Наскоро авторитетното списание "Форбс" публикува поредния си именник за милиардерите по света. Вътре попаднаха 946 души, все хора от сой. Те се открояват от простосмъртните с това, че състоянието им се изчислява с 9 и повече нули. Отново първи бе софтуерният гуру Бил Гейтс със своите 40 млрд. долара, следван от друг американец - Уорън Бъфет ($37 млрд.), мексиканеца Карлос Слим Хелу ($35 млрд.) и така нататък. Сборът на парите на богаташите в този предълъг списък възлиза на около 3.5 трилиона долара, повече от брутния вътрешен продукт на Германия - третата по сила икономика в света.

Но суетата на тези хора се простира само в наши дни. Защото за тяхно съжаление историята помни и по-богати от тях. Доста по-богати. Сложни изчисления по курса на долара към края на 2007-а показват, че най-имотният човек за всички времена изобщо е бил... Джон Рокфелер. Същият този с едната ябълка, която продал и оттам започнал да богатее.

---

Когато бил млад, Джон Рокфелер не криел, че има две мечти - да заработи 100 000 долара и да доживее до 100 години. Е, втората почти я постигнал, като починал 2 месеца преди да навърши 98 г. Но първата цел, меко казано, я преизпълнил.

Макар да започнал трудно - в скромно семейство, чийто глава Уилям Авери Рокфелер - Големия Бил, не бил от много трудолюбивите. Майката Елиза, заклета баптистка, обаче приучила сина си във вяра към Господ и желание за работа.



Рокфелер започнал като

обикновен пътуващ търговец,



имал дребен бизнес със стоки тип "ширпотреба", но след това основал петролната компания Standard Oil. Тя не само станала най-голямата в света, но и влязла в историята като най-крупния монополист в САЩ изобщо, държейки 90% от пазара с керосин в огромната държава. През 1911 г. антимонополният закон "Шърман" налага Standard Oil да бъде разделена на 34 независими компании, в които контролният пакет се държал от Рокфелер. Това, вместо да му навреди, му увеличило капитала двукратно. Когато бил на 74 г., в пика на бизнес кариерата си, този човек имал цели 318 млрд. долара сегашни пари. Разбира се, възпитанието от детството си казало думата и Рокфелер отделял 10% от доходите си за църквата. Бил е и един от най-големите филантропи, като и до днес благотворителният фонд "Рокфелер" върши добри дела.

Тогава той е съзнавал, че по-богат от него няма на тази планета. Но едва ли е предполагал, че не е имало и преди него, а и досега не се е обозначил такъв финансов тигър.

Следващият поред - Ендрю Карнеги, се е радвал на шеметните $298.3 млрд. (днешни пари), когато е бил на 68 години. Навярно и шотландският произход е повлиял на спестовността му, но не само. Още на 13 г. започнал работа в текстилна фабрика в Питсбърг, САЩ, като работил по 12 часа 6 дни седмично, получавайки само по 2 долара за въпросните дни. Голямата промяна в живота на Ендрю настъпва през 1851-ва, когато, едва 16-годишен, започва работа като телеграфист. Там той се проявява като буден младеж и бързо навлиза в средите на проспериращия жп бизнес. Става персонален асистент на Томас Скот, който е бил главен интендант на Пенсилванската железопътна компания. Явно Карнеги се е поучил добре от Скот, след като 4 години по-късно залага дома на майка си и прави първата си инвестиция, влагайки 500 долара в Adam Express, която доставяла пратки по адреси чрез влаковете. Последвали други капиталовложения, основно в новото чудо по онова време - жп транспорта. Което явно се е оказало точното попадение, защото на 30 г. Карнеги вече си позволява да държи нефтени компании и да се занимава с корабни превози.



