След Ньойския договор е обяснимо Борис III да си стои в България. Чак на 11 юли 1926 г., 8 години след като е станал български цар, той напуска страната и заминава в Швейцария. Тя отколе си е неутрална страна и в нея царят може да пребивава спокойно, без никой да го оглежда, одумва и коментира из европейския печат. По тези причини това му посещение не е свързано с някакви преговори, а за почивка. С него са подполковник Първан Драганов, д-р Георги Ханджиев и камердинерът Свилен Николов, който е с царя още от навършване на пълнолетието му до смъртта му през 1943 г.

На връщане за по няколко дни отсядат в Неапол и Бриндизи. Оттам с кораб стигат до Цариград и с Ориент експрес се прибират в София на 17 август. Първан Драганов е в ролята на политически съветник, а д-р Георги Ханджиев - на човек, който е живял из Европа (следвал е повече от 4 години във Виена) и знае немски и френски. Независимо че в различни години се говори и за разузнавателна служба в двореца, то за последния реален български цар най-важни фигури в кръга около него са били инспекторите на дворците. В първите години на царуването му тази длъжност е заемана от Димитър Генчев, после от Първан Драганов и д-р Георги Ханджиев. Затова и те се издигат в йерархията. Драганов ще стане пълномощен министър в Берлин именно в най-важните за България години. А интензивните отношения с Германия са доста важни във външната политика на Борис III.



- - - - - - - - - -



За пръв път като държавен глава българският цар отива в Германия през 1931 г., придружаван от неизменните Ханджиев, Драганов и камердинера Николов. Тогава се среща с Хинденбург и Хитлер. След официалностите бившият маршал, но и настоящ президент Паул фон Хинденбург го кани в дома си на вечеря. На нея са Хитлер, Фон Папен и много други немски политици и военни. По някое време Борис и Хитлер започват да разговарят на политически теми. Първото впечатление на царя от фюрера е за волеви и решителен човек, който знае какво иска. На другия край на залата пък са се уединили Хинденбург, Фон Папен, Първан Драганов и д-р Георги Ханджиев, които също говорят за политика и подхващат темата за несправедливите реалности за двете страни, наложени от Версайската система от договори. Темата се оказва неочаквано подходяща - и немците има какво да кажат като пострадали от договорите.

Поправянето на несправедливостите ще се превърне в крайъгълен камък на отношенията между двете страни до 1944 г. След близо 2 години, на 30 януари 1933 г., Хитлер идва на власт, през октомври 1933 г. Германия напуска Обществото на народите, а през януари 1935 г. си връща след плебисцит и отнетата й от Версайския договор Саарска област.

През 1933 г. царската двойка - Йоанна и Борис, заминава, както и всяко лято, извън България. Тръгват на 3 юли. Най-напред спират в Германия, но за посещение на изгнаника цар Фердинанд. После са във Франция, където се срещат с председателя на републиката, който им дава обяд, и след това в Лондон - по покана на краля, в двореца Балморал. На 24 януари 1934 г. цар Борис отива за 5 дни в Букурещ и Синая на официално посещение при румънския крал. През февруари същата година се получава вестта за смъртта на белгийския крал Албер I, който е роднина на династията Сакскобурггота. Борис отива на погребението с брат си Кирил.

Докато при тези обиколки той сондира мнения из Европа, на 9 февруари 1934 г. в Атина е ратифициран Балканският пакт. Някои го наричат и "Балканската Антанта". Още в преамбюла му се казва, че Гърция, Румъния, Турция и Югославия "желаят да допринесат за укрепването на мира на Балканите", а в неговия чл. 1 четем, че четирите държави взаимно гарантират своята сигурност и граници. Допълва го чл. 2, в който страните единодушно се ангажират да координират действията си спрямо непредвидени мерки, които могат да засегнат техните интереси от някоя неподписала пакта държава. В допълнителните споразумения, които са общо 9, се изтъква, че ако една от договорилите се страни е жертва на агресия, пактът се прилага в своята цялост към страната нападателка или нападателки. Не е нужно човек да е особено схватлив, за да разбере, че това



визира България, чиито

териториални претенции

към съседите са известни



Оттук насетне от всички европейски сили интересите на страната ни най-добре съвпадат с тези на Германия - най-елементарно, защото и двете имат стари сметки са уреждане.

