От контактите си с всякаква администрация ме обзема усещане за регрес.

Огромната група хора от чиновническото съсловие желаят да живеят все по-заплатено, по-спокойно, по-добре. Не е особено оригинално, всеки го желае. Но на това им желание пречи още по-огромна група граждани, които все нещо искат. И така провалят осъществяването на този естествен стремеж към благополучие и хармония. Възниква конфликт на интересите.

Да кажем, трябва ...

Свикнали сме да се възприемаме като обект за исторически и социални издевателства. Така съответно и се държим. Нас ни тормозят: или властта, или таксиджиите, или Цариград, или Берлин, или Москва, или Вашингтон, или, сега - Брюксел.

Носехме нимб на народ страдалец, анотирахме се като немили-недраги; това ни даваше най-малкото специфична идентичност, нещо средно между три синджира роби, N-та поред национална катастрофа и Митко Палаузов.

Ние, ...

В кампанията "Не сте сами", защитаваща сестрите ни в Либия, виждам два феномена. Първият и основният е предизвикалият кампанията казус - нелепото осъждане на самите сестри. Те очевидно са жертва; очевидно, при това отвъд патриотизма и племенната солидарност, са попаднали в ръцете на манипулирано правосъдие.

Всички желаем тяхното освобождаване.

Сега обаче няма да говоря за процеса, защото ще се наредя без полза в огромната редица ...

Трябваше едни да изтъргуват нещо "почетно и нетленно", а други да се разсърдят, че са подминати в пазарлъка, за да напълним с актуалност една ретро дума. Оказа се, че наш владика е удостоявал с чудатата титла "архонт". И е окичвал с благородничество тоз-онзи, в едно не бог знае колко благородно задкулисие.

От новата дума излезе и симпатична производна: разархонтвам. Благодарение на богатия ни с префикси и суфикси език можем да я развиваме ...

"390-400 хил. абонати живеят в недоверие", каза кметът Борисов по повод "Топлофикация-София" и фирмите за топлинно счетоводство. И за пореден път ме стъписа със своята проницателност. Все едно ме посочи с пръст! Целият съм едно недоверие напоследък.

А с недоверие се живее трудно, сънят се нарушава, човек страни от ближните и ги гледа накриво...

Затова седнах и написах отговор на едно писмо, пратено ми от "Топлофикация". Споделям го с вас, ...

България влезе в Съюза на отличниците, а векторът на обществените вълнения у нас все не сочи най-напред Брюксел. Събитията все го извъртат към последните чинове, дето царят смут и гузност. Ту ни занимават поредните маниакални ходове на джамахирията спрямо отвлечените в Бенгази преди 8 години наши сънароднички, ту ни изненадва с все по-разпасани хулиганщини Скопие.

Бандата бръснати глави, нападнала поклонението пред паметната плоча ...

Първо да кажа, че нямам нищо против тази телевизионна инициатива. В никакъв случай не е по-глупава от това да целиш на тото отговор, който не знаеш, или да ручаш жабета (в прекия и преносен смисъл) цели месеци с надеждата да се увенчаеш накрая със слава, па ако може и със сума. Игра, състезание, шоу - хората обичат такива неща, поне повече от балета или музеите, въпреки че не го признават лесно пред комшиите от третия етаж.

Да помислиш за великите ...

Така ни се е стекла съдбата, че Западът, ако е идвал насам, е било за кратко и по работа, а Изтокът се е изсипвал за дълго и по други причини - кеф ви иго, кеф ви присъствие, кеф ви дружба...

Византия, Османската империя, Съветският съюз - с тях сме си имали вземане-даване сума ти векове. Кое е било повече - вземането или даването, не може да бъде уточнено в такава къса статия. Важното е, че сме опознали Изтока, поне близкия ни, добре. Западът ни ...

Донякъде са забавни и двете версии за аферата в "Топлофикация".

Едната е официалната версия - на причастните към разследването власти. Тя доби по-ясни контури след констатацията на прокурора Кокинов, че Валентин Димитров е мозъкът на далаверата и по-нагоре "няма интелект над неговия". Ако трябваше да напишем кратка анотация по тази увличаща въображението криминална сага, би следвало да кажем нещо подобно: "Мъж на висок пост в разцвета ...

Нормалните хора се отнасят към националните изблици така: турят ги на почетно, но не ежедневно място в живота си. И преди тях си гледат другите грижи - да си изорат нивата, да си завършат образованието, да сготвят на децата манджа, да нарисуват картина или да напишат финансов отчет...Така правят нормалните хора и, слава Богу; ако всички лягаха и ставаха с мисълта за величието на своята Родина, а през останалото време се занимаваха само с втълпяването ...