Истинският финансов водопад



обаче дошъл от производството на стомана. През 1880 г., на 45 г., построява най-голямата леярна, която произвежда основно жп релси. За да продаде за 225 милиона бизнеса си на Джон Пиърмонт Моргън (да, същият, звучащ като Джей Пи Морган) през 1901 г. И живеейки старините си, Карнеги се превръща в един от най-големите филантропи изобщо. 90% от състоянието си той дава за благотворителност, верен на твърдението си, че богатството трябва да се разпределя така, че забогателите да могат да обогатяват и обществото. Идеализмът му е бил виден и с невъоръжено око. Не че днешните богати не демонстрират щедрост, но най-често показно и не на място. Това обаче е отделна тема.

Имотността на третия в тази "вечна класация" не е постигната с много пот на челото. Последният руски цар - Николай II, преди да бъде убит на 50 г., е имал 881 млн. долара, което сега се равнява на $235 млрд. Животът на този владетел е забулен с куп тайни, легенди, митове и слухове. Царуването му е запомнено с яростните антисемитски настроения в Русия, загубата във войната с Япония и доверието, което оказва на мистериозния Распутин, лекувал хемофилията на престолонаследника Алексей. Едно е ясно - Николай II е нямал особени заслуги за това богатство, тъй като го е получил в наследство от баща си Александър III.

Подобно на него и Уилям Хенри Вандербилт (№4 в подредбата)



не е започнал своето дело от нулата,



а е получил едни 100 милиона в наследство от баща си Корнелиус (Комодор) Вандербилт. Последният впрочем е №10. Нека всъщност старшинството бъде спазено и се проследи как Корнелиус е напълнил своята кесия. На първо място той е доказателство, че поговорката "учи, да не работиш" може да бъде оборена. Вандербилт-старши напуска училище на 11 г., а по-късно си спомня: "Ако бях получил образование, нямаше да имам време да се уча на всичко останало." Започва като помощник на ферибота на баща си, но на 16 г. заема пари от майка си, за да купи свой плавателен съд. Бизнесът му тръгва нагоре, а всички знаят Корнелиус като челичен характер, безжалостен към конкуренцията. Като се прибави и строежът на жп линии към поминъка му, става една хубава сума от $167.4 млрд. - на 82 години, когато умира. Ето тези пари отиват при Уилям Хенри Вандербилт. Всъщност получените тогава 100 млн. той почти удвоява - до 198 млн., които предвид развоя на индустрията по онова време се изчисляват сега на 231.6 млрд. Уилям Хенри от дете е бил възпитаван да наследи баща си. Явно това му се е удало, въпреки че Корнелиус понякога наричал сина си "дебил, който не става за нищо". Накрая патриархът на фамилията Вандербилт признал, че всъщност Уилям е достоен негов наследник. И няма как да не е - когато през 1885 г. Уилям Хенри умира на 64 г., оставяйки 8 деца след себе си, той е най-богатият човек в света. Негова е красноречивата фраза: "Жп линиите не са надбягване за доставяне на улеснение на "уважаемата публика". Те се строят от хора, които инвестират парите си и очакват да получат справедлива печалба от това."

И докато кланът Вандербилт е известен по целия свят, то не са много хората, които знаят кой е Осман Али Кхан Бахадур, или Азаф Джа VII. Последният владетел на кралство Хайдерабад и Берар, преди то да стане част от Индия през 1948 г. Десет години преди това той се появява на корицата на списание "Тайм" в качеството си на най-богатия на Земята. В цифрово измерение става въпрос за $210.8 млрд. Но Азаф Джа VII е



по-различен от разпространените

образи на махараджите,



които са в пълен противовес с крайната мизерия на поданиците си. По всеобщо мнение той е бил доброжелателен и проницателен управник, наблягащ на обучението на масите, науката и строителството. Прави началното образование задължително, а за най-бедните - и безплатно. През 1923 г. Азаф Джа дарява на княжеството си железница и електричество. Освен на пари и ум той е богат и на деца - общо 39 (20 синове и 19 дъщери). След големите промени, заличили Хайдерабад и Берар, той два пъти е избиран в индийския парламент. А погребението му през 1967 г. се помни като едно от най-големите траурни шествия в историята на Индия.

