Автономната испанска област Каталуня поиска развод от Испания чрез неформален референдум, проведен от граждански организации. Доброволци от най-богатата провинция, която има собствен език и население от над 7.5 млн. души, организираха допитване дали районът да се отдели като самостоятелна държава в ЕС. Жителите на областта трябваше да отговорят на въпроса дали Каталуня да "стане социална, демократична и независима държава".

---

Резултатите от референдума в Каталуния нямат никаква конституционна стойност и испанското правителство на премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро побърза да припомни това. Официален Мадрид заяви, че вотът не поражда никакви последици, тъй като допитванията до народа трябва да бъдат организирани от правителството. Всъщност властите в Каталуня засега нямат намерение да предприемат действия за отцепване от Испания. Двете най-големи испански партии - Социалистическа партия и консервативната Народна партия - дори призоваха каталунците да бойкотират референдума, тъй като вотът е безсмислен.

Референдумът за независимост на Каталуня се проведе в 167 села и градове на територията на областта - специално подбрани населени места, чийто



жители настояват за отцепване



от Испания. В Барселона, столицата на автономния район, не бе разположена нито една избирателна секция. В града, в Хирона и в други по-големи населени места допитването ще се проведе в първите месеци на тази година, съобщи Би Би Си.

На референдума през декември м. г. право на глас имаха около 700 000 жители, или едва 10% от населението на Каталуня. Да изразят мнението си бе разрешено на младежите, навършили 16 години, както и на имигрантите, които изненадващо проявиха доста голям интерес към вота. Референдумът премина при избирателна активност от 25%. 94% от каталунците, упражнили правото си на вот, са подкрепили предложението Каталуня да стане независима от Испания. "Каталунците избраха да бъде създадена независима държава", коментира пред Би Би Си Карлос Мора, кмет на малко селце, разположено в автономния район. Анализатори обясняват, че положителният отговор ще даде стимул на гражданските организации, настояващи за независимост, да продължават дейността си. Според експертите неслучайно са подбрани и населените местата, където бяха поставени урни за гласуване.

Бюлетините, разбира се, бяха



преброени от организаторите



на референдума, а провеждането му бе наблюдавано от представители на националистически партии от Северна Ирландия, Шотландия, Италия, френския остров Корсика, Белгия и от канадската провинция Квебек. В Каталуня имаше представители и на автономната испанска област Галисия и от Баската автономна област, където също се надигат гласове за отцепване от Испания.

Най-богатата област в Испания - Каталуня, произвежда 25% от брутния вътрешен продукт на страната и затова има изключително важна роля за икономиката. Това е и причината доста каталунци да смятат, че дават на испанската държава повече, отколкото получават от нея - публични услуги, облаги и др. Други пък са на мнение, че Каталуня трябва да си остане част от Испания, както е досега.

Голяма част от жителите на автономната област отдавна се оплакват, че от години са принудени да плащат висок налог към испанския държавен бюджет. През 2006 г. правителството в Мадрид и каталунските власти се договориха да бъде увеличен размерът на приходите от данъци, с които областта ще разполага. Тогава официално бе призната и каталунска националност. Жителите обаче твърдят, че ефектът от това споразумение е минимален. "Принудени сме да работим много, да плащаме по-големи данъци, а



в замяна не получаваме нищо",



заявява пред местните 46-годишен работник във фабрика. На подобно мнение са и повече от хората, отишли да гласуват на референдума. "Този брак насила с Испания продължава повече от 300 години. За всички е видно, че така не става. Ние искаме развод", споделя мнението си каталунец, пуснал бюлетина в град Вик. Провеждането на референдума получи подкрепата дори и на президента на футболния клуб "Барселона" Жоан Лапорта. "Каталуня умира, те (властта в Мадрид) ни убиват и ние трябва да реагираме", заяви той в интервю за в. "Ел Паис".

Като поредния знак за желанието на Каталуня за независимост местни медии изтълкуваха и одобрението на предложението да бъде забранена коридата, смятана за един от националните символи на Испания. Законопроектът за забраната на коридата бе внесен под натиска от страна на природозащитници и активисти, борещи се за правата на животните. Те успяха да съберат повече от 180 000 подписа в защита на идеята си. В средата на декември каталунският парламент одобри внесения законопроект на първо четене. Окончателно решение най-вероятно ще бъде взето през пролетта. Природозащитниците заявиха, че ако спечелят битката в каталунския парламент, ще продължат инициативата си в останалите провинции на Испания.