, че времето минава, а



конституцията трябва да е приета до 16 април,



тъй като това е международен ангажимент на Русия пред Великите сили. От императорския двор изпращат уверения, че "дотогава българите трябва да се си свършили конституцията".

В действителност и проектът за българска конституция е направен в много кратки срокове. Не поради доброто познаване на националния ни характер, а поради ангажименти пред Европа, комисарите на руския император правят предварителен проект за конституция със заемки от белгийския, сръбския, румънския и гръцкия основен закон. Под внимание вземат и забележките на най-учените за времето си българи - Константин Стоилов, Димитър Греков, Григор Начович, Петко Каравелов и други. Проектът е изпратен в императорския двор в Петербург, получил височайшето благоволение и върнат за приемане в българското Учредително събрание.

Документи на Руския азиатски департамент пък свидетелстват, че руснаците са ни приготвили най-демократичната конституция за времето си, защото очаквали, че българското държавно управление ще се провали с нея и тогава те ще управляват с техен представител. Това става с режима на пълномощия само 3 години след приемане на Търновската конституция. С тази разлика, че не българите се провалят, а княз Батенберг я суспендира.

От 22 до 27 март депутатите



обсъждат почти всички 169 члена



на конституцията, или "Органическия устав", както го наричат те. След това се скарват за вътрешния правилник, който не им харесва, макар че е предварително подготвен от руснаците (защо ли всичко това звучи толкова съвременно).

На 6 април от пленарната зала отсъстват 117 депутати и председателстващият Петко Каравелов разпраща писмо до тях, в което казва: "Вий ставате причина да не се свърши Конституцията и се явявате първи нарушители на първите закони, изработени от Народното събрание." Конституцията все още не е приета. С това писмо Петко Каравелов им напомня, че с безотговорността на народните избраници може да бъде засегнато бъдещето на България като самостоятелна държава. Несъобразяването с Берлинския договор пък може да доведе до друг управленски режим.

На 7 април депутатите се занимават с предложението за Държавен съвет. Тук трябва да изтъкнем, че тогава народните избраници били четири вида - най-първи са тези на основание на заеманата от тях длъжност, после избраните по един на 10 000 души, трети - от културните общества в чужбина - Цариград, Виена, Букурещ и други общности, и най-накрая - назначените от руския комисар княз Дондуков. В тази шарена картина има доста богати българи. От техните среди излиза предложението



Народното събрание да има две камари



и висшата да е сенат. В него трябва да влизат 20 души над 40 години, които на всичко отгоре да са пожизнени, 10 или 15 да са назначени от княза, а останалите да са там по право като най-заслужили. Изискуемото условие било да имат имот най-малко за 2000 лева или висше образование. Тяхната идея веднага лъсва - чрез депутатството да си обезпечат влияние и пари. Но става Дядо Славейков и казва: "Вие чували ли сте, че султанът има дембелхина (дембел - лентяй, когото хранят, б. а.). Ето такава дембелхина искат да създадат и у нас. "После, отричайки сената, продължава: "Камарата може да се наводни от хора, най-гюрюлтаджии на света, каквито са адвокатите". Идеята за сенат е отхвърлена.

На 16 април, предпоследния ден на Учредителното събрание, след препирни и разправии Търновската конституция е приета. Кореспондентът на в. "Марица" с облекчение пише: "Слава Богу,

гласоподаването по българската конституция се свърши!". Мнозина от 229-те народни представители по-късно изразяват недоволството си от нея. Мотивът им бил, че е негодна за употреба. Днес мнозина депутати пък смятат Търновската конституция като образец за демокрация, а пък за негодна новата ни конституция от 1990 г. А колкото до държанието на днешните депутати в пленарна зала, то е същото както и в Учредителното събрание. Времената се менят, но не и българските депутати.

На 17 април 1879 година Александър Батенберг е избран за български княз. На 24 юни пристига във Варна. Там е посрещнат от хилядно множество, сред тълпата се развяват гирлянди и руски знамена. После отива в Русе - и там се веят руски знамена. Българският флаг се развява едва в Търново, където става коронацията на княза. Както поетично пише кореспондентът на в. "Марица": "В града навсякъде руски и национални пряпорци милваха пешеходците по главите."