Да имаш майка, която е бивш състезател и треньор по волейбол, не е достатъчно условие, за да бъдеш завладян от магията на този спорт. Да имаш по-голяма сестра, която е треньор на мъжки отбори, също не гарантира, че ще се поддадеш на изкушението да се докажеш пред кака си. Но да имаш и близнак, с когото си проходил и израснал в залата, като че ли превръща в задължение амбицията да търсиш надмощие във вечната среда на братската конкуренция.



------



Дори и трите фактора в комбинация първоначално не влияят достатъчно силно на Георги Братоев и неговия брат Валентин Братоев да преследват пробив в семейния спорт. Може би донякъде напук на майка си Надя Велева и на сестра си Весела Братоева, бъдещите национали на България по волейбол първо опитват други спортове, преди да последват фамилната традиция. И до ден днешен Георги отрича да е повлиян от родителското тяло.

"По-скоро майка ми беше основният фактор в даден момент от нашия живот. Но има много други фактори. Дори може би в началото изобщо я нямаше тази любов към волейбола. Но прекараното време в залата и интересът към самия спорт може би са сред най-основните неща. Реално започнах да се занимавам активно с волейбол на 12-13-годишна възраст. Разбира се, и преди това имах представа що е то, но по-скоро чисто аматьорско", спомня си 27-годишният днес Георги Братоев.

Роден на 21 октомври 1987 г. в София, в най-ранна възраст бъдещият волейболист тренира плуване, после играе футбол и баскетбол. Нито в басейна, нито на зеления терен, нито на паркета обаче той и брат му се чувстват съвсем у дома си. От което е най-доволна майка им. "В крайна сметка успях да ги вкарам в залата и ги заведох в "Славия". Малко насила започнаха", признава години по-късно Велева.

Георги твърди, че не е сигурен какво би правил сега, ако не бе станал волейболист. Добавя, че волейболът не му е пречил в живота, макар да признава, че е имало моменти, когато се е справял по-трудно в училище. Но причините за това всъщност са обективно разпръснати във времето и пространството и не се ограничават до страстта към спорта.

"Какво щях да правя иначе? Може би някой друг спорт, може би някоя сериозна професия... Кой знае? Със сигурност волейболът не ми е пречил. Да, в ранна детска възраст, по-скоро после - в тийнейджърските години, може би ми беше малко по-трудно да се справям с училище, но се изискват жертви.



Сменил съм

шест училища,



но мога да се похваля, че от нито едно не съм бил изключван. В един период от живота ни се преместихме в различен квартал. Бяхме в "Люлин", след това в "Модерно предградие", след това заради волейбола... Така се развиха нещата, че се наложи да сменяме няколко училища. Преди осем години се опитах да уча в НСА, приеха ме първи курс, но още втория семестър се наложи да прекъсна поради невъзможност да се явявам на лекции и упражнения. Оказа се, че в България професионалният спорт и висшето образование са две неща, които много трудно може да се съчетават."

След юношеските години в "Славия" професионалната кариера на Георги Братоев преминава през "Левски", с който става шампион на България през 2009 г. и печели Купата на България през 2012 г. През 2010 г. за първи път отива да играе в чужбина, като изкарва един сезон в руския "Тюмен".

По-късно трупа опит в катарския "Ал Раян", с който играе на световното клубно първенство през 2012 г., и в руския втородивизионен "Югра Самотлор" (Нижневартовск). През сезон 2013/2014 става шампион на Украйна с "Локомотив" (Харков), който участва паралелно и в Суперлигата на Русия. Следва половин сезон в руския "Нефтяник" (Оренбург) и завръщане в родното първенство с екипа на "Монтана" в началото на 2015 г.

"Най-добре прекараното време в чужбина беше около месец и половина в "Ал Раян" - разказва Георги. - Със сигурност годината в Харков също беше страхотна от всяка гледна точка. Прекрасен треньор, прекрасен отбор, играехме в руската Суперлига. Страхотно изкарано време, прекрасен град. Не останах там единствено заради безредиците, които превзеха Украйна. Може би това е едно от нещата, за които съжалявам, но то просто не зависеше от мен."

Големият пробив на Георги Братоев е през 2012 г., когато след серия скандали в националния отбор и федерацията той се оказва титулярен разпределител на България за олимпийските игри в Лондон '12. Последвалият фурор на нашите и достигането до 4-то място в британската столица му донасят признанието за



плеймейкър №1

на олимпийския турнир



и постепенно налагане заедно с брат му като основни играчи в А отбора. Но не задълго, понеже само два сезона по-късно новият селекционер Пламен Константинов промени облика на тима и Братоеви вече почти не намират място в представителния състав.

"Не бих казал, че с Вальо някога сме били лидери в националния отбор. По-скоро бяхме хора, които започнаха по-често да се появяват в основния състав на площадката. Какво се промени? Вероятно треньорските виждания за последните години. Дойде нов треньор, който, разбира се, е човек с голям опит. На този етап може би е преценил, че ние не сме от хората, които могат да му свършат работа", анализира ситуацията Георги.

