У другите народи тя си е виола. У нас е цигулка, нежно име, навяващо асоциация за галене. Народът е разтълкувал в своя съновник, че "Сънуваш ли, че свири цигулка, някой ще ти се обясни в любов". Определя я още като "разплакана цигулка" и "свири втора цигулка". А галенето си е за виртуозите. Може би защото този инструмент прилича на жена с Рубенсови форми.

Едрьо Едрев от Казанлък е направил над 300 цигулки, контрабаси, лъкове, виоли и барокови инструменти, продал ги е в Япония, Тайланд, Китай, че дори и САЩ и има обяснение за нежните й форми: "В музея на цигулката в Кремона са над 2000 експоната. Във формата е търсено коя ще даде най-добър звук и тази женска форма се е оказала най-сполучливата още от времето на първите й създатели." Те са Джовани да ла Горна и Зането Монтекиаро от Бреша в началото на XVI век, най-добрите обаче са Гуарнери и Амати, а над тях - Стадивари.

Родната традиция е от 1924 г. в Казанлък. Популярна банка дава пари и се ражда работилница с двадесетина майстори. После става фабрика, освен цигулки произвежда китари, контрабаси, виолончела и мандолини.

---

Самият Едрьо Едрев е роден в с. Ветрен. Името определя човека, та е висок, пъргав и не го сдържа на едно място. Завършил техникума по вътрешна архитектура в Трявна и казармата, но с този ръст треньорът на казанлъшкия футболен отбор решил от него да излезе мечтан център-нападател. Предложил му договор, но трябвало да изчака 6 месеца. Нямало кой да го издържа и започнал във фабриката за музикални инструменти "Кремона". Дали е загубил футболът, не се знае, но без Едрьо лютиерството ни нямаше да е същото.

Започнал да прави цигулки, майсторите си криели занаята като от калфите през Възраждането. Старанието на младежа не останало незабелязано и блеснала щастливата звезда - станал



първият български стипендиант



на фабриката в град Кремона да учи лютиерство. 22-годишният младеж вече е запушил комин, та тръгнал с жена и малко дете. Бебето тогава - Радиана - днес е лютиер. Заедно с брат си Пламен имат диплома от 2005 г. в Кремона. Баща и деца поставят началото на семейна професия, макар в рода на Едрьо да няма и намек за подобни традиции.

Дипломната му работа била цигулка на Страдивари. Работил я 13 месеца. Ключовете й са резбовани, а долната дъска - украсена със слонова кост. Отгоре е старият български герб с гордия лъв. Днес е в местното музикално училище. От време на време става и изложбен експонат. В Кремона се дипломирал и като майстор на лъкове. Космите са от пернамбук - косъм от опашката на бял кон, расъл в Монголия и Китай. Лошото е, че заради лъковия материал един кон си отива. Едрьо вече не прави лъкове.

Върнал се от Италия в Казанлък през 1985 г. и го чакал 10-годишен договор. Едновременно работил и като учител в новооснованата паралелка по лютиерство към Художествената гимназия. Изглеждало, че животът се подрежда. Вместо спокойствие се появили проблемите - директори непрофесионалисти, разправии, наказания и седмица преди 10 ноември Едрьо напуснал и пак хванал пътя към Италия. В 70-хилядната Кремона конкуренцията е огромна - има над 700 ателиета за струнни инструменти. Но именно там Едрьо направил първите си контакти с търговци и цигулките му тръгнали по света. Днес е убеден, че може и да си превъзходен майстор, но



не печелиш ли награди на конкурси,



никой няма да те забележи.

Първата му награда е именно в Италия през 1993 г. Оттогава се зареждат още 6 - три в Италия, Чехия, Унгария и Япония. Сега участва само в конкурса за баш майстори в Кремона, който е на всеки три години. През миналата от цигулките на 100 участници неговата станала 11-а. Ние, българите, рядко даваме евала на нещо по-ниско от първо място, но както и да го погледне човек, това си е постижение. В конкурсите обаче сега най се държи на звука. По-рано е бил външният вид на инструмента.

