Смесването на чувствата вероятно е най-естественото им състояние и ние напразно влагаме толкова много мнителност, когато говорим за това. Някога така надписах книжка на един юнак, за когото си имах едно на ум: "На К.Г. със смесени чувства". Това без всякаква грешка би могло да се изрази точно така: с едно наум. Самият Г. отдавна не е жив, а автографът още се помни и споменава между неколцината свидетели. Като си помислиш, голямо чудо, един автограф ...

Сутрин в кафенетата покрай брега във Валета или в Слима можете да видите малтийци да преглеждат островните вестници или просто да съзерцават съживяването на водната шир в далечината. Играта на слънцето с искрящата й повърхност е най-притегателната и многозначителна гледка в тези часове. Охотно вярвам, че има хора на този остров, които не могат да започнат деня без нея. Някои мъже са донесли клетките с домашните си птички и машинално ги ...

Доцент Радой П., отдавнашен мой редовен кореспондент, ми писа с необикновена молба. Негов студент намерил в семейните книжа странна банкнота, която никой не можел да определи нито по произход, нито по стойност. Специалисти по валутите от големи банки, както и колекционери и нумизмати не могли да дадат що-годе свързано мнение. Напълно непозната банкнота, с противоречиви белези и знаци, с йероглифи и с кирилски букви. Тогава доцентът, верен ...

(1)

В една февруарска заран училищен автобус събира децата от краен квартал на Джибути. Вече са се качили около трийсет малки ученици на възраст между 6 и 12 години, когато на една от спирките в колата нахлуват въоръжени мъже, изхвърлят шофьора и се насочват към границата със Сомалия. Малчуганите са деца на френските граждани от предградието, а похитителите са членове на фронт за освобождение, чиято програма е основана на тезата, че Джибути ...

Да е честит Денят на солунските двама братя, Празникът на българската просвета и култура, на всички, които пишем и четем под българското небе, както и в българските домове по света. Да е честит празникът на първолаците и на абитуриентите, на всички малки труженици в българското училище, както и на техните родители, на техните баби и дядовци, които съпреживяват вълненията, изненадите и клопките на днешната образователна система. Да бъде ...

В околоизборната тупурдия закономерно се сетиха и за многострадалното село Мечка. Предлагаха го като илюстрация за разгула на беззаконието в държавата, като трогателен пример за "беззащитността на нашите майки и бащи" (никой не пропускаше да спомене това), за безсилието на полиция и правосъдие, както и за нехайството на властта и политиците за съдбата на обикновения българин. Това е един от малкото случаи, когато българин не се употребява ...

Семейни дела ме отведоха в самотния дом на стария учител Н. П. Между първата слана и първия сняг дворът му още сочно зеленееше като повит в огромните листа на плъзнали под нозете тикви, оплетен от силните им стъбла и силно наподобяващ някаква илюстрация към детска приказка, в която мащабите са пренебрегнати и растенията са по-големи от замъците и от хората.

Този двор бе станал някаква местна растениевъдна атракция - познати и случайни ...

Късната Цветница винаги е по-шарена и по-пищна от подранилата. В минали години огромната върба в началото на кварталното паркче посрещаше празника черна-почерняла, едвам успявах да открия напъпила клонка да уважим обичая. Сега градът е нацъфтял, храстите зеленят и жълтеят, овошките ръсят венчелистчета по ветреца, от кофите и кошниците на селските баби край спирките са бухнали нарциси и лалета, а магазините и сергиите на цветарските вериги ...

Завърнаха се и свраките.

Напролет навсякъде се завръщат прелетните птици. А при мене? Забелязах моите гости в деня, когато от Трявна ми се обадиха, че в гнездото върху комина на старата баня, днес музей на източните изкуства, се е "прибрал" градският щъркел. "Прибират" се също патиците и жеравите, лястовиците и чучулигите, всичките там гургулици, пъдпъдъци и гривяци, авлигите и стърчиопашките. А пред моя прозорец се завръщат свраките. Не ...

Като си заминаваше от късната зимна ваканция за своята далечна чужбина, синът ми Драган ми остави съвсем тънка книжка: щяла да ми бъде интересна. "Обещай да я видиш" - каза, и аз обещах. "Видях" я за една вечер и веднага включих скайпа да поговорим. Но беше късно, компютърът му беше угасен. А сега вече мисля, че той няма нужда от моя коментар, нито пък текстът в книгата е бил създаден някой да го коментира. Сигурно е смятал, че тези страници ще ме ...

