Случаите с битите лекари отново подгряха ромската тема. Тази тема със сигурност е цикличен изборен, спорадичен медиен и постоянен социален феномен. Само за последните две десетилетия си спомням как въпросната тема възникваше във вестници и телевизии горе-долу с честота, равна на инцидентите в израелско-палестинския конфликт - тоест нагъсто, но с непредсказуеми изблици. Не знам какво помните например от обикалянето на прочутия видински ...

Не знам дали "Гугъл" работи за ЦРУ, както Джулиан Асандж наскоро оповести. Възможно е. Търсачката при все това работи и много други работи, така че оценявам нейните ползи и я ползвам охотно. Открай време неща, които работят добре и представляват интерес за властите, няма как рано или късно да не станат обект на специални служби. Същото важи и за интернет. И за други неща в този противоречив свят.

Замислих се за Асандж, който от дълго време ...

Един политически лидер, наскоро влязъл в парламента, се извайка публично как изведнъж взели да го търсят всякакви хора, далечни познати и съвсем непознати, да го натискат за свои лични, роднински, приятелски и партийни услуги. Учудило го, дори му досадило. Стана ми някак мило поради тази "велможна девственост" на въпросния сравнително млад човек. В същото време се запитах колко време му давам да я загуби. Щото такъв тип откровения няма да ...

Мисля, беше събота, късен следобед, когато масови скандирания огласиха улицата под блока ми. Зачудих се - до абитуриентските балове е далеко, изборите минаха, за организиран протест срещу някоя неправда, при това толкова далече от жълтите павета и големите магистрали, се съмнявах. Живея във висок блок близо до зала "Универсиада", та си рекох - нещо спортно ще да е. Така се и оказа. Младежи крещяха за отбора си и как от него почвал светът... По-късно ...

Така се случи, че четох много книжки последните дни; къде за удоволствие, къде по работа. И ме прониза усещането, че когато не става, е така. Едни писатели казват много добре, но е някак безинтересно онова, което съобщават. Поне за мен де, но допускам и за читателя, ако съдим по пресъхващите тиражи. Други са такива, че имат в изобилие какво да разкажат - ама наистина в изобилие. Обаче не ги бива в занаята, в струговането и шлифоването, ако позволите ...

Ще ми се да се опазим от евтин антирасистки френетизъм по повод случилото се на пазарчето в Борово. За които не знаят, да напомня показаното вече от телевизиите - млада българка с приятеля си - чернокож от Гана, водели дъщеричката на жената на хелоуинско парти. Трима пийнали айляци от близката спирка взели да заяждат жената, че ходи с негър, и да ръсят нецензурни обиди в тоя дух. Българката отвърнала нещо остро, един от онези - тарторът, налетял ...

Развеселен и разочарован наблюдавам опитите за артскандал покрай песента на Криско и Мария Илиева "Видимо доволни". СЕМ се мъчи да глоби електронни медии, които излъчват парчето, а Криско и Мария пишат възмутено протестно писмо, чийто стил и риторика искат да внушат: Виж, ретроградни СЕМ-е, колко сме всъщност интелигентни и сериозни и не барай творческите ни свободи.

Развеселен съм, защото си е весело - и песничката, и възмутата, и ответните ...

Утре албанският премиер Еди Рама и сръбският Александър Вучич трябваше да се срещат и да си приказват нещо вразумително и умиротворително, но се отказаха и го отложиха. Причината е във футболния инцидент на 14 октомври тази година. Тогава на стадиона в Белград играха евроквалификация националните отбори на тези две страни, а току над терена полетя албанският черен двуглав орел на пряпорец, развяван от дистанционно управляемо вертолетче. ...

Не споделям откровено конспиративните теории за възникване на унищожителните епидемии днес. Според тях разните птичи грипове, СПИН-ове и луди крави се създават от злосторни, добре хонорувани биолози и химици в тайни лаборатории, пускат се после в употреба по предварително изчислени дестинации, пък медии и агенции разпалват световната паника. През това време фармацевтични консорциуми уж разработват ваксини, а всъщност те вече са изработени. ...

Не видях достатъчно истински радостни политически физиономии след отминалите избори, това ми се стори добър знак. Няма по-неприятно зрелище от тържествуващ политик. По принцип политикът се възбужда от близостта до властта, а тържествува, когато я побара. Тъй е устроен. Това му е целта на живота, така да се каже. Колкото по-яко побара властта даден политик, толкова повече тържествува. Оттам пък, като в поделение с новобранци и ефрейтор садист, ...

