Извъртат се дните на олимпиадата, скоро душата ще се отпусне. Освен дето е като никой друг път безрадостна за нас, за мен тя е и допълнително мъчителна. След смъртта на брат ми Любомир състезанията на екрана ме потискат.

Обичах да гледам олимпийски игри по телевизията още когато предаванията бяха черно-бели, а спортистите се представяха за аматьори. Макар да се пукаха по шевовете от политика, олимпиадите ни изглеждаха оазиси на приятелство ...

Като всяка друга световна мерзост и кризата има повече от едно лице. Тя сковава живота, обрулва го, но го и калява. Оставя го, все пак, да продължи. Човекът също има някакъв избор - да се предаде, или да й се опъне. Открива, че и едното, и другото зависят от него. Окопитва се гражданинът и неохотно, без ентусиазъм си припомня, че съществуват планини от опит как да се изплува и в тази каша. Опит личен, семеен, национален, хм, и глобален. Това е ...

Помня, че с Йордан Радичков си говорихме колко двусмислен е за автора гласът на читателите. И как писателят трябва да се пази от неговия натиск. Особено в онези случаи, когато читателят харесва някоя тема или герой и почва да си ги "поръчва" отново и отново. И когато писателят решава да му угоди (калпаво решение!) и се повтаря, докато се разтвори в повторението. Днес бих казал, че се получава нещо като "Карибски пирати" - 1, 2, 3... (забравих ги колко ...

Понякога в старите книги намирам листчета, пъхнати между страниците да отбележат някакъв пасаж. Това е навик на изчезнал днес тип читатели от времето, когато позоваването на книги и автори е било разпространено. Странното е, че намирам такива хартийки и в книгите от моята разхвърляна библиотека. Със сигурност не са оставени от мен. Загадка е кой друг е чел и е възнамерявал да се върне. В прозата на Йовков, която прелиствах покрай 100-годишнината ...

Покрай обичайната семейна експедиция до Малта без малко да пропуснем сезона на липата. Сезона в София, в Малта липи няма. По точно - не видях. Освен да са прецъфтели и забравили. Но това - в Малта. Ние с вас обикновено отбелязваме седмиците на липата в София. Така в Япония празнуват цъфтежа на вишната сакура. Събират се нощем под дърветата и чакат пъпките да се разтворят. Само че в Япония това е всенародно, а нашето тук - само в "Нерви и утехи". ...

Животното е минало очевидно спокойно, следата му е равномерна, вероятно дори не е усетило, че я оставя. А я е отпечатало за десетилетия и ако сега се напъвам да си припомням разни скаутски чалъми, за да предполагам някакви подробности около събитието, това е просто защото стъпките му са оставени в... бетон.

Малта все пак е остров, мястото не стига и малтийците пестят, представете си, от тротоари. Ако по местен тротоар двама души искат да ...

С професор Стефан Карастоянов, мой съсед в многоспоменавания тук квартал "Младост" 2, най-често си говорим за родния край. Това е банално за видели и патили мъже на нашата възраст - всички го правят. Неясно е защо го правим ние - аз съм само роден там (Беглеж), а професорът дори и не е роден, потеклото му е от тези места (Катунец). Говорим си, разбира се, и за други краища, къде-къде по-далечни. Това вече е обяснимо - аз съм непоправим запалянко по ...

Лошото време ни закова на летището в Иркутск и пътят ни като че опря в стена. Това си беше Сибир - още ранната есен вещаеше виелици и никой не се наемаше да предскаже идващия ден. Нощем не можеше да се спи - разправяха, че милиардите тонове вода в сърцевината на великото езеро Байкал излъчват някакви вълни, които пречат на душата да утихне. Щурахме се в жълтата светлина на чакалните и си разменяхме слухове за времето. На сутринта мъглата ...

Някой се изнася от блока до аптеката. Мъжаги във фирмени гащеризони пушат до камиона и следят как от балкона спущат огромен зелен диван. Както всеки нестандартен замисъл, и този се пропуква: наистина се избягват тесните стълбища, но не и клоните на порасналите дървета, които драскат панелите чак до четвъртия етаж. Не са се съобразили с клоните и те сега се чупят, забиват се в тапицерията. Минаващи съкварталци спират да помогнат със съвет. ...

Който ни е проклел да живеем в интересни времена, е знаел, че може да разчита на нас.

Оказахме се народ, които лесно се пристрастява към гъдела на вълнуващия живот. Въвлечени в интригуващия сървайвър на всекидневието, не можем да съществуваме без грубите му дразнители, без баланса върху ръба на съдбата. Развиваме зависимост, пристрастяваме се към премеждията. Отделно - надхитрянето с мизерията, с ловко организираната ни криза, с дирижираната ...

