Въпреки кризата в Гърция южната ни съседка си остава една от най-привлекателните дестинации за лятна почивка и за българския турист. Там я няма лудницата от Българското Черноморие, а и плажовете са много повече и далеч по-чисти от нашите. Общо взето, няма как да се противопоставим на гърците, колкото и да се пробваме. Там условията са по-подходящи от нашите, не само за плажуване. Затова и никак не е случайно, че през последните години все по-голяма популярност сред българските туристи набира още едно доста приятно занимание в летните жеги - разходка с каяк в открито море, или така нареченият каякинг.



--------------



Отстрани това изглежда, поне на пръв поглед, доста уморително упражнение, но не е така. Причината отново е в условията по гръцкото крайбрежие. Многото островчета позволяват спокойно да се практикуват двете неща - активно плажуване и спортуване. А каяци и хора, които да ви обучат как да се справяте с тях, могат да бъдат намерени във всяко по-оживено селище по крайбрежието.

В конкретния случай изпробвахме едно от най-подходящите места - остров Диапорас, намиращ се край средния ръкав на Халкидики - Ситония. Разстоянието от София е около 420 км, тоест по-малко от това до Варна. Или горе-долу толкова, колкото до Китен и Лозенец. Хубавото в случая е, че можеш да отседнеш на много места - градчета като Ормос Панагиас и Вурвуру предлагат както хотелчета, така и квартири. Има и няколко къмпинга, чиито условия са далеч по-добри от тези на българските им аналози - подредени, чисти, със спретнати санитарни помещения, заведения, хладилници, фризери и всичко, от което може да имате нужда. Има хора, които прекарват почти целия летен сезон в тях и разполагат с всичко необходимо, за да си починат добре. И всичко това срещу десетина евро на ден, ако сте на палатка например.

Именно от един подобен къмпинг



започва и нашето

каяк пътешествие



Лодките са стоварени на плажа и ни очакват заедно с инструкторите, които ще имат нелеката задача да ни обяснят за какво точно става дума. Оказва се, че от цялата група - 20-ина души, никой няма опит с каяка, но това не притеснява водачите. Най-важното е да сте подходящо екипиран - тоест шапката на главата, слънцезащитният крем и спасителната жилетка са задължителни. След това идва водата за пиене, която, както установихме малко по-късно, свършва за отрицателно време.

Всеки има право на избор - дали да бъде в единичен каяк, или да бъде в лодка с партньор. И двата варианта си имат своето предимство. При първия не зависиш от никого, по-лек си и си налагаш самостоятелно темпо. В същото време обаче си по-нестабилен и това се усеща, най-вече когато дойдат малко по-големи вълни. При втория трябва да се съобразяваш с човека пред или зад теб, който обикновено има собствено виждане за нещата. Най-важното е постигането на синхрон, което изглежда лесно на пръв поглед, но не е точно така. Хубавото обаче е, че когато единият се умори, може да си почине, докато другият гребе. Предимството е за седящия отпред, който по правило трябва да бъде по-лек от партньора си. Двуместният каяк се управлява от човека отзад. Той разполага с педали, с които контролира руля, но по този начин единствено може да се подпомагат маневрите. Иначе контролът се осъществява най-вече с греблата. Едно от най-трудните неща за усвояване са завоите надясно и наляво. Човек трябва да свикне, че като загребе от лявата страна на лодката, тя тръгва надясно и обратното.

След плахото начало, в което опознаваш каяка, нещата полека-лека си идват на мястото. Ставаме все по-уверени в движенията си и бързо се отдалечаваме от брега. Гледката е уникална, самото усещане, че си сам навътре в морето - също. Малките островчета наоколо неудържимо те привличат със своите плажове и кристално чиста вода. След около час гребане спираме на един от тях, за да установим, че съвсем не сме единствените. Във всяко от близките селца се дават моторни лодки под наем, при това на достъпни цена, което ги прави много популярни сред туристите. Обиколката продължава, а в края на деня пресмятаме, че сме изминали с гребане около 15 км, което е напълно нормално разстояние за начинаещи каякари. А колкото и странно да звучи, умората в ръцете не е така силна. Виж,



болката в гърба

е доста по-голяма,



тъй като почти през целия ден си в една позиция.

Трябва да се отбележи и друго - много е важно по време на експедицията човек да има късмет с времето. При нас е точно така - морето е гладко като езеро и единствените по-големи вълни са от яхтите или големите моторници, които преминават наблизо. Следобед вече излиза по-силен вятър и на връщане се случва някой от каяците да се обърне. Мерките, взети от инструкторите обаче, дават резултат - зад групата се движи яхта, която прибира пишман каякарите и техните лодки.

В края на деня вече сме наясно, че каякингът не е толкова труден, колкото изглежда. Най-важното при него са планирането и доверяването на правилните организатори на подобен преход. Така че, преди да тръгнете, проучете добре дестинацията, която сте избрали. Начертайте маршрута и забележителностите, които искате да видите, а също така проверете хората, които сте избрали да ви водят.

Другото нещо е времето. Хубаво е, преди човек да поеме с каяка в открито море, да бъде наясно с това какво го очаква. Изненади, разбира се, винаги може да има, но пък е още по-добре човек да бъде подготвен за тях. А за да бъдат по-малко те, предварително бъдете наясно и какви са останалите хора, с които ще пътешествате. Каякингът е отборна дисциплина, но дори когато сте сам в лодката ,трябва да се съобразявате с другите от от групата.

А най-хубавото в цялото нещо е, че подобна обиколка ви позволява да посетите места, на които просто няма как да стигнете по друг начин. Да гребеш из морето е доста по-вълнуващото от лежането на плажа, което по някое време става досадно. Не е за пренебрегване и цената на подобно изживяване. При нощуване в палатка 3-дневно пътешествие заедно с обиколката с каяк излиза около 200 лв. на човек.

Към всичко това може да се прибави и възможността за разглеждане на околните забележителности. В местността Крифто на остров Диапорос например има запазени останки от късноантичната църква "Св. Андрей". Това е



най-старата християнска

църква на Ситония,



като се предполага, че е строена около 500 г. Това е базилика, направена с варовик и мрамор, докарани отдалеч, което говори за икономическия просперитет в региона. Впечатляват и теракотените християнски гробници, датирани от IV век, до катастрофалното нашествие на хуните в 540 г., което заедно с последвалите славянски нападения и силните земетресения през VII век води до изчезване на християнското население на острова.

Разбира се, подобни пътешествия могат да се осъществят и на редица други места. Гърция с нейните хиляди острови и безлюдни плажове е едно от идеалните места за тази цел, поне за нас, българите. Ако тази година сте били на Диапорас, следващото лято можете да се пробвате на Лефкада. Или пък някъде другаде. Освен всичко каякингът ще ви вкара и бързо в добра физическа форма, без да се налага да се подлагате на огромни натоварвания.