Броят на шизофрениците в различните страни може да е константен независимо от равнището на здравната обезпеченост и икономическото състояние на същите тези страни, както твърдят статистиките. Обаче броят на доволните и кахърните хора не е. Достатъчно е да се разходите из улиците на средно големи градове, за да се уверите. Примерно из Плевен и Поатие, или из Перник и някой сирийски градец - Алепо, да кажем, ама преди войната. У нас кахърните ...

Гледах репортаж за гейпарад и репортаж за антигейпарад и се развеселих. Тази биполярност на времето ни - протест и антипротест, парад и антипарад, реклама и антиреклама, фриз и антифриз, изобщо Дюринг и Антидюринг - струва ми се, е новият шлайф на обществото. Той минава не през прословутото, но невъзможно "съединение, което прави силата", а през "я, байо, да си кажем кривиците". Впрочем гейпарадът стори поклон пред паметника на апостола Левски, ...

В пясъка зад училищния двор през голямото междучасие или в градинката пред блока играехме на абета, повикът за това беше: айде да лагаме. Днес си мисля, че това "лагане" е дошло от "залагане", но кой да ти каже вече. Абета значеше топчета, чертаехме с пръчка един триъгълник и на около три-четири метра от него - една черта. Иззад чертата хвърляхме биячите си, най-често гуди - по-голямо от другите топче. Абетата биваха всякакви - стъклени най-често, ...

Между презрелите политически реваншисти, между настървените млади парт кариеристи, между клиентелистката глутница хиени от администрацията на бившите управляващи, присъединили се към протеста по едно или друго време, има и други хора. Вече са малцинство в и без това силно намалелия протест, а мисля, че са малцинство и в мрежата. Най-вече млади хора са, които общо можем да наречем "отвратените". Нали се сещате, по онова елементарно деление ...

"Ти нищо не знаеш, Джон Сноу" - обича да повтаря дивачката Игрит на един от главните персонажи във фентъзи бестселъра "Песен за огън и лед". Въпросният Сноу (Snow на английски е сняг) е копеле, син на цар и случайна жена. Има важна и сложна роля в пенталогията (досега) на Джордж Мартин и високорейтинговия сериал Game of Thrones - "Игра на тронове", събрал многомилионна аудитория. Джон Сноу хем пази света на цивилизацията от света на диваците и мрачните ...

Понякога мисля, че паметниците на човеците ще надживеят човеците. Ще кажа защо - защото имам хубав пример на умалената Земя. Това е Великденският остров в Тихия океан. Оня същият - с истуканите. И досега учените спорят каква е била точно ролята на въпросните истукани, но няма съмнение, че тези загадъчни идоли ли, монументи ли, не само са надживели своите строители, но свидетелстват как гъсто залесеният някога остров е паднал жертва на ирационалността ...

Най се умилявам от лозунга "За повече морал в политиката". От многото ми теоретични и частичните ми практически (като наблюдател) съприкосновения със сферата на политиката съм се убедил - в нея няма морал. Или е много особен. Гъмжи от целесъобразност, от хитри и силно увлекателни интриги, от постоянен алъш-вериш, от понякога силна идейна отдаденост, често прерастваща в подобни на наркотична зависимост обсесии. Както и от явна, но най-често ...

Мисля за Сноудън - дано се крие добре. Колко ли забележителни неща ще му се случат през годината, която ще прекара в Русия? Понеже изглежда честно момче, споделеният пред света опит за тази година би бил безценен. Дали ще запази само благодарност към приютилата го страна? Или - напротив - ще бъде разочарован от някои особености на руското общество и политика? Ще стане ли фен на президента Путин като Депардийо, или ще засимпатизира на "Пуси ...

С риск да изненадам мнозина ще призная, че ми е мъчно за протеста. Мъчно ми е за онази, креативната част от него - за измислящите, за геговете, за многобройните артвариации, за духа на непримиримост към посредствеността, грубостта, лицемерието, алчността. При това не само в политическия ни елит, но и в отношенията помежду ни, и в дилемите на личностните ни приоритети. Изгубим ли това, губим много.

Е как така - ще каже някой, - ти си хем против ...

Какво би станало на изборите, ако сега бихме гласували; и дали резултатът ще е удовлетворителен, или - не дай Боже, ще е по-лош дори... Ето на тази тема охотно разсъждават в десетки радио- и телевизионни студия. Тоест водещите, вероятно без дори да се усещат, приемат за важно не точното преброяване на народното волеизлияние, а "щастливия" съвпад на тяхната визия за добър резултат с моментната снимка на променливите електорални нагласи.

