Не е било заради реколтата, а повече за да се видим, да се разходим и да се наприказваме. Тончо Русев ме покани да оберем ябълките му край Горно Камарци. "Оберем" е твърде предизвикателен глагол, самонадеян глагол е, особено когато го изричат някакви интелигенти. Хем бяхме млади още, мъже в сила и работни, но когато си тръгнахме, огромните ябълкови дървета стояха като непокътнати. Бяха мощни, клонести, стари сортове, оведени от плод. Вкусът ...

Понякога цената ни като народ скача за кратко и ни обещават всевъзможното - кой каквото се сети. Но идеите им не са особено свежи, нито разнообразни. Открито се крадат едни други, плагиатстват и се надлъгват без умора, окото им не мига. Ще кажете: творческа свобода, размах на въображението - и без това нищо от това няма да се изпълнява. Но не, едни и същи уловки за електората: пенсии, заплати, образование, здраве. Хем изречени с апломб, хем смотолевени ...

Претенциозна дама, която очевидно обича да я слушат, намери за остроумно да сравни предсрочните избори с преждевременно раждане. На маса такова сравнение не е напълно на място, влязохме в пауза, неловка. Вероятно защото бяхме шокирани от собствените си асоциации. Или защото за тези избори на никого не му се говори. Тези избори мнозина искат да ги забравят, може би най-силно избирателят. На различни сили им харесва да го държат в предизборен ...

Има нещо двусмислено в закона - сложили са ден за размисъл, но не са пояснили дали в дните и седмиците преди него е разрешено да се мисли. Например, ще бъдем ли в нарушение, ако започнем още от днес? И дали подлежи на преследване размишлението за властта и за избора, несанкционирано от партиите и законодателството? След вота е ясно, там всеки размисъл е вече наказание. И след всеки вот - заслужено. Но как става така, че на всички избори успяваме ...

По Заговезни от Лиеж се завърна Герман Ковачев, внук на преводачката Марта Ковачева, която някои паметливи литератори ще си спомнят без усилие. Когато като млад поет подпирах дърветата около "Бамбука", Александър Миланов ме запозна с тази очарователна старица, която любезно ми поиска няколко стихотворения; имала нещо предвид. Марта правеше подстрочници от българска поезия и ги пращаше на своя приятелка от Сорбоната. Казваха, че някои ...

Не мислех, че празникът Трети март ще отеква толкова време - от петък до петък. Нямаше и причина, особено пък сега, пред избори. Ярмомелката на надприказването премила всичко, а подвигът и саможертвата са сантименти, бъдещето - демагогия и пропаганда. Но ето че денят се оказа слънчев, ведър и вдъхновяващ, както бе свободно и заредено със свобода морето от българи,разпростряно под шипченския паметник. Сто хиляди души - писаха вестниците. Млади ...

Денят на Освобождението този път идва почти като изненада. Държавата е предизборно преплетена и настръхнала, дори в "Нерви и утехи" планът за този петък бе съвсем различен: на кого му е днес до освободени и до освободители, до памет и до забвение. Но в такива времена памет е синоним на съвест, а съвестта трябва да се следва...дори и пред избори. Освен това, оказва се, 3 март е и международен ден на писателите - още една причина човек да съблюдава ...

КАЛЕНДАР И ДАТА

Слави Петрунов ме запозна с вуйчо си, известен гинеколог от П. Лъвици от софийския хайлайф се записвали за аборти при него. (Точно заради аборти бе и изселен от София в П.) Заведе ни на обяд в бирхалето на "България", поръча богато и каза да си поискаме още каквото ни се дояде, с едно условие - да се храним бавно.

Слави ме бе предупредил, че освен с щедростта си, докторът е прочут и със своята разсеяност. Като се понаядохме, ...

Беше мъж със старателно лансирано достойнство, сдържан сред иначе приказливата наша среда, склонен и да разговаря, но повърхностно, необвързващо, близо до представите за светска беседа на крак. Или беше обяснимо предпазлив, или възможностите му бяха до там. Носеше се на стъпка след последната мода, строго според възрастта си, винаги изрядно и без да е конте. Имаше достъп до по-известните имена в държавата и до десетки, а може и стотици по-малко ...

Още ли се помни трагедията в тръбата "Ечемишка"? Споменава ли се още? Пак добре, вече шести ден - почти рекорд. Явно в междувластието хватката върху медиите се е поразхлабила и може да оставят подобни новини да отзвучават естествено... като в природата. Паднала лампа в тунела. Както пада гръм в полето - когото улучи... Но такива гръмотевици никога не улучват поединично. Ударени сме повече хора, поразени сме, смаяни и отвратени. Но, както всеки ...

