Сексуалността може да бъде предопределена генетически, твърдят за пръв път учени, които са открили връзка между измененията в ДНК-структурата и силата на изпитваното сексуално желание. Израелски учени от Университета на Тел Авив посочват, че сексуалното желание или неговата липса може да бъде заложено в гените и да се предизвика от едни или други модификации в тях.

Изследването показва,че измененията в последователността на ДНК влияят върху силата на влечението, възбудата и половата функция и осигуряват разнообразието на сексуалния фенотип на човека.

Резултатите от изследваните мъже и жени показват, че съществува определена връзка между гена с название "рецептор D4" и самооценката на сексуалността. Някои форми на гена потискат въздействието на сексуалната функция и желание, а други - точно обратното - стимулират я.

Тази мутация може би се е появила у Homo sapiens преди 50 000 години по време на масовата миграция на вида от Африка, предполагат учените, като 30% от представителите на популацията носят т.нар. възбуждаща мутация, приблизително 60% са носители на успокоителния вариант на гена, а 10% не попадат в нито една от тези категории.

Главният извод на изследователите е, че недостатъчното или слабо изразеното полово влечение може да се окаже просто биологическа особеност, а не психологически проблем или следствие от възпитанието.

Ако успее да се докаже, че има случаи, в които това е така, на основата на тези данни ще се разработват лекарства, които ще регулират нивото на сексуалните желания.

Последните изследвания на молекулярната генетика и невроендокринологията на човешкото поведение и индивидуалност предполагат, че различните форми на поведение, в това число и сексуалните особености, имат неврологична основа.