:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,639,746
Активни 140
Страници 10,156
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
Страница 1 от 33 1 2 3 Следваща »
Se non e vero, e ben trovato

Това не е поредният спомен, ей, действителните случки нямат дата, те са си действителни по всяко време и дори във всеки век. Поне според мен. А тази си остава мрачна и многозначителна и днес. Но първо да ви кажа за Ст.

Състудентът ми Ст. Ст. бе странноват и любезен дангалак, който се появи между нас посред учебната година и доколкото си спомням, дори не в първи курс. Компанията ни бе някак формална и бе далече ...
Мисля, че толкова интимна история в "Нерви и утехи" не сме чели досега. Един любовен заговор, стоплен от необикновена нежност и жалост, от бездънно търпение и от почти свещена лъжа. Допрях се неволно до този заговор и веднъж-дваж почти участвах в него, достатъчно, за да бъда покъртен и възхитен. Сега, когато това вече не е строго охранявана фамилна тайна, успях да поразпитам и да подредя някакви подробности, но подробностите от участниците ...




Изпълнявам ритуал, който се извършва за последен път. С годините не понечихме да го прекратим или разместим, той се превърна в стандартна честитка за рождения ден на художника. Преди обед на всеки 14 юни звънях от нагорещения малтийски бряг в далечната, обикновено дъждовна София. Наоколо се надигаше възбуденият саундтрак на плажния живот, а ние със Светлин си разменяхме краткия поради цените на роуминга протокол за неговия рожден ...
Повечето мъдри хора, на които съм се натъквал до днес, са били потомствено мъдри. Внуци и синове на размишляващи, склонни към осмисляне на живота предци, те са приели тази нагласа и се отнасят към лишената от разум съвременност смислено и отговорно. Те не са просто природно интелигентни, нито природно схватливи или паметливи, те са умни, въоръжени с наследствена разсъдливост, с товар от знания и прозрения за битието, които не са получили ...
Утре е Денят на падналите.

С години имаше негласно двоумение в обществото: на падналите или на загиналите? И днес още ги редуват в заглавията. Така е заложено, като че ли. От Ботев още: "Тоз, който падне в бой за свобода..." Но също и: "Ще да загине и тоя юнак..." Старият воин Георги Ст. Георгиев, герой на героите от Първата световна война, се противопоставяше гневно на това смесване. "Те не загинаха - казваше той за своите бойни другари, - те паднаха." ...
ОТ БИРАТА ЩЕ Е

С доцент Пламен Ст. се срещнахме случайно и решихме да не отлагаме - седнахме на бира под един от навесите на "Витошка". Съученици сме с него, а преди години му бях и пациент. До едно време управляваше кардиологична клиника, а сега е в някаква комисия на здравеопазването. За какво ли не говорихме, а за това забравих да се информирам. Пламен също бе изпуснал да се заинтересува за най-главното, но накрая все пак се сети: "Малко ...
Пратиха ме да взема интервю от Емилиян Станев ей така, съвсем без повод. Кръгла годишнина не предстоеше, нямаше нова книга. Вестникът не поддържаше рубрика с литературни портрети или поне разговори с български писатели, аз самият обикновено не правех интервюта, не ми беше "амплоа". Главният редактор В. Й. (ще го спомена с инициали, а оттук нататък ще го замествам както дойде) някак кисело ми нареди да се срещна с него, да го "разпитам", пък той ...
Тази петъчна колонка всъщност не започна в петък, нито започна във в." Сега". Животът на "Нерви и утехи" със сигурност надхвърля четвърт век и се превъртя в различни издания, някои от които не са между живите. Какъв е резултатът от този житейски път, без съмнение е важно за автора, но може би това интересува и читателя. Писателският труд не може да очаква бърза жътва, но все пак, все пак...

