"Налага се буквално да отвоюваме музикалното си пространство в Европа"
"Дължим музиката на хора, които са уважавали правилата и в музикален, и в личен, и в обществен план"
"Не споделям хленченето, че младите хора напускат страната ни"
Аз виждам с очите си, че целият състав на Софийската филхармония е от хора, които са със съзнанието, че носят много висока духовна мисия, че те отговарят за връзката между поколенията
1973г. Аз , Радо и Васко сме се събрали в къщата на последния. Група от трима - направо "Криим"(хе-хе!). Оборудването - един стар радио-шкаф(за баса), едно по-малко радио за китарата с прикачен "дисторжен" към него, гениално изобретение на Васко и три барабанчета отмъкнати от учиищния духов оркестър.И в разгарът на най-големите музикални изстъпления, на вратата се звъни.Изтръпнахме - "КВАРТАЛНИЯ!!!"
Отваряме, а на прага стои един нисък възрастен мъж и пита: -Момчета вие ли свирите тук?
-Ами да, ние - отговаряме поласкани от оценката "свирите"...
- А кой е на барабаните? - пита човекът
-Ей този! - сочат с облекчението на отървалият се, другите двама.
-Къде са ти нотите, бе момче? - пита човекът, а аз бъбря нещо такова - Ноти ли? Какави ноти...Никакви ноти не съм взимал, само ей тези барабанчета, ама ще ги върна...
Онзи се усмихна и каза:
-Не ме интересува откъде си взел барабанчетата, но ако искаш да се научиш да свириш на ударни, ела утре в два и половина пред служебният вход на Филхармонията.Питай за Мирчо Мачканов...
И така ....Господи колко години от тогава.Бай Мирчо, винаги ще те помня...
Редактирано от - ivo kunchev на 09/1/2010 г/ 05:36:44
За всичко има време и за всичко е нужно време.Едно по едно...Някои от заминалите ще се върнат скоро, други може би никога.Такъв е света - човекът е странник, но определеното му време е кратко и затова светът изглежда голям...А е просто шепа пръст...