"Аз не съм диктатор, просто изражението на лицето ми е такова."



Аугусто Пиночет



"Идвам, за да работя за хората" - заявява политикът, стартирайки кариерата си. - "Ще преустановя разграбването и некадърността, които са норма при това бездарно управление. Ще намаля данъците, ще увелича заплатите, ще се погрижа за създаването на нови работни места, за инвестиции, за инвалидите, за екологията и реституцията, за пресичането на корупцията, ...

Саша Барон Коен си изпълни програмата - направи скандал, прочу се в цял свят, подписа изгоден договор, спечели големи пари. Филмът "Борат: Културен обмен с Америка за напредък на великия братски казахстански народ" бе забранен в Русия и Казахстан, оглави класациите в САЩ и Великобритания, подтикна жителите на румънското село Глод да заведат дело срещу наглеца, задето ги е омаскарил, а кинокритиците накара да се чешат по главите и да се чудят ...

При всеки пореден случай на насилие с пострадали непълнолетни шлейфът от обществени реакции е предвидим до втръсване. Телевизионни репортажи с угрижени и нервирани родители, по някой печален педагог, застинал в позата "това е положението, нямаме права да наказваме", по някой психолог с школуван бихейвиористки лексикон - и така до новия казус.

Малко по-късно идва пробуждането на сили, приучени да институционализират морала и привиждащи ...

Стоя в подлеза и слушам как продавачът на дискове върти "Тухла в стената" на Пинк Флойд. Наблизо, до кенефа, виси мрачен хлапак с насинено око, и следи баничарката.

Светът ще свърши не с хлип, както твърди Елиът*, а с окончателно несъвпадение. Ще свърши не с всеобщ Апокалипсис, а със стотици



и хиляди апокалипсисчета на разминаването.



Той и сега - всеки ден, свършва така. Което за един е изборен проблем, а за другиго новинарска ...

Сигурно съм сред хората, които най-добре познават нещото, наречено с двусмисленото съчетание "млада българска поезия". Двусмислено е, защото в него винаги ми се е причувала както естествената креативност на новите хуманитарни поколения, така и едно снизходително умиление у по-старите бонзи: "Дерзай, синко, имаш време да разбереш, че нещата не са такива, каквито изглеждат."

В случая обаче не това е повод на писанието ми. Повод е желанието ...

И будителите могат да станат повод за сън. Това се случва, когато ги вкараш в списък, канонизираш списъка, вбиеш го в главата на питомците, подобно непонятна сура, и изобретиш още един скучен празник...

Пък питомците, също живи хора, не се минават лесно. Ако има да се поизтърпи нещо на празника, ще го изтърпят, а вечерта ще направят една дискотека, ама дискотека - стой та гледай, - с "танграта, танграта", с онзи - със жартиерите и русата брадичка, ...

Какво е добър политик? Ако пишем политическа реч, то трябва да кажем нещо високо. Примерно, че добър политик е този, който води своя народ към прогрес и благоденствие. Ако учим юноши на политология, то също е лесно: - добър политик е онзи, който не създава могъщи врагове в международен план и умее да разрешава "со кротце, благо и малко кьотек" социалните и политическите ежби във вътрешен.

А ако влезем в кожата на политика и качим степените ...

Най-тъжните училища не са тези, в които учениците се бият. Най-тъжни са тези, в които учителите са бити от живота и им личи. В такива места (виждал съм) цари общ дух на разпасана безутешност. И в случая не става дума за заплати (въпреки че са важно нещо). Става дума за неумението да си авторитет.

Пък когато не си авторитет, не можеш да научиш децата на нищо, дори на правилен бой.

Щото има и такъв.

Иначе школското насилие е тема, към която ...

Те са това, чрез което може да се забогатее. Важен, често наивен обект за доене, тоест за лесен бизнес. Можеш да продаваш с финт дъвки, учебници, трева, политически идеи, електронни игри, преждевременен опит в секса, познания за честния и нечестен труд, футболни фланелки от любими отбори, телевизионни шоута, учещи на гръмко уригване пред камера, мелодии за джиесема от прочута певачка, всичко.

Децата на другите са моите пари, вероятно с ...

Вътрешната цензура не е като външната. Външната е нещо такова - ако излезеш на улицата без фередже, яшмак или чадор, да те убият за неуважение към догмата. И ти да се забулваш предвид риска от неприятни нарушения на телесната ти цялост.

А вътрешната цензура е, когато сам си туряш букаите. Ако свободата е нещо като спринт, то да хвърчиш като Бен Джонсън или Валерий Борзов, но само срещу разрешените съперници. А ако се състезаваш до секретаря, ...