Казано ...

Ако някой мери степените на мразене по форумните мегдани*, то е хубаво да използва някаква артскала за тях, за да ги облагороди малко. Примерно такава от музикалната терминология: предлагам алегро, алегро виваче, пианисимо, фортисимо и т.н. "Днес ме плюха алегро, ма нон тропо. Ма вчера направо си мина глисандо."

Като се зачетох из форумите, ми се стори трудно да открия подходящ термин за сегашния момент; такъв съсък и хейтърство царят из ...

Писах, че зад протестите има и енергия, идваща от разочарование заради изборните резултати. Със сигурност има, но то далеч не е всичко. Plebiscite: qu'on dise oui qu'on dise non il fait de nous des cons. - "Референдум: какъвто и да пуснеш глас, пак ще излъжат всички нас." Това е един от многобройните лозунги на въстаналата студентска младеж в Париж през 1968-а. Сетих се за него, когато мой добър познат от Варна ми се скара, че съм използвал изборите в морския град като повод ...

Това ме попита един комшия на моите възрастни вече родители, които бях отишъл да посетя в панелката им. Ти, рече, не беше ли нещо поет, интелигенция, не си ли на протест, не гладуваш ли, нали там са такива като тебе? Човекът, едва оцеляващ през всичките тези години на преход, очевидно влагаше ирония във въпроса. Поет и интелигенция не му се виждаха вече авторитетни понятия.

Стана ми мъчно. Народен поет като Вазов, пред чийто дом се събират ...

Все повече хора ми споделят, че усещат някаква все по-динамична чудноватост на времето, в което живеем. Подобна чудноватост усещам и аз; работата е там, или по-скоро разликата, че май я усещам, откакто съм се родил. Само че то е друг въпрос, с автобиографични авточопления, та не му е тук мястото. Вярвам, че въпросната чудноватост съпътства човешката история през всичките й печални серпантини. Сега просто се е посгъстила. Преди няколко дни археологът ...

Озовах се на един от протестите. Нека първо кажа, че вероятно странни особености на характера ме карат да избягвам големите групи хора, а окажа ли се в такива групи, рядко чувствам единство и възторг; повече усещам напрежение и неловкост. С това не искам да упрекна веселите люде по площадите, тъкмо напротив - харесва ми, че демонстрират мнението си, и че така лекуват политическата ни класа от усещането, че



тя завинаги е керванът, а ...

"Отечеството е в опасност!" - това не е само днешен възглас на протестиращи, а рефрен, който ни съпътства исторически. Само по време на тоталитарния период звучеше по радиостанции отвън. "Отечеството е в опасност!", извика българската власт при избухването на Септемврийското въстание през 1923 г., дошло в отговор на Деветоюнския преврат и отрязаната глава на Александър Стамболийски...

"Прекрасно, но що е отечество?" - попита в поемата си "Септември" ...

Познавам неколцина, които не могат да си получат изработените за минали години пари, защото фирмите не могат да им ги платят. А фирмите не могат да им ги платят, защото са изпълнявали държавна поръчка, изпълнили са поръчката, но държавата не изпълнила своите задължения по договор - да преведе дължимите суми.

Единият от тия хора се чуди какво да прави и живее от родителските си пенсии, а едната от тези замина някъде на север и запад - да ...

Те са добре изучени неща, има стотици изследвания по въпроса. Има и стотици тайни служби, които осъществяват или се опитват да осъществят политически инженеринг, колчем усетят, че се рои народ, готов да излиза по стъгдите. Въпреки че основните схеми на развитие са едва няколко, то участниците са винаги нови и винаги вярват в уникалността на своя бунт. Ако не съдържаше потенциална и реална трагика, въпросният повтарящ се бунт щеше да е една ...

През уикенда отсъствах от София и от виртуалния свят. Когато се върнах, първо научих, че е починала известната ни режисьорка Иванка Гръбчева. Отворих си сетне компютъра и там намерих две писма от нея - в едното ми отправяше поздрав за празника, в другото препостваше информация и правеше възвания, защитаващи европейското кино от унифициращата пета на Холивуд. Два или три пъти бях гостувал у дома й. Разговорите с нея бяха удивително живи, ...