На 12 юни 2009 година в "Нерви и утехи" сме регистрирали един, нека го наречем, езиков гаф: във влаковете на метрото женският глас, който ръководи слизането и качването, най-безочливо обявява: "Фнимание, вратите се затварят". Няма грешка: "Ф-ф-ф-нимание". Днес, 2 февруари (или феф-ф-фруари?) 2017 г., невидимата говорителка продължава да предлага същото ф-ф-фонетично изпълнение. Сякаш някой ф-ф-фатално ф-ф-фаща човека за гушата, би казал Алеко. Тогава метрото ...

Подобни истории могат да разказват повечето писатели от времето, когато тази професия се смяташе за тясно свързана с българския живот и на всеки автор се гледаше като на изразител и изповедник на този живот и на съвременника, който го обитаваше. Писателят беше всенародно притежание и не бяха малко желаещите да го коландрят по свой си тертип: да го посещават, да го черпят или обратно, да му дотягат с критика или с хвалби, да го обикват и дори ...

Погледът назад не винаги е добра идея. Но - магнетична. Познавам железни хора, които не го правят. И други, които само това правят. Как едните този магнит не ги хваща, а другите неизменно залепват за него е въпрос, чийто отговор вече няма значение. Вероятно първите се страхуват, че като се върнат там, ще останат. А другите, наопаки, връщат се с надежда да останат. Миналото е нашето огромно Вчера, което сме си разпределили в човечеството и ...

Не съм сняг, че да ви изненадам. Затова ще карам в традицията на "Нерви и утехи". На същото това място и на почти същата дата, на 18 януари 2008 г., съм отпечатал дописка за зимните премеждия на държавата и народа. В такива случаи може да се прибегне до трика с непреходното значение: препечатва се старият текст, вместо да се пише нов. Не го правя не защото той няма да ни свърши същата работа, а защото е малко двусмислено: хем явление от прехода, хем ...

Валежът от честитки през изминалите седмици едва не затрупа човешкия живот. Странно колко време отделят сериозните хора да съставят вежлив и съдържателен текст и колко малко внимание му отдаваме, когато го получаваме. Това е, защото пълним картички, имейли и есемеси с прекрасни баналности, все копнеяни и недостижими, а човек си бленува нещо интимно, незначително по общоприетите мерки и, много често, съвсем тайно. Който улучи тази тайна, ...

В края на годината отец Красимир обикновено идва от своята енория в Пловдивско да обнови, както той го нарича, работното си облекло прeд Рождество. Не че богослужебните му одежди много се износват, но има потребност нещо да подмени, нещо да добави. Всъщност да се поглези. Отсяда у брат си Владо до Римската стена, а на кафе се срещаме (задължително) срещу пейката на Славейковците. Краси е мой запален читател още от времето, когато беше начинаещ ...

Внучката ми в Малта следи бавните пеперуди на снега, който вали в големия телевизор. Аз я гледам също в пряко предаване, само че по скайпа. Сверявам снеговете - онзи в телевизора и тукашния зад прозореца. Еднакви са. Всъщност това е един и същи сняг. Детето се взира в софийския по "Булсатком" и се озърта за баба си и дядо си: предишния път го гледаше миналата Коледа, това бе снегът в "Младост 2" и фамилията бе в комплекта си, всички около нея. Нослето ...

Навършиха се 120 години от рождението на писателя Георги Ст. Георгиев. Така обикновено, сухо и някак служебно започват статийките, с които се отбелязват подобни годишнини. Щом са минали планини от време, трябва от самото начало да се обясни на потомците кой е човекът, какво е създал и извършил, защо си спомняме за него. Тръгвам и аз с тези думи, но съзнавам, че от това задачата ми не става по-лесна. Писал съм неведнъж за този озадачаващ околните ...

И в наши дни да не харесваш самотата е лош вкус, а да се оплакваш от нея - добър тон.

Но и обратното.

Самотата е традиционен предмет на литературна злоупотреба. Въвлечена е в безброй симулации, особено в поезията. И никой не се гнуси от този грях. Може би защото е великодушна. Не отмъщава, не наказва. Освен когато самата тя ни се дава като наказание за други грехове.

Някои я споменават като затвор, като тъмница за душата. "Осъден на ...

Миналото изплува в най-различни форми, завръща се в непредполагани лица. Отговорите на въпроси, които си задаваме днес, нерядко се нуждаят от превод. Много често тези отговори се появяват, преди въпросите да са още прошепнати в днешния живот. Даже си мисля, че в това минало има обяснение за всичко, независимо дали е върху зид или папирус, в острие или мънисто, амфора или мотика. Времето запазва безброй отломъци от човешкото присъствие само ...