Най-ценното в "(Не)възможни портрети. 21 глави от историята на "Умно село" е, че е четивна. Не, не е гавра с усилията на Антоанета Бачурова и издателство "Парадокс". Колко от телевизията може да се прехвърли на хартия и да се чете като книга? Филмите от поредицата "Умно село" са над 100 за 10 години. От тях сценаристката е извадила "21 глави", предимно разговори с "умни селяни".

Та тези разговори така - на хартия, показват, че не е достатъчно примерно Рангел Вълчанов просто да си отвори устата. Иска си съответните усилия на отварача на уста, пък било и на достатъчно известните. Нещо любопитно, на места се усеща камерата. Оттам нататък всичко си е в реда на нещата. Стефан Данаилов признава: "Адски много ми се искаше на млади години да си бъда аз, Стефан Данаилов, но исках да съм и Гунди"... Бачурова го казва точно: "Артистите са почти като хората".