През май 1935 г. Херман Гьоринг под предлог за сватбено пътешествие посещава Белград, София и Истанбул. В София се среща с цар Борис, който го очаква на летището в Божурище. Бившият пилот от I световна война вече е вторият човек в Третия райх след Хитлер. От 9 март той е шеф на новосъздадените германски военновъздушни сили Луфтвафе, а е основател и на Гестапо. На 10 април се е оженил за актрисата от Народния театър във Ваймар Ема Шонеман. И за двамата това е втори брак. Българските архиви не са запазили стенограми от разговорите на Гьоринг и Борис III. Какво са договаряли, можем да съдим от публикации в "Ню Йорк хералд трибюн", "Варшавски куриер" и от по-нататъшното развитие на отношенията между България и Германия. Двата вестника сочат, че Гьоринг и Борис лесно са постигнали споразумение за продажба на германско оръжие срещу български тютюни.

На 22 юли 1936 г. царят, придружаван от неизменната свита от трима, е отседнал в Цюрих. Среща се за втори път с Гьоринг в градче на около 40 км от Вюрцбург. На 4 август е в Берлин. Сутринта има среща с Хитлер, последвана от обяд. В 16 ч. Борис е на състезания от олимпиадата, а



в ложата го посрещат

Хитлер и Гьоринг





Вечерта е на прием в операта, даван от Гьобелс по повод олимпиадата. На 7 август е отново на обяд при Гьоринг, а след ден - и при министъра на външните работи Фон Нойрат. След обяда се отделят в работна стая и разговарят. На 9 август царят пак е на олимпийския стадион, а в ложата го чакат Хитлер, Гьоринг и Гьобелс. 13 август Борис III посвещава на Гьоринг, който го кани на лов, а вечерта - на прием, даден от Гьобелс на един от островите на река Шпрее.

През 1938 г. царската лятна почивка започва на 7 август с посещение при италианското кралско семейство, което летува в двореца Сан Анна във Валдиери, близо до френската граница. Йоанна е тръгнала по-рано при близките си. Посещават Рим (там Борис се среща с Мусолини), Лондон (за срещи с крал Джордж VI, министър-председателя Макдоналд) и Париж (при премиера Даладие и министъра на външните работи Едуар Боне). Нататък е традиционно ясно - отново в Цюрих и посещение при Фердинанд в двореца Кобург. Оттам Борис III отива в Берлин, среща се с Гьоринг, който го кани на лов в резервата си в Източна Прусия. Със свитата си българският цар се връща със самолет в Берлин, а оттам се прибира в София.

На 17 ноември 1940 г. със специален самолет, изпратен му от Хитлер, царят заминава в главната квартира в Бертехсгаден. С него са външният министър Иван Попов, Станислав Балан и д-р Георги Ханджиев. Връщат се на следващия ден. Немците вече са по-конкретни. Малко по-рано, на 27 септември, в Берлин е подписан Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. Ето и неговото начало: "Германското, италианското и японското правителство смятат като предварително условие за установяването на един дълготраен мир



всяка държава да получи в света

пространството, което й се пада





Те решиха, прочее, да вървят рамо до рамо и да организират взаимното си сътрудничество в Азия и в европейските области, като тяхната цел ще бъде да създадат и да запазят един нов ред на нещата, който да е в състояние да помага за добруването и благоденствието на народите, които обитават тия области."

България е поканена "двойно" - и от Италия, и от Германия, на 16 октомври 1940 г. да се включи в пакта. Царят е наясно, че ако подпише, ще въвлече страната ни във войната, и отказва с мотива, че въоръжението на армията не е завършено, а на българо-турската граница имало 24 турски дивизии. В писмо до Хитлер обаче Борис III пише, че държи на "старата бойна дружба" и ще го докаже. Трябва да се отбележи, че след връщането на Южна Добруджа от Румъния, притисната и от СССР, и от Германия, които през лятото на 1940 г. са все още съюзници, не е постигната никаква договорка за Македония и за излаза на Бяло море. Дали пък това не е истинската причина за "неутралитета"?

