|
| ------- |
Чехов в повестта "Дамата с кученцето" майсторски си е послужил с тази динена специфика. Чистотата на чувствата между банковия чиновник Гуров и Ана Сергеевна, след като двамата току-що са съгрешили по време на лятна почивка в Ялта, е подчертана тъкмо с образа на плода. "На масата в стаята имаше диня. Гуров си отряза едно парче и започна бавно да яде. Измина най-малко половин час в мълчание." Тук динята сякаш се появява, за да избави автора и неговите герои от неловкостта на прелюбодеянието. Свежата динена невинност позволява на Чехов да каже: "Ана Сергеевна беше трогателна, от нея лъхаше чистота на порядъчна, наивна, малко живяла жена."
Прародината на вида Cucumis citrullus vulgaris (т.е. диня) е в земите на Централна и Южна Африка. Там все още се срещат диви форми на растението. Неговото култивиране и разпространение по света са започнали още в древността. Според някои изследователи в Китай отглеждали дини от X в. пр. Хр. Семена от диня били открити в гробницата на Тутанкамон. Според Библията евреите, докато скитали из пустинята, водени от Мойсей, тъгували за пъпешите и дините, които ядяли в Египет. Около I в. динята вече била позната в Гърция и Рим, но разпространението й в другите части на Европа станало по-късно. Едва в епохата на кръстоносните походи западняците вкусили свежия плод и трайно се привързали към него. Интересът особено се засилил през XVI-XVII в., когато в различни ботанически и медицински трактати се появили описания на различни видове дини. Най-ранните са в ботаниката на Ленарт Фукс (1542 г.) За арабската връзка в европейската рецепция на динята има ясни лингвистични данни. В някои стари ръкописи тя е спомената като Battheca arabica или палестински пъпеш. Явно оттук е произлязло и френското й име pasteque. В Англия проникнала около XVIII в. и била наречена воден пъпеш (water melon). Явно и в славянския свят динята е дошла от Ориента. Руската дума арбуз е свързана с турската карпуз и отвежда към персийския език.
Не е ясно кога е пренесена по българските земи, вероятно още през Античността, но е станала особено популярна към края на Средновековието. През Възраждането тя често се споменава в изворите като част от доволното лятно всекидневие на българските селяни. В българското й име - любеница, изглежда, има нещо от онази чувствена невинност, за която стана дума в началото и която така добре е доловена от Чехов.
Всяка национална култура има специфично отношение към динята. При японците то е хем романтично, хем прагматично. Преди няколко години местни фермери след дългогодишни експерименти бяха успели да отгледат дини с форма на сърце. Там отглеждат и четвъртити дини. Не става дума за хибриди или някакви мутанти, а за дини, отгледани в плексигласови калъпи. В други страни отношението е по-скоро естетическо - от дини правят карвинг, т.е. изрязват разни цветя, фигури и други красоти.
У нас отношението е сложно и някак объркано. Динята е едновременно сексуален символ, но и специален знак на българския тарикатлък. Рекламните послания, в които овалът на динята и цветът на нейната сърцевина се явяват щедро заредени с еротични внушения, както и обичаят да се инжектира мастика в диня вероятно биха представлявали интересен материал за психоанализа на дълбинните структури на българската душевност. В същото време пързалянето върху динени кори е национален спорт, практикуван целогодишно във всички обществени сфери, както и носенето на две (или повече) дини под една мишница е традиционно национално увлечение. Нарича се конфликт на интереси, а понякога евфемистично се казва: "Музика и текст - авторът".
На българската трапеза динята присъства само като десерт без никакви допълнителни обработки или най-много да е поднесена със сирене, но в други страни проявяват повече въображение. В Китай я пържат с лук, чесън, зехтин и захар, в Индия понякога я сервират поръсена с черна сол, а някъде я варят и на супа. Иначе казано, динята е плод, надарен от природата не само с приятен вкус, но и с разнопосочни естетически и етични внушения.
Старите традиции в отглеждането й у нас личат и покрай многото местни сортове - Ломски бели, Плевенски черни, Пазарджишки, Зараевски и др. Много популярни преди години бяха т.нар. мичуринки. Кръстени са на черноморското селище, където най-много ги гледаха. Произходът им няма нищо общо с големия съветски учен Иван Владимирович Мичурин, въпреки че един от многобройните вицове за неговите подвизите в биологията е свързан с динята. Малко преди да загине, падайки от магданоза, той кръстосал диня с муха, за да може, щом се разреже плодът, семките сами да излитат.
----------------
Сладолед от диня и пъпеш
Продукти: 500 г диня, 500 г пъпеш, 1 лимон, 50 г пудра захар, 50 мл ликьор (за предпочитане е пъпешов), 75 г мед.
От динята и пъпеша се отрязват по няколко тънки резенчета за украса. Изчистената от корите и семките диня се пасира заедно с лимоновия сок и пудрата захар. Пъпешът се пасира заедно с ликьора и меда. Пъпешовата и динената смес се изсипват в отделни съдове и се поставят във фризера за няколко часа, като от време на време се разбъркват. Сервира се на отделни топки, украсени с тънки резенчета от динята и пъпеша. Към украсата може да се добавят и листенца от пресен джоджен.
Диня с лимон и мента
Продукти: 1 добре охладена диня, 1 ч.л. настъргана кора от лайм, 2 с.л. лимонов сок, 2 с.л. кафява захар, 2 с.л. ром, щипка сол, 2 с.л. листа от мента.
В голяма купа се смесват лимоновият сок, захарта, ромът и солта. От сърцевината на динята със специална лъжичка се изрязват топки (или се нарязва на парченца). Смесва се с останалите продукти и се разбърква внимателно. Сервира се поръсена с листа от мента и настъргана лимонова кора.
Сладолед от диня
Продукти: 400 г зряла диня, почистена от кората и семките, 4 жълтъка, 40 г пудра захар, 85 г желе от къпини, 3 с.л. червено вино, 400 г сметана.
От динята се отрязват няколко тънки резенчета, увиват се във фолио и се прибират в хладилника. Останалата част се пасира на пюре. Жълтъците се разбиват със захарта на водна баня. Пасираната диня се смесва с желето и виното. Сметаната се разбива, прибавя се внимателно диненото пюре и се смесва с разбитите жълтъци. Получената смес се поставя за няколко часа във фризер и от време на време се разбърква. Сладоледът се поднася украсен с тънки резенчета диня.
Салата от диня
Продукти: 1 кг диня, 1 глава лук, 2 лимона, 150 г бяло сирене, половин връзка магданоз, половин връзка прясна мента, 2 с.л. зехтин, 10 черни маслини без костилки, чере пипер.
Лукът се нарязва на лунички и се залива с половината от сока на лимоните. Динята се изчиства от семките и заедно със сиренето се нарязва на кубчета. Разбърква се заедно с лука, останалия лимонов сок и зехтина. Поръсва се със ситно нарязаните магданоз и мента, добавят се маслините и се подправя с черен пипер.
Страницата подготви: Ясен Бориславов
|
| ------- |
|
| ----------- |
|
| --------- |