Твърде посредствено е търсенето на знаменателност в едновременното излизане у нас на биографиите "Съмюъл Бекет", Габи Хартел и Карола Файт и "Анди Уорхол", Анете Шпон (изд. "Рива"). Но и неизбежно. Само припомняме: Бекет - "В очакване на Годо", ирландският писател, който предпочиташе да пише на френски. Уорхол, геният на попарта - сериграфии с портрети на Мерилин, на Мао, на консервите с доматена супа, рисуване с урина, сребристите перуки и т. н. И знаменитата реплика с "15-те минути слава".

Бекет беше възможен в Европа, но невъзможен в Америка, Уорхол - обратното. Едва ли има други две фигури от художествения авангард на миналия век, които толкова точно да илюстрират културните разминавания по двата бряга на Атлантика. И то точно когато този художествен авангард произведе космополитните усещания за култура. Кой каза, че културата е скучна тема?