Зимата в стари времена е била сезон на отдих от непосилната селска работа и за празници. Блажено време, чакано цяла година - студ и сняг, под който земята спи. Не случайно голямата част от празниците в църковно обредния календар на българите са точно в този сезон - време за седенки, веселби и червено вино. А без тях сватби стават ли? Затова и те са се правели в зимните месеци. С търговците работата не е била точно такава, но като няма работа на полето, и техните дела позамирали. Освен на веселба обаче през Възраждането българите се отдавали и на тъй наречената просветителска дейност.

Дълго време Свищов и Лом спориха кому принадлежи първото българско читалище. Днес е доказано, че (заради Пишурката) това се е случило в Лом. Но свищовлии почти век държаха на своето. За историческа тежест те се позоваваха на факта, че не кой да е, а лично идеологът на национално освободителната борба Раковски е основал читалището им. Тъй де, казват и сега те - кой е иронизирания от съвременниците си Пишурка, и кой е Георги Сава Раковски.

---

Още с обявяване на Кримската война между Русия и Турция на 4 октомври 1853 г. Раковски основава "Тайно общество". Неговата задача според устава е да подготви народа "всегда да бъди готов, щото в благовремие да действа съгласно русийское напредване в Турция". За целта той пише няколко писма на свои свищовски приятели, сред които Апостол Конкович, Йоан (Яне) Станчов (баща на нявгашния министър-председател Иван Станчов и прадядо да доскорошния дипломат Иван Станчов), Цвятко Радославов, баща на автора на "Шуми Марица" Цветан Радославов, Александър и Димитър Шишманови (чичо и баща на известния литературавод и приятел на Вазов - Иван Шишманов) и други. Но Русия не напредва в Турция, планът на Раковски е разкрит, а той - арестуван на следващата година, за да бъде отведен в Цариград. По пътя обаче успява да избяга и основава чета в Балкана, но скоро се налага да се укрие в родния Котел.

Навръх 25 декември 1854 г.



идеологът на национално-освободителната борба



тръгва от Котел за Свищов. Намерението му е да мине в Румъния, а за това разчита на своите свищовски приятели. В града се укрива в къщата на Цвятко Радославов. Дебел сняг е покрил Свищов, налага му се да почака и се отдава на писателска дейност. Така на 1 януари 1855 г. написва стихотворението "Постъп български", в което призовава българите да се вдигнат на борба срещу турците, и го чете пред приятелите си в града. Не се ограничава само с призиви, а ги съветва да създадат читалище, в което да ограмотяват хората. Раковски дал и пример - още през 1836 г. група българи отишли да се учат в прочутата тогава школа на Теофил Каири на остров Андрос, където по предложение на сливненеца Иван Добровски основали "Славяно-българско ученолюбиво дружество". В него членували и свищовлиите Георги Атанасович, по-късно известен лекар, Иларион Михайловски (Макариополски), както и Стоян Чомаков от Копривщица. Самият Раковски, който по това време учел в цариградското училище в Куручешме, написал писмо до своя учител Райно Попович, че "в Елада има около 20 родолюбци от прочутата гимназия и в Атинския университет, които са готови



да жертват живота си за просветата



на нашия народ."

Раковски не избрал случайно Свищов. Той добре знаел, че от 1833 г. до началото на 1855-а в града са издадени 28 книги от местни просветители. Най-известни и плодовити автори били Христаки Павлович, Емануил Васкидович, Тодор Хрулев, Димитър Хадживасилев, Костантин Станчов, Димитър Начович, баща на по-сетнешния министър Григор Начович, и, разбира се, Неофит Бозвели. Освен това в града били записани общо 1178 спомоществуватели за 25 книги, издавани на други места. Съществували и много частни библиотеки, най-богатата от които била на Емануил Васкидович, който я давал за обществено ползване в своето училище. За да се обедини всичко това, трябвало читалище, настоявал Раковски.

Йордановден на същата година се видял благовиден предлог за Цвятко Радославов и Йоан Станчов и те прехвърлили успешно приятеля си на румънския бряг. Придружили го с лодка, в която били и жените им, до Зимнич и необезпокоявани се върнали в града. След година двамата ще станат първите



редовни членове на свищовското читалище



С пристигането си в Букурещ в първите дни на януари Раковски се срещнал със своя отдавнашен приятел Георги Атанасович, когото помолил да събере други българи, защото "имал да им говори нещо относително България". Събрали се стотина души, Раковски им казал, че като българи и богати търговци те не бива да забравят народността и отечеството си и трябва да основат читалище и библиотека, както и да издават вестник. Така било учредено първото Букурещко българско читалище.

От чужбина Раковски продължил делото. Пишел писма не само до свищовските си приятели, но и до търговците Гаврил Хаджиденкович, Атанас Каракашев, Александър Емануилов Шишманов, Мирон Бешков и Иван Попов. Те се вслушвали в съветите му и редовно давали пари за народното дело. Някои писма и дописки са изпращани до "братя Шишманови" (Александър и Димитър), които ги препращали на най-ревностните радетели на българското просвещение.



Букурещкото читалище е създадено в първите дни на 1856 г.



с общи усилия. На 23 януари учредителите публикували списък с "Членове, основатели на първото читалище". Сред тях са председателят Александър Шишманов, Йоан (Яни) Станчов, Апостол Конкович и Цвятко Радославов, съответно първи, втори и четвърти редовен член на настоятелството. Официалното откриване е на 30 януари. В учредителния протокол се говори за изграждане на "библиотека и музеом". Деятелите на новоучреденото читалище са имали и идеята да събират старопечатни книги и стари ръкописи. Опазването на старобългарското културно наследство всъщност се обсъждало още в началото на 1855 г. в разговор между Васкидович и Раковски.

Има една интересна и малко известна подробност около двете начинания. Георги Атанасович по това време е главен организатор на читалището в Букурещ. За да го основе в дните около новата 1856 г., той взема написаните решения, които са били вече обсъждани в Свищов, и изработва "Устав за съставяне на първо българско читалище". Така доста преди появата на "ломския" спор за първенството, се поставя въпросът къде се родило то - в Букурещ или в Свищов.

Иначе и след основаването на двете средища техните начинатели продължават да търсят подкрепата на Раковски. По това време той е в Нови Сад и оттам пише писмо до Свищов, в което ги уведомява, че мисли да се отдаде на писателска дейност, молейки ги градът и местното читалище да станат средище за разпространение на творбите му из България - на първо време поемата "Горски пътник" и вестникът "Българска дневница". В друго писмо до Цвятко Радославов Раковски пише: "Ваший град може да се нарече "Дневник Старопланински" - понеже все что се случва отсам Стара планина, в Свищов е скоро известно." Именно на това основание той кани свищовските си приятели от читалището да станат редовни дописници на неговия вестник.