Много ми хареса как кореспондентите на "Франс прес" откриват, че в Бобов дол народът се канел масово да си продаде гласа. Петдесетгодишната ромка Мая например била готова охотно да вземе и 20 лева, но не се знаело дали ще дадат. Работите вървели на зле. А защо на зле ли? Защото парите за гласовете ги прибирали организаторите, пък на мобилизирания гласоподавател редник давали "само кюфте и две филийки хляб".

Помня, че на не знам кои поред ...

Моя позната ми обърна внимание върху статия на образователна тема, която не бях чел, публикувана в "Уебкафе" и препечатана във в. "Сега". Там от разказа на авторката става видно, че професор Милена Цанева се изявила на някой си изпит като лют средновековен схоласт, защото прекъснала изпитван младеж с яростен възклик: "Вие не сте тук да мислите! Вие сте тук да знаете!" Това преди двайсетина години.

Поучудих се, защото познавам професор Цанева ...

Онзи ден на едно ученическо награждаване стана дума за четене; дали четат днешните деца, или не, дали са умни или глупави и т.н. Сценаристът Иво Сиромахов застъпи тезата, че преподаването по литература е безинтересно, затова децата странят от книжката. До голяма степен беше прав, що се отнася до литературата. Ако се запитаме каква е целта на този така широко застъпен в днешните ни училища и така слабо употребим по-сетне за професионална реализация ...

Поради помпозността на деветосептемврийските чествания през юношеските ми години и моята тогавашна (пък и сегашна) антипатия към помпозностите бях индиферентен към празника. Гледах на него като на част от многобройните ритуали, с които всяка държавност поддържа статуквото и себе си. И се стараех да карам по моя програма. Което - в интерес на истината - не беше трудно.

В светлината на новите знакови дати - примерно 10 ноември 1989 - датата ...

Веднъж стоях до колене в снега редом с такива като мен, разгърнал карта. С лице към нас един капитан ни обясняваше, че всеки момент може да стане война. Че наши врагове са гърците и турците и най-напред трябва да се стреляме с тях, като работата е да удържим 24 часа. После щял да удари великият Съветски съюз заедно с Варшавския договор и така бързо всички душмани от НАТО щели ще бъдат изтребени.

Нещо не харесах тая концепция, не харесвах ...

Чудя се кое предизвика по-голям шок - бруталното обезглавяване на американския журналист Джеймс Фоули от джихадистите или фактът, че физическият главорез се оказа лондончанин. Поне ако са прави британските разузнавателни служби - а те се славят като добри професионалисти.

Според МИ-5 и МИ-6 човекът с ножа до Фоули е не само лондончанин, ами доста заможен млад лондончанин. Вярно, от арабски произход, но израснал и отгледан в Лондон, брал ...

"Днеска той се бореше с бандерлозите. След като пусна две-три приспивни реплики за камуфлаж, дочака нужния обрат в дискусията и постна приготвения миналата седмица продукт. Беше фотомонтаж с голите братя Кличко - казват, с първоизточник от някакво гей списание. Боксьорите не бяха кой знае колко перспективни политически, но останалите вождове на укрите изобщо не вдъхновяваха."

Така пише в новата си, нетръгнала още по книжарниците книга ...

Току преди разсъмване понякога пада такава гъста мъгла, че не виждаш ни плувка, ни въдица, ни вода. Ако продължи по-дълго, мътният памук наоколо така те оглушава, че не знаеш вече нито къде е дълбокото, нито къде е гората, нито има ли цивилизация... От време на време тук-там някои от вълмата поизбледнеят; тогава сред тях ненадейно щръкне пред взора ти внезапен и причудлив клон - като силует на смръзнат в колебание воин...

Мъглата... Тя е и нещо ...

На две места съм виждал река Скът по-отблизо - при село Галиче и при село Мало Пещене. Мисля, че най-отблизо в спокойна обстановка се виждат една река, хидроинженерите и рибарите. Аз не съм от първите.*

Сега обаче съвсем, ама съвсем отблизо - по-отблизо няма накъде, защото Скът им влезе в кухните и спалните - я видяха много жители на град Мизия. Хората там, пък и на други места, пострадаха сериозно от наводненията. Пиша този текст, защото ми ...

За сетен път се убеждавам какъв непостижим чар крие националистическата обсесия за човеците. Пореден повод ми даде случаят с украинските и руските деца на нашия Свети Влас, който почти стана световна новина. Аташета и медии го разтръбиха като "война на символите", при това в украинските форуми то стана повод и за немалко ругатни по адрес на България - какви сме били продажници, как сме служили били на Путин и т.н... Четох с интерес.* Истина ...