Събрах част от първите есета на поредицата в книга, ...
Празникът на труда мина без манифестация или пък имало е някаква и някъде, но не я видях. (Имало, имало, подсказват ми от радио "Хоризонт", но бедна работа. E, и манифестациите не са това, което бяха.) Отвикнали сме от тях, а аз пък съвсем. Рядко сме манифестирали по редакциите, тези празници бяха за нас работни дни. Участвал съм в няколко телевизионни предавания на 24 май, тогава и разгледах отблизо какво представлява това всенародно събитие. ...
В този балкан април е студен, нощите са мразовити. Пристигнах късно, отключих къщата. Върху леглото имаше куп завивки, а печката беше заредена. Гостоприемството тук е истинско, отговорно. Студът беше предвиден. Но в кибрита върху полицата имаше само една клечка. Засмях се: кой ще се справи с едното драсване? Но аз си имам техники за огъня. Пък и нямаше вятър в къщата, вятърът беше отвън, чувах го. Огледах се за свещ. Запалих и я поднесох към ...
"Ако съм прописал песни - каза ми веднъж Тончо Русев, - това е било по някакво скрито съображение на съдбата." Този разговор се е състоял преди точно двадесет години, по време на едно интервю, което съм отпечатал през март 1998-а в списание "Европа 2001". Толкова красиво, мистично и нестандартно ми се е видяло това обяснение тогава, че съм го сложил за заглавие на интервюто. Сега, когато той се оттегли от собствената си съдба, мога само да я поздравя ...
Темата ми бе възложена съвсем като на шега от приятелите в кафенето срещу пейката на Славейковците. И това (че е на шега) не е съвсем вярно, защото точно с такива теми шега не бива. Особено със събитията, които ги пораждат. Тя бръмчеше из въздуха, лютеше в съзнанието на обществото, провираше се в разговорите и се настаняваше в тях. Темата за бягството от Софийския централен затвор, която медиите коментираха редовно, но като че без ентусиазъм. ...
Усмивката е знаме на човека. Защо не - и знаме на живота!
Снимка: Pixabay

Дъщерята на Кольо Градския завела момиченцето си за Цветница в Солун. Фамилията има предистория по онези места и тя отишла с малката да се черкуват в катедралата "Свети Димитър", ходили по гости и по сладкарници, фотографирали се на воля с телефоните и незабавно пращали снимки на дядо и баба в София. По време на тая скромна фиеста детето замислено попитало: дали не ...


Какви сърдити седмици напоследък! Каква сърдита природа, каква разлютена Баба Марта, вече на стълбището към пролетта. Каква кибритлия опозиция, какви навъсени управници. Какво настръхнало гражданство, какви изнервящи новини - и местни, и световни...

Изтощени от търпение, ето ни пред Деня на шегата. Беше си ден на лъжата открай време, но го прекръстиха. При социализма човек за човека нали беше другар, приятел и брат - как така човек ...
Миналия петък изпуснах приказка, че и днес ще се върнем към историята, исках го много тогава. Това го правим твърде често напоследък, историята ни занимава не пряко - как е тя творена във вековете, с дела, подвизи и престъпления, а косвено - как е записвана, преиначавана, цензурирана и злоупотребявана. Поводите за тези брожения около българската история са повече от пресни: училищните програми в гимназиите и острият демарш на руския патриарх ...
Светъл за народа ден, националният празник и този път не мина без раздор. Това зрееше отдавна, откакто фигуранти на българската политическа сцена започнаха да формират държави освободителки в епоха, когато тези държави не са съществували. От всекидневната ревизия на историята тези юнаци преминаха към ревизия на... географията. На картата на деветнадесети век те начертаха страни, които щяха да се появят едва през двадесетия. Такова семе ...
Хубав е март - какъвто и да се случи. Винаги нестандартен, пълен с изненади, непокорен нито на живака, нито на барометъра. Със снегове и с минзухари, с черни облаци, от които дъждът мие ясното слънце. Може би най-младият месец в годината, кой знае защо наименуван като баба. Препълнен от очакване, даже и да си си наумил нещо друго, пак на очакването се отдаваш. Сякаш и светът е в някакъв начален стадий: дърветата още в цвят, любовната тръпка (мяука) ...
Попаднах на този сняг съвсем неволно. Доктор К. ме прилъга да пия антибиотик, не си наредих графика, както трябва, и ми се падна един прием в полунощ. За всеки случай, каза той, но кой не знае, че обявят ли те за болен, болестта се настанява в теб. Дочаках да свършат последните новини. Изтърпях и най-красивите синоптички да си предскажат снега. Още като ги гледах по къси ръкави и по презрамки, разбрах, че няма шега - студовете са на прага. Тези момичета ...


СЕМЕЙНИ ОГЛЕДИ

Някъде през осемдесетте години Роженския манастир над Мелник след дълъг ремонт го видяхме облечен в тъмножълто дърво, с нов покрив и нападнат от любопитни. Обичах да ходя в градеца тогава и няколко пъти се качвах по стръмната пътека, посядах пред гроба на Яне Сандански или на пейка край самата обител. Мястото бе хубаво за размисъл и себеразглеждане, още нямаше и помен от страстите и стълкновенията, които по-късно ...
Начумерен възрастен инженер отдавна искал да ме срещне някъде. Това не е рядкост - читател да търси да види автора на живо. Приех скромно изражение и се приготвих вяло да отклоня някоя и друга похвала. Познах само едно: че човекът е читател на "Нерви и утехи". Другото бяха упреци, несъгласия, които той искал да ми каже в очите. Смяташе, че клеветя миналото и че изопачавам истината. Бързо разбрах, че възбудата му идва от споровете около новата ...
Страница 1 от 33 1 2 3 Следваща »
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД