Откраднах си няколко дни уж да пиша, а всъщност да поспя и да помисля в едно градче, където в предишни времена всеки път съм успявал да побутна и нещо от писателската си работа. Дори през зимата животът тук е напълно по вкуса ми. Слагах високите ботуши и отивах да разрина снега. Всеки път печката избумтяваше още от първата клечка кибрит и силно съжалявах, че в празната обледена къща няма кой да ме види колко добре се справям. Всъщност бях дошъл ...

Eто го и Трети март. Петък. Празнува се всенародно и все пак различно. Които са свободни - празнуват свободата. Които не са - също я празнуват, в аванс. Които са на власт - те пък празнуват властта. Защото Трети март е денят, в който България попада под българска власт. По онова време тя е разглеждана като някаква ничия земя, която е могла да стане (или просто да остане) владение на всеки кандидат - според усмотрението на великите сили. Една от тях ...

Миналото, то се знай, не е на мода и в България. Напоследък няколко невинни опита да се възстановят събития или поне да се цитират думи, които са се оказали разрушителни за националния живот, бяха окачествени като дребнавост, злопаметност и отмъщение. Нищо, че тези събития и техните герои си стоят във вестниците от онези дни - днес не е добър тон да се споменават. Вече по-лесно можеш да посочиш кой е започнал Междусъюзническата война, отколкото ...

Още по времето на Елцин един разтропан арабин, български зет, ми разказа епизод от усиления бизнестуризъм, който тогава се разиграваше в развалините на СССР. В московски (а може да беше и киевски?) хотел го посетили неколцина мъже с военна стойка и предложили да му продадат ракети. Човекът беше дребен търговец, в момента спазарявал рибни консерви, но идеята го намагнетизирала - ракети в онези години можели да се препродадат с огромна печалба, ...

Очевидно дръзка и нестандартна учителка от прочута столична гимназия задала тема за съчинение на своите десетокласници. Нестандартно: защото днес "темите" вече не са на мода. Дръзко: понеже точно тази "тема" няма откъде нито да се назубри, нито да се препише. В такива случаи днешният ученик вдига ръце и дава празен лист. "А сега утихнаха и се умислиха, трудиха се до звънеца, дописваха в междучасието, като упоени - продължава да преживява необикновеното ...

В много студена заран се натъкнах на струпване на джипове около парламента. То може да си е и обичайната им местостоянка, просто аз минавам рядко оттам. Още топли и със запотени стъкла по заледения площад - реших, че може вътре да гласуват някакъв важен за джиповете закон и те са се явили да поставят положението под контрол. Но познат художник, който редеше картини за продан срещу Незнайния воин, ми каза, че те така си се тълпят там. "С'бират ...

Една телевизия показва дома на възрастна жена в най-студените дни на годината. Допреди малко са интервюирали бездомници в заледения град, видели сме вкочанените клошари в Москва, виелиците в Лапландия, отвъд Полярния кръг. Студът е мощно информационно събитие, произвежда новини. Новината в смразеното сърце на тази жена е произведена от електроразпределението. Първо й изпратили сметка - пет пъти по голяма от онова, което обикновено плаща. ...

През скорошния краткотраен сняг трябваше да пътувам до едно селце в Северна България. Пътуването се извърши в раздрънкан автобус, на който едната врата не се затваряше, та шофьорът работеше с кожух и ушанка, а двете възрастни жени, моите спътнички, се бяха увили с огромни плетени шалове. От устата на всички се виеше пара, но разговорът бе оживен, а за мен - и любопитен.

Бабите живееха на топло в града, отиваха на помен на някаква братовчедка ...

Легендарният спортен журналист Иван Делчев беше и още по-сладкодумен разказвач. Метафорите и сравненията му зашеметяваха слушателя. И днес, като се сетя за нещо от неговите виртуозни словеса, изумявам се от сърце. Вярвам, че от небето той се наслаждава на това.

Една от знаменитите му тиради бе тирадата за шенкела...

Онова време бе време на усиленото премълчаване. Вероятно е имало и списък - какво задължително трябва да се мълчи. Никой ...

Чух един стар глупак да казва, че на никого не е задължен. Направи го точно пред човека, на когото бе реално и всеизвестно задължен. Изрече го предизвикателно, почти победоносно, а според мен - и съзнавайки, че се излага. Но му идваше отвътре. Пък и възрастта не прощава...

Това отначало ми хареса: падам си по кухите глави, колекционирам при случай. Но животът е пълен с такива юнаци, къде ще събереш подобна колекция! Размножиха се напоследък: ...