Той споделя, че да имаш близнак е най-вече вдъхновяващо. И Валентин си остава най-близкият му човек и приятел, въпреки че пътищата им във волейбола са отдавна разделени.

"Всеки, който има близнак, вероятно го усеща различно. Но аз лично не намирам никаква тежест. Може би е стимул. Със сигурност е конкуренция. За всяко нещо - както на терена, така и извън него. Целият ти живот се превръща в едно състезание. Кой е по, кой е най... Това, разбира се, е в детска възраст. Когато пораснахме и станахме на 20-25 години, вече всеки от нас знаеше, че има до себе си човек, на когото може винаги да разчита. Дълго време играхме заедно в един отбор, след това пътищата ни във волейбола се разделиха. Но това е съвсем нормално за професионалния спорт. Много трудно може да намериш отбор, който да има нужда наведнъж от посрещач и разпределител, камо ли пък точно от нас двамата накуп. Със сигурност се усеща някаква липса на игрището, но ние поддържаме ежедневна връзка, чуваме се 30-40 пъти по телефона. Досега никога не сме играли един срещу друг освен на тренировка."

Сега на Георги предстои изпитание, през което Валентин вече е преминавал. Миналия месец разпределителят Братоев



финализира трансфера си

в италианския "Итас Диатек"



(Тренто), където посрещачът Братоев изкара половин сезон през 2010/2011. Разбира се, предизвикателството сега е много по-голямо, тъй като по онова време клубът тепърва се налагаше като хегемон, а днес вече е 4-кратен шампион на Италия, 3-кратен носител на националната купа, 2-кратен носител на Суперкупата, 3-кратен европейски шампион и 4-кратен световен клубен шампион. А треньор отново е Радостин Стойчев.

"Вальо беше първият, който ми се обади, когато стана ясно, че ще играя в "Тренто". Каза ми да не мисля изобщо и да отивам веднага - разказва с въодушевление Жоро. - Това е една дестинация, където, ако успея да се справя добре и се наложа, ще извлека много позитиви. Надявам се да се справя с това предизвикателство. Всички знаят какви успехи има "Тренто". Имах възможност да работя с Радостин Стойчев в националния отбор и смятам, че съм направил най-добрия избор на този етап. Ще бъде трудно, но и интересно."

Оста на волейболния свят пробожда ежедневието на Братоев вече близо четвърт век. От половин година насам обаче в семейството му има нов център на внимание - през януари съпругата му Пламена роди първородния им син. Той бе кръстен Георги-младши и сега носи едновременно името на баща си и на дядо си по майчина линия.

"Волейболът наистина е огромна част от моя живот. От шест месеца останалите проценти се запълват от малкия Георги - щастлив е младият татко. - Като цяло прекарвам доста голяма част от свободното време със съпругата си. Докато го нямаше Младши, правехме много различни неща. Макар и малко свободно време, запълвахме го с кино, разходки... Ходили сме на страшно много места и в България, и в чужбина. Основно обичам да разпускам с компютърни игри. Това е нещо, което не ме натоварва физически."



Пламена е част от живота

на Георги вече 11 години,



през последните две от които са официално семейство Братоеви. Откриват се във волейболната зала, където той тренира, а тя попада като позната на негов съотборник. Предпочитаното развлечение на двойката е киното, като единственият отбягван жанр са ужасите.

"Натоварващи са, а все пак използваме филмите за разтоварване. Преди ходехме много често на кино, но сега, поради обективни причини вече, не можем. Бих казал, че Пламена е доста добра в кухнята и се справя повече от добре - доволен е Георги. - Аз също имам афинитет към готвенето, но по-голям афинитет имам към яденето. Ям всичко, нямам големи претенции. Но като предпочитание напоследък май наблягам на салата и месо, понеже са с по-ниска калоричност."

Освен спортист Георги Братоев съвсем естествено е и запалянко. Интересите му не се ограничават в един или два спорта, твърди, че е запознат със случващото се на много и най-различни полета. Философията му се припокрива с библейската повеля, че човек не бива да си създава кумири. И вярва, че добрите примери се открояват от само себе си.

"Честно казано, харесвам много спортове. Не мога да кажа, че следя някой изцяло - да гледам всеки мач, но съм запознат с резултатите в много различни дисциплини. Обичам да гледам и тенис, и баскетбол, и футбол - признава Георги. - Никога не съм имал идоли във волейбола. Това нещо крие рискове. В ранна възраст е имало много хора, които са били някакъв пример, който може да те води нанякъде. Но изцяло модел за подражание не съм имал никога. Има много спортисти, които са добър пример както за мен самия като професионален спортист, така и за всички подрастващи по света. Един такъв пример е Роджър Федерер, изключителен човек и спортист. За съжаление нямам честта да го познавам лично. Но той показва достатъчно с поведението си на тенис кортовете и извън тях. От него може да се научи много."