Самият Едрьо може да направи всички модели на Страдивари. Има ги на книга, която си е купил от чужбина за 500 лв. Тя му помага да е и експерт по така ценните сега инструменти на великия италианец, направил над 1500 инструмента - цигулки, виоли, виолончела и контрабаси. Току изскочи някоя виола, за която се твърди, че е негова. На Едрьо са показвали няколко за оценка. Резултатът - у нас оригинална цигулка на Страдивари освен на Минчо Минчев няма. Но е



удостоверявал модели на 80 и 100 години



Преди време при него отишъл известният ни цигулар Жеко Стоянов с цигулка, попаднала у него в резултат на замени между колеги. Едрьо разпознал оригинална венецианска "Мишел дьо Коне", 1684 г. После разни антиквари убеждавали музиканта, че това не е вярно. Но и веднага му предлагали да я продаде. Жеко още си свири на нея в Италия.

Противно на мненията на други лютиери казанлъчанинът твърди, че за разлика от жената една цигулка не крие тайни, но има тънкости. Те са в качествения материал - явор за долната дъска, резонаторната кутия и грифа, и смърч - за горната дъска. Според него най-добрият материал е у нас. Яворът дава 30 на сто от качествата на звука, останалите са за смърча. Понякога стотни от милиметъра играят роля. Затова и две цигулки на един и същи майстор не свирят еднакво. Има музиканти, които искат в оркестъра цигулката да бъде "по-напред". Други пък - да има силна четвърта струна. Затова и



майсторът се влияе от звука при направата



За наши музиканти е направил само 7 инструмента, но всичките са по поръчка - цигулка, виола и виолончело. Поддържа и ремонтира инструментите на най-елитните ни състави - "Софийски солисти" и квартет "София". Направил е цигулката на 10-годишната Йоана, която дава заявка, че ще надмине Мила Георгиева. Правил е инструменти и на Нов бароков оркестър, създаден преди 2 години.

Другата тънкост е лаковото покритие, което се нанася накрая. Най-напред са химическите съставки, които прави по технология отпреди 200 години. Най-напред маже дървото с прополис, после с мед, белтък на яйце и горена захар. Едва след това с лака. Той не влияе върху звука, но пази инструмента от влага и дървояди. Иначе една цигулка се прави доста бавно - отнема между 4 и 5 месеца.

Едрьо най си обича модела "Страдивари 1715", което значи, че е направен от прочутия италианец в тази година. Казанлъчанинът е направил и три "Гуарнери" - днес са в САЩ. Всичките му цигулки са със сертификат, с данни за материала на капака, горната и долната дъска, лаковото покритие, модела и размера. Задължителни са датата, на която е издаден, три снимки на инструмента и сухите печати.

Освен всичките си майсторски дела Едрьо е и



10 години председател на Сдружението на лютиерите



Той е инициатор за семинари, общи изложения с фабрика "Кремона", изложби на 48-те му членове (половината от лютиерите у нас) в Казанлък и София - във Военния клуб и музея "Земята и хората". Участват и в панаирите - най-големия по площ във Франкфурт, а като качество - в Кремона. Наскоро имаше наш международен конкурс за лютиери. Първата част бе в София от 22 до 24 ноември, а втората - в Брюксел. Верен на думата си, не е участвал, но пък се гордее с вторите места на членовете на сдружението Стойчо Цветанов от Казанлък и Динко Динев от Ямбол. Отскоро реализира и общата идея за Музей на цигулката в Казанлък, та градът да радва гостите си и с розата, и с четириструнния инструмент.

А иначе сбъркана цигулка няма. Ако не свири вярно, то не е заради нея, а заради музиканта. Тя живее стотици години и както виното, колкото е по-стара, толкова по-хубаво свири.