Иде новата година - най-близката до нас част от бъдещето. Предстоящата. Актуалната. Онази, за която довчера неопределено проточвахме "Живот и здраве..." По навик, практикуван на Балканите, избягвахме да се ангажираме и с нея: тя годината ще дойде, ама ние къде ще сме тогава, един Господ знае. И ето я сега - на прага. Изненада ни, значи. Защото повечето хора около мен признават, че нямат определени планове за нея. Не планове, надежди нямат, нито дори ...

Дойде и коледният сняг. Затрупа пътища, покъса електропроводи, затънахме в зимата. Но никой не протестира - снегът е от Бога.

Обичал съм снега през целия си живот. Като дете се будех пръв и тичах към прозореца: дали е навалял най-после? Не беше нужно да го правя: живеехме в сутерен и когато имаше сняг, половината стъкло просто бе затрупано. В такива сутрини отварях прозореца и той влизаше в стаята. Бях истински щастлив, че се будя тъй близо ...

Темите с продължение не ми допадат. Каквото имаш да казваш - казвай го и слагай точката. Или разчиташ, че утре същият читател ще си купи същия вестник? Това нежелание си изработих още когато пишех "частни случаи". Те излизаха в по два-три броя всеки и още след първия брой главният редактор, който вечно съскаше и мърмореше, клеветеше ме и всяка седмица ме уволняваше, вдигаше тиража и въртеше, докато свърши хартията. Това не го разбрах веднага, ...

В много отдавнашна България, когато заможните не били чак тъй богати, както днес, но пък и бедните не били чак тъй сиромаси, отиването на курорт било извънредно престижно. И показателно за социалния статус. Това се явило причина прашният и невзрачен градец Ловеч да роди един невероятен сюжет. Като нямали пари да идат на бани или "на Варна", ловчалиите от онова време се затваряли вкъщи, заковавали вестници по прозорците и изкарвали седмица-две ...

Чисто съвпадение и лош късмет. Точно когато в печата се разискват, оплакват, а и откровено подиграват претенциите на българското учителство, известна поетеса бе мобилизирана в подготовката на внуците за приемните изпити по литература. Децата няма да кандидатстват в университета, а в гимназия. И подготовката вече е започнала - един път в училище и втори път в престижен извънреден курс. Познавам семейството - там с децата се "работи" още от ...

Носорозите са заплашени от изчезване. Избиват ги заради рогата им, за които се смята, че стрити на прах повишават мъжествеността. Защитниците на природата отчаяно ги бранят. В рогата на живите носорози монтират радиопредаватели. Но бракониерите измислят всякакви хитрини и числото на тези мощни и страшни животни се топи. Те заплащат с живота си за това, че с помощта на техните рога тълпи от свалячи слагат рога на себеподобните си.

Всичко ...

Оранжевият хаос, който обхваща демократизиращата се напоследък Украйна, натрапчиво пробива в световните медии: от сцената, едва-що възкачили се, слизат най-шумните лица. Остава им се, но слизат. Други - напротив, не могат да се измъкнат изпод прожекторите. Тях пък популярността ги изнервя, пречи им. Такъв е президентският син Андрей Юшченко, двайсетинагодишен юнак, когото вестниците галено величаят "царевич". Общественото мнение и медиите ...

Вече влизаме в зимата, а тенът на моя съсед от прокълнатата "Младост 2" става все по-плътен. Видях го да яде баничка в събота сутринта в час, когато професорите още не излизат по улиците. "Да те водя на риба, ми рече, купих една кола на старо и съм разпоредил през уикенда да ме пъдят от къщи." Не, не бил ходил в топлите страни - поддържа загар с въдицата. Професорът очевидно се отегчава от занаята си, защото покрай него също и писателства, а в последното ...

Отминава шумотевицата на буреносното политическо лято. Лято, прорязано от мълнии, разтърсвано от гръмотевици. Запознати твърдят, че всичко е било "саундтрак" и пиротехника, а най-разтърсващ, пропукващ държавата всъщност е бил шепотът на скритите преговори и заговори. Както и почти недоловимото шумолене на списъците. Защото всички, тръгнали към властта, крачат със списъци в джоба и в тях почти поименно са изброени кандидатите за държавната ...

В една обгърната от нега и предчувствия тоталитарна есен с поета Кръстьо Станишев пътувахме за писателски конгрес в Германия. Заминаването бе съпроводено с паника и тупурдия, с всякакви гафове и изненади, но накрай се натоварихме на самолета и - напред! Бъркотията идеше от туй, че в София предстоеше Празникът на поезията, а в онази година на Празника на поезията гласяха да присъства самият Тодор Живков. И високото писателско началство, ...