Ето при какви условия се стига до поканата царят да посети Хитлер на 17 ноември. Фюрерът говори с Борис, а Рибентроп - с външния министър Попов. Казва им се, че Словашко, Унгария и Румъния ще се присъединят към пакта, и питат защо се бави България. И този път отговорът е, че страната ни ще се присъедини, но не в този момент. Оттогава, независимо че България не е в пакта, започват да идват немски военни части в България (най-напред инженерни, военновъздушни и морски) и да се договаря издръжката на немската армия.

На 1 март във Виена Богдан Филов подписва Тристранния пакт. След това е посрещнат от Хитлер, а цар Борис си остава в София и предната вечер



в нервна възбуда

няколко пъти е повтарял:

"Какъв край! Какъв край?"





Немците все така обещават Македония и излаза на Бяло море, докато през април става ясно, че ги "преотстъпват временно под българско управление".

От 19 до 26 април 1941 г. Борис III пък посещава Хитлер (по спомени на Георги Ханджиев, това става във влакова композиция край Винернойщат до Виена). Към придружителите Балан и Ханджиев са се присъединили и немският пълномощен министър в София Бекерле, и българският в Берлин - Първан Драганов. Хитлер с Борис, Рибентроп и Кайтел се отделя в един вагон.

На 28 май 1941 г. отново със специален самолет Борис с брат си - Кирил, Ханджиев, Балан и Свилен Николов каца във Виена. Оттам с автомобили всички заминават за Братислава и двореца Мюрани, където се е преместил да живее абдикиралият цар Фердинанд. Поводът е неговият имен ден. На връщане във Виена Кирил се отделя и продължава за София, а останалите начело с Борис отпътуват за Залцбург и оттам до Бергхоф, където ги очаква Хитлер. След срещата с него Борис веднага отива във вилата на Гьоринг, която е на около 5 км. Следва вечеря, дадена от министъра на външните работи Рибентроп. На следващия ден със самолет българите заминават за Берлин и се срещат с фелдмаршал Браухич, стратега на немската "Светкавична война" с Франция и нападението над СССР. На 8 юни царят отива с влак в Италия, където в двореца Сан Росоре го очаква Йоанна. След още три дни заминава за Рим на разговори с Мусолини. Среща се и с президента на Словакия Йозеф Тисо, който изразява притеснения, че отношенията между СССР и Германия ще се влошат.

Ново пътуване в Германия Борис III прави от 22 март до 3 април 1942 г. заедно с Балан, д-р Ханджиев, Христо Бърдаров и Свилен Николов. Отиват на среща с Хитлер в главната квартира в Източна Прусия. На разговора присъстват Кайтел и Рибентроп. След това - разговор с Гьоринг в неговото имение край главната квартира. Следват и срещи с генерал Фран и фелдмаршал Лист. Преди отпътуването си Борис приема Гьобелс, Функ и Алберт Шпеер, който е главен архитект на Хитлер, преди да стане министър на въоръженията и военната промишленост на Германия през февруари 1942 г.

Следващото посещение на Борис III в Германия е от 3 до 5 юни 1943 г. Тук вече разговорите са за участие на българите във войната, която е обърнала своя ход.

Последното започва на 15 август 1943 г., когато със специален самолет царят отново пътува с Балан, Ханджиев, полк. Бърдаров и Свилен Николов. Кацат за презареждане във Варшава и след това са във "Вълчата бърлога" край Растенбург, днес град Кентшин. Пак напрегнати разговори с Хитлер, Кайтел, Рибентроп и вечеря, след която отново има разговори. На следващата сутрин цар Борис приема Кайтел, а след това принц Филип фон Хесен, който е един от ръководителите на военноморските сили на Райха, а и съпруг на сестрата на Йоанна - Мафалда и баджанак на Борис III.

Това е и последната среща на двамата, все така в името на "старата ни бойна дружба", в която заради натиска на Хитлер за участие на българските войски на страната на Германия срещу СССР някои виждат причината за смъртта на цар Борис III.