$188.8 милиарда... Толкова пък е било състоянието на Ендрю Мелън. И той има добър начален тласък. Баща му е известният банкер от Питсбърг Томас Мелън. На 17 г. Ендрю започва работа, откривайки цех за обработка на дървесина. Явно това е било, за да минава времето и да се учи на труд, защото след 10 г. оглавява семейната Мелън банк и става акционер в компании за нефт, стомана и корабостроене. Справя се повече от добре и резултатът е, че на 36 г. е назначен за министър на финансите на САЩ от президента Уорън Хардинг. Заема тази длъжност и при следващите държавни глави - Келвин Куулидж и Хърбърт Хувър. Общо 11 години. Постижението му е, че намалява данъците, съкращава федералните разходи и увеличава приходите в бюджета. Има и неприятни спомени от него - считан е за причина за Голямата депресия. Но е известен и като човека, дарил 10 млн. долара за строежа на Националната художествена галерия на САЩ във Вашингтон.

Може би



най-популярният сред най-богатите



е също американец. Хенри Форд! Бащата на автомобилната индустрия. Чиято голяма стъпка е твърдоглавието, че не иска да прекара живота си като фермер, както искал баща му. Още от малък го влечели изобретенията и инженерните науки. Напуска дома си през 1879 г. едва на 16 г. и започва като механик на парна машина. Заводът е бил в Детройт - града, станал впоследствие мегаполис на автомобилизма.

Козът му е, че се присъединява в компанията на Томас Едисон, може би най-точния човек, който може да оцени качествата на амбициозния Хенри. Така и става - Форд започва експерименти с двигатели, назначен е за главен мениджър, а през 1899 г., на 36 г., основава първата си автомобилна компания - Detroit Automobile Company. Оттам след 2 г. тръгват първите автомобили с 26 конски сили. Тогава се отделя и основава компания на свое име, а като се скарва с партньора си Хенри Лилънд, прави трето предприятие, пак назоваващо се "Форд", за което му помагат братя Додж. Какво направил самият Лилънд ли? Ами мислил, мислил и кръстил това, което му останало, "Кадилак". По-нататък всичко е история, която се пише и до днес. Хенри Форд внедрява конвейера, а колите Ford T стават легендарни, както самият им баща. На 57 г. богатството му вече е $188.1 млрд.

За да се види кой следва в класацията със своите $169.8 млрд., трябва да се направи един огромен преход назад във времето. За да се стигне до периода от 115-а до 53-а година пр. н. е., когато е живял римският генерал и политик Марк Лициний Крас. Същият, който потушава жестоко въстанието на робите, оглавено от Спартак. Марк Крас е и



най-ранната историческа

фигура в списъка



Конюнктурата на времето обяснява и начина, по който е напечелил всички тези пари - изкупувайки евтино домовете на "враговете на Рим", търговия с роби, добив на сребро, строеж на жилища в Рим, където често избухвали пожари. Дори Крас е купувал домовете още докато горели, за нищожни пари, а неговите хора събаряли отломките, за да не тръгнат пламъците към околните сгради. Така неусетно Марк Лициний Крас изкупува Рим. Проявявал своего рода бизнес нюх, макар обичайно да е използвал сила. Известен е и като част от първия Триумвират, който прави с Гай Юлий Цезар и Гай Помпей Магнус. Легендите твърдят, че след убийството на Марк Крас в устата му е излято разтопено злато като символ на несекващата му жажда за пари. Фразата Sic transit gloria mundi (рим. - Така минава световната слава), изречена през 1418 г. от Томас а Кемпис, звучи толкова намясто за този римски генерал.

---

Каре

Българоубиецът не си знаел парите

Има още едно древно име в списъка - на византийския император Василий II, печално известен и като Българоубиец. По време на властването си от 976 до 1025 г. той присъединява България към териториите на империята си. Извън зверския акт с ослепяването на 14 000 български войници Василий II успява да стабилизира финансите на Византия и полага големи грижи за армията. При смъртта си на 67 г. притежава имане за $169.4 млрд. Усилията му са пропилени от брат му Константин VIII Порфирогенет и наследниците на престола, като след около четвърт век македонската династия отстъпва властта. И това, което Василий II е трупал като пчеличка, отива у други. Доказателство, че и парите, и властта са преходни.