ЗА ПОЛИТЕКЗОТИКА! Министърът на финансите на Зимбабве Патрик Чайнамаса обяснява идеята си за забраната на вноса на употребявани дрехи и обувки. |
С цел да се ограничи продажбата на употребявани облекла преди време властите въведоха доста високи мита, но въпреки това те продължават да наводняват местния пазар. Резултатът е, че много от по-малките предприятия бяха принудени да затворят врати и да уволнят работниците си.
Текстилната и кожената индустрия в Зимбабве са в тежко положение в последните години заради
огромния внос на дрехи
и обувки втора ръка,
които са много евтини и предпочитани от затъналото в нищета население. Евтините, нискокачествени и употребявани облекла се продават на импровизирани сергии по улиците, в лъскави бизнес сгради, а има и цели битпазари за такава стока. Голяма част от нея пристига от Мозамбик и Замбия. Някои от облеклата, които се продават, са предоставени на страната от благотворителни организации от Европа. И по принцип не би трябвало те да се продават, а да се раздават безплатно.
Зимбабвийските власти се заеха активно с употребяваните дрехи, след като депутатката Присила Мисихеърабуи-Мушонга размаха в пленарната зала бельо втора употреба, което се оказва масово купувано. Тя настоя, че жителите на страната не пазаруват местни облека, тъй като внесените от чужбина "нискокачествени стоки" са значително по-евтини. Според Мушонга жените в Зимбабве могат да се сдобият с два комплекта бельо за по-малко от 2 долара, което за бедните жители си е истинска находка. Тя предупреди в пленарната зала, че освен с негативното влияние върху икономиката на страната дрехите втора ръка са опасни и за здравето на гражданите, тъй като не биват дезинфекцирани, преди да бъдат пуснати в продажба. Още през 2012 г. тогавашният финансов министър Тендаи Бити призова за въвеждане на забрана на вноса на бельо втора употреба заради здравните рискове, които крие. И изтъкна, че същевременно използването на употребявано бельо е унижение за човешкото достойнство.
От Националния съюз на
търговците в Зимбабве веднага
се обявиха срещу решението
на правителството. Според председателя на съюза Самюел Уадзай "странно и шокиращо е, че правителството забранява бизнес, от който се прехранват хиляди хора". Според организацията министърът на финансите Патрик Чайнамаса е загубил представа за реалността.
"Много хора зависят от продажбата на дрехи втора употреба. Хубаво е да се подпомага местната индустрия, но в страната няма нито една компания, чиито облекла да са достъпни за обикновените жители на града", каза изпълнителният директор на организацията "Форум за намаляване на бедността" Джудит Каюле. И предупреждава, че забраната на дрехите втора ръка ще създаде сериозни трудности на местните хора. "Не смятам, че това е добра идея", категорична е тя.
Асоциацията на производителите на дрехи в Зимбабве обаче ликува и приветства решението на правителството. От организацията обясняват, че в момента текстилната индустрия работи на 45% от капацитета си и се надява
новите правила да помогнат
за увеличаване на производството
и на потреблението на местни изделия. Според председателя на асоциацията Джеръми Юманс текстилният сектор умира, тъй като в ценово отношение не е конкурентоспособен на ниските цени на употребяваните дрехи.
"Продуктите ни не са евтини, но са с добро качество, а някои от компаниите изнасят дори в чужбина", споделя той.
И докато правителството се опитва да принуди населението да си купува стоки с етикети "Произведено в Зимбабве", за да се подпомогне местната икономика, съпругата на президента Робърт Мугабе - Грейс, се облича само в облекла, представени на ревюта за висша мода в Париж, Рим, Милано... В родината си тя е наричана Гучи Грейс заради марковите чуждестранни стоки, които не спира да си купува. Допреди няколко години Грейс Мугабе бе сред най-редовните посетители на елитните модни къщи в Париж и Лондон, като сметката й обикновено не падаше под 150 000 долара. От известно време обаче първата дама е силно ограничена в шопинг пътуванията си, тъй като Европейският съюз забрани на Мугабе и на членовете на семейството му да влизат в страни от ЕС заради нарушаването на човешките права, които са установени в Зимбабве. САЩ също са наложили такава забрана.