"Хей, пролет иде? Дигат се мъглите. /Къде ги вихри влачат, дявол знай." Не изречено, не изпято, като издишано е това слово - освободено, пулсиращо, метежно. Така се приветства събуждането на човек и природа нали? "Дерат се ризите на планините" - кой днес ще се премери с това? Или с онова искрящото "Хей, пролет иде в наший роден край!"

А иначе: не иде, дойде пролетта - никой не я забеляза. Дърветата не цъфтят, човеците не я разпознаваме. Отец ...

Сбъдва се една позабравена заплаха на властта - предсрочните избори. Беше дежурна, почти сладострастна закана за окончателно - едва ли не завинаги! - размазване на опозицията, нещо като наказателна акция, загдето вербално дразни лъва. След това ентусиазмът се разми, а после заплахата се изпълни без предупреждение, някак тихомълком - уж за да не се пролива кръв. Вместо да се забрани на полицията да бие и да наранява - избори като санитарна ...

Преди години в Б. попаднах на сивокос криминалист с невероятен опит, нюх и воля да върви по следата на престъплението. Ако не е грехота така да се каже за човек, бе великолепен екземпляр от породата на чистите професионалисти, каквито по онова време съвсем не бяха малко. Приветлив мъж, с меки движения и съхранена добрина, чието обикнато занимание бе да разглобява и да кара мотоциклети, този бай Дамян бе във властта на желязно чувство за справедливост. ...

Обещах да услужа на Ленчо (Елен) Баръмов с книгата "Бомбите" на Вера Мутафчиева. Някакво роднинско дете заминавало тези дни, щяло да му я отнесе, да не се харча за пощенски разноски. Ленчо открай време мрази да създава затруднения, а в емиграция съвсем се е усъвършенствал. Прерових рафтовете, шкафовете и килера, без да я открия. Защо му е на Ленчо "Бомбите", та ми е писал чак от Хановер, той не обяснява. Само е посочил, че не я намира между текстовете ...

Години се подсещах, че трябва да издиря онази снимка. С времето това намерение ставаше все по-твърдо, тържествено дори, но както обикновено се случва с подобни решения, не предприех нищо. Било е лесно тогава - разсъждавам сега - излизаха само няколко вестника, имах куп приятели между фоторепортерите в печата, всеки щеше да ми услужи. С времето тази възможност просто се отдалечи, усложни се: трябва да се виси в библиотека, да се разгръщат пожълтели ...

Цигуларят Милко Ст. ме залови да изпращам дебел плик с мартеници за чужбина и обилно коментира събитието. Повечето месеци от годината той прекарва в Германия, освен това свири в най-различни земи, знае много за живота на българите по света, пишел книга за това. "Като накачат всички мартениците - рече сега, - сякаш започва преброяване на нашенци в чужбина. Едва ли не българите довчера са били невидими и изведнъж излизат на светло. Можеш да трепнеш ...

Стихотворението "Понтийска елегия" понякога се възстановява в съзнанието ми и рядко съм се учудвал защо. Винаги има защо - то е едно от особено хубавите български стихотворения на ХХ век. Който го е чел, трудно ще го забрави. Финала му съм чувал да рецитират хора, които дори не помнят, че авторът му е Григор Ленков. Стават подобни неща с поезията, в паметта на времето се скитат едни такива безстопанствени куплети, куплети бродници, откъснати ...

Не става ясно дали последните седмици са наистина меки за средата на зимата, или ги затоплиха декемврийските сметки за ток, които горят по площадите на българските градове. Излизат по тези площади обидени и гневни хора и палят купчинки хартия, като че така ще унищожат гадното чувство за грабеж, съзнанието за грабеж, самия този грабеж. Огненият ритуал се разпространи бързо, но не както се разпространява огънят, а този път по жиците, светкавично ...

- Видя ли - само дето не ме хваща за яката Митко Д., - видя ли какво стана с онези пари? Върнаха ги, ама защото дигнахме пушилка. Ако не бяхме се развикали, щяха да си ги гушнат. Колко са прибрали, без да ги усетим, представи си само! Чалгата пари брои, а ние лапаме мухи.

Къде е викал наш Митко, не ми стана ясно. Чух мъже от изкуството, които се обадиха, той не беше сред тях. Нито пък гласът му е от онези, които ще се чуят. Инак всичко е точно - парите ...

Стартът на годината неизменно възбужда онази част от народонаселението, която я започва с надежди, има нужда от надежди и най-вече от сбъдване. Повечето хора днес пробваме да се откъснем от разочарованията на миналата, от крушението на светлите си планове, от пропилените си идеи за успех - от всичко в довчерашната 2012-а, за което предпочитаме да не си спомняме. Затова се и озъртаме вътре в изтичащия януари, дано отбележим промяната, на която ...