"Личната библиотека на Хитлер" на Тимъти У. Райбек не е библиографско четиво, а духовна биография (изд. "Рива"). 16 000 книги е съвсем прилична колекция, а когато всяка от тях е с личния екслибрис на Фюрера или с подписа му, е незаменим фронтови сувенир. И американските войници ги разграбват през пролетта на 1945-а. Днес в библиотеката на Конгреса на САЩ се пазят 1200 от тях, известни са още няколко по-дребни колекции в Америка и Европа.

"За този труд избрах оцелели книги от библиотеката на Хитлер, които са оказали емоционално или интелектуално въздействие върху него, ангажирали са мисълта му в часовете на усамотение и са спомагали за оформянето на думите и делата му пред обществеността", обяснява Райбек. Те са 10, първата е купена от ефрейтор Хитлер през 1915 г. на фронта в Северна Франция: "Известни културни забележителности на Берлин". Мизерните войнишки джобни са за цигари, напитки, нещо вкусно, за жени, а нашият ги хвърля за четиво. Райбек разлиства страниците със следи от окопна кал и разсъждава. Той се срещнал с оживелите от Хитлеровото обкръжение, разпитвал, ровил се из публикации и архиви, за да възпроизведе книжните преживелици на героя си.

Така до кончината му. Хитлер четял. Във всеки удобен момент, а когато влиза във властта - нощем. Понякога до зазоряване. И като не особено образован, той е с прекъснато средно - какво ли не, като се приспадне нацистката тема. И все пак по достоверни свидетелства към половината от книгите му били на военна тема... Райбек проследява духовните му преобразования. Мрачна линия и печално, но важно свидетелство за човешката природа.

Алберт Шпеер свидетелства, че Хитлер посягал често към "Винету" на Карл Май, която "му дава смелост, подобно на философските книги за други, или на Библията - за по-възрастните". Даже поръчал специално полево издание за войниците на фронта. Някой трябва да осветли вдъхновението Винету върху определен тип политици. Национална отговорност е това да е български специалист.