Обещахме си да не забравяме, че тази година отбелязваме век от обявяването на Балканската война. Странният, някак... премрежен поглед на властта към тази стогодишнина нека бъде за нас причина да си спомняме по-често това обединително и пречистващо усилие на предците ни, с което те са потвърдили историческото предназначение на своето поколение, а с жертвите си са изкупили и грехове, които ние след тях не се побояхме да извършим. В такива ...

Не разбирам престараването със слово. То си има мотиви, разбира се, както всяко друго. Понякога дори е безкористно, идващо "отвътре". Въпросът "Защо го прави?" води готови отговори. Престараването с думи е най-нелепо, колкото разсмива, толкова и отблъсква. Най-често наистина се прави за изгода, но нерядко и от невежество. Някак си обидно за речта. Също тъй обидно за човека. Като всяко словоблудство.

Покрай Великден и Гергьовден различни ...

В кафенето при театъра понякога засичам компания възрастни печатари. Твърдят, че се събират в сряда, но мисля, че съм ги виждал и в други дни. Познавам метранпажите между тях, както и един цинкограф, от времето на дежурствата в наборния цех на Полиграфическия комбинат. Могат да ви разказват истории със знаменити печатни грешки, за журналисти и писатели от миналото, когато да се отиде в цеха с шише ракия значително ускоряваше излизането на ...

"По городу бродят всякаго рода собаки, часто бросающиеся на проходящих по улицам людей. Прошу, Городской Совет, издав обязательное постановление, чтобы все, кто имеет собак для своих надобностей, надели бы им намордники и, объявив, что собаки без намордников подлежат истреблению, принять в самом скором времени меры, по соглашению с городскм врачом, к очищению Города от собак, не имеющих хозяев. Губернатор: Т.Бурмов"



Това предписание ...

Една закачка, подхвърлена от някакво изследване на ООН, се задържа необикновено дълго - повече от общоприетите три дни - в периферията на общественото внимание. (Във фокуса му така и не се появи, освен когато премиерът се нервира от нейната неуместност.) Колумбийският университет изпълнил изследването и ето: държавата ни пак се оказа в челото на някакво класиране за нещастни страни и народи. Този път - в десетката. Били сме и по-напред, мисля, ...

Загадка е колко дълго ще изпитвам това угризение, което животът ми организира неизвестно кога и чрез кого. Просто времето вече няма кому повече да го възложи, придобил съм една отговорност по нишката на кръвта и може би единствено оттам тече и се разлива онова безпокойство, което никакво алиби не може да прекрати. Наследяваме различни повинности, които никой пряко не ни възлага, но някои от тях се прекратяват едва от смъртта. И разумът не ...

Шеметната седмица, предшестваща деня на лъжата (както и сподирящата го, впрочем) отбеляза невероятен разцвет на жанра, каскада от дръзки изпълнения и солови номера под купола на политическия цирк - със и без предпазен колан. Сякаш нямаше да се чества симпатичният празник на шегата и на невинната добронамерена заблуда, а бе насрочен някакъв преглед на демагогията, гузния разгул на неистината и злоупотребата с обществено внимание. На избори ...

Изминалите десетилетия мощно, почти взривно освободиха необикновената дарба на българина да се превъплъщава. Собствената кожа, образът и дори полът изведнъж се оказаха чужди и неудобни, човек ги захвърляше и се явяваше в нова роля и пред нов хоризонт. Това не беше съвсем непознато на гражданството, но в миналото се случваше рядко, някак като "за цвят" - медицинска сестра ще стане певица, провинциален шивач ще израсте до министър или посланик. ...

За последен път Васил Д. дойде при мен на границата между двата века. Беше напълнял неимоверно, хипертонията му бе отскочила нависоко, задъхваше се. Носеше епиграми. Пенсията не стигала, надяваше се да припечели малко. Това беше аматьорската заблуда. Малцина поети по онова време вярваха, че може да изкарат нещо с мерена реч. А които вярваха, се лъжеха. Беше се пенсионирал рано - металурзите имаха такава привилегия. Опитал бизнес, мисля че ...

Една телевизия излъчи кратка анкета: на софийската уличка "13 март" агресивна репортерка засичаше минувачите с въпроса какво е станало на тази дата. Хората се смущаваха, изплъзваха се, не бяха само минувачи, някои живееха там. Един човек знаеше: на този ден преди 99 години е бил щурмът на Одрин. Мъжът не беше нито млад, нито възрастен, вдигнал бе капака на колата си и въртеше в ръцете си топка парцали за бърсане. Въпросът си беше с повишена трудност ...