Преди петнайсетина години от чужбина нахлуха компания ентусиасти, издокарани в тениски с надписи "Срамувам се от вас!". На крилете на своя срам те завзеха мястото на онези, от които се срамуваха и бързо свалиха симпатичната си униформа. Изглежда така здравата я изцапаха във властта, че бе невъзможно да я изперат. Или пък просто осъзнаха, че този текст придоби смисъл на самопризнание: уж, че те се срамуват пред нас за онова, което чрез тази ...

Всеки път при редките ни срещи в последните години от живота си вуйчо ми Нейко заръчваше да потърся стара снимка от някаква отдавнашна животновъдна изложба в миналото. Споменаваше дядо ми, неговия баща и някаква крава, която били завели, вероятно да се... състезава. Минаваше деветдесетте, не беше се съвсем оправил от инсулта и трудно сглобявах мъчителната му реч. Както тези дни разбрах - и погрешно. Мислех, че това е спомен за дядо ми от участие ...

Около деня на майка ми свикнах да правя нещо дребно, наречено на нея. Обикновено ще почерпя, ще изненадам някого с дребен подарък, услуга или друг някакъв жест, ще напиша нещо, по някакъв начин свързано с живота й или просто да напомни за нея. Наричам го ден на майка ми (18.Х), защото на него тя е родена, на този ден почина и на него е родила брат ми Любомир. Това - да дойде и да си отиде на една и съща дата, винаги ме е карало да мисля, че е била изпратена ...

На чужденец му откраднали автомобила от паркинга пред някогашния хотел "Балкан". Човекът избухнал и почнал да крещи на портиера. Къде се намират те? Къде гледат? Да му задигнат колата насред стария континент! И всякакви още възмущения с намеци за последствия. Портиерът хладнокръвно го слушал и когато онзи изпуснал въздуха, му посочил към тогавашния магазин "Явор" или, по днешному, към метростанция "Сердика". В София трябва да се внимава, обяснил ...

ЯПОНСКА КУТИЯ

Прахът на писателя Труман Капоти бил продаден на търг в Лос Анджелис. За останките на автора на "Хладнокръвно" наддавали купувачи от Русия, Германия Китай, САЩ и Южна Америка. Победила оферта от 45 хиляди долара. От смъртта на писателя през 1984 г. те били частна собственост. Собственичката им починала през миналата година и това й притежание било изнесено за продан.

У нас новината се яви лаконично, очевидно от един ...

Когато тази тема се завъртя, мислех, че до петък всичко ще приключи. Но минаха пет пъти по петък - не би. Не утихва, не отлита. Хорото в Пловдив си остава. (То тъй и през столетията става.) Все така насред града и все така нежелано. Нерегламентирано някак, разбираш ли...

Когато Хорото реши да се завърне след дълго изгнание от прашните залички на кварталните читалища и гимнастическите салончета, то го направи там, където е родено: на мегдана. ...

С помощта на телевизията реката на времето сменя цветовете си по-бързо от всякога. Но не като в приказката: черната вода, после синята, после жълтата. В нашата река жълтата вода се редува с мътната и много бързо го правят. В днешната река генералът от паметника в Добрич едва ли ще напои коня си - чистотата й не може да се гарантира. Страстите около това завръщане след век отсъствие карат обществото да го посрещне със смесени чувства.

Впрочем ...

Многозначително съвпадение всяка година задължително затъмнява едно знаменито събитие в българското обществено съзнание. Обикновено в началото на септември медиите се концентрират (заслужено) върху годишнината на Съединението. И скромно, като че формално, се отбелязва годишнината от войната в Добруджа. Много от тях дори я пропускат. Така се случи и и със стогодишнината от славните битки през огнения септември на 1916 г. Чаках да видя ...

В един опечен до кафяво ден през осемдесетте години баба ми Цвета ме успокояваше с обичайния си за такива случаи престорено безгрижен тон: "Дребен боб - рече - до комина стига. Дребен човек само по-дребен става". Не беше бабичка, която под път и над път да сипе поучителни слова с историческо значение, та затова каквото съм слушал, го помня. Беше на връщане от гробището, където се бяхме качили да оплевим семейния парцел. Ритуалът бе запазен само ...

"В един спор винаги единият ще надприказва другия. Но прав е не който е по-устат, а който е... прав."

Това е т.нар. Закон на Донков за спора. Извел съм го в битността си на телевизионен зрител, гледайки как смислени и честни хора биват смазвани на екрана от професионални дърдорковци, безпардонни, напористи и необвързани с истината, които успяват да извъртят нещата към своята теза и да тържествуват с блеснал поглед, убедени, че са изманипулирали ...

Не сме се отказали от лятото, не сме му се наситили. Повтаряме си го в печалните събуждания, когато осъзнаваме, че и тази година няма да го спрем, ще изтече като пясък (това - само ако сме на плажа) или ще отлети като гларус (също хубаво сравнение, само дето не е вярно - гларусите не отлитат или поне не отлитат към топлите страни). Август не е разточителен откъм надежди, шансът лятото да се застои се стопява с всяка седмица, а за нас с вас - с всеки ...

В университета стилистика ми преподаваше професор Мирослав Янакиев, тогава още доцент. Царство му небесно, беше занимателен, неизтощим, увличащ човек. Извън предмета си се увличаше от непопулярните в България методи за изследване и управление на икономиката и на обществото, на безграничното приложение на статистиката, на социологията, на сериозния научен анализ при вземането на важни решения. (Всичко това, впрочем, той прилагаше при ...

ЛОШ ДЪХ. И ОПАСЕН

Ставало е дума тук за оня гражданин, който се опитал да върне телевизор в гаранционен срок. Претенцията към продавача била: телевизорът ви има развалени зъби. Трябва да е било преди избори, когато от екрана се говорят най-много гадости и в домовете ни (какво говоря - в цялата държава!) замирисва на мръсна уста. Такива гнусни издихания се разнасят вече и от най-добрите марки, та ако имаше свободна продажба на противогази, ...

Точно по обед от дъното на карето между блоковете в прокълнатата "Младост"2 се откъсна кълбо от светлина, мина високо над детската площадка, разблъска двете ризи, окачени на въжето, и избухна в стаята, където се залисвах с новините в интернет. Блясъкът ме изненада и ослепи, но изчезна след миг. Подир малко се повтори, после пак... И всичко това на кратки и неравни интервали, сякаш някаква хелиографна станция изпращаше точки и тирета: като извънредно ...

През иначе лекомислената ми младост, когато не обръщах внимание на напътствия и доброжелателни подсказвания за живота, получих един съвет, който спазих някак естествено, без да се напрягам. Даде ми го Емилиян Станев с някакъв безразличен тон, дори не разбрах, че говори сериозно. Беше класик, а аз начинаещ, цяло чудо бе, че губи време да ме учи на ум и разум. Щом съм се занимавал с поезия, рече, а ще си вадя хляба по вестниците, да гледам да не ...

Беше време, когато вестник "Вечерни новини" имаше привилегията единствен да публикува обяви от частни лица. Предлагаха се вещи, стаи под наем, автомобили - не знам коя ръка. Обикновено няколко, не повече от десетина такива съобщения, разположени на тясна вестникарска колонка. Изданието беше за гражданите на столицата, но се разпространяваше в страната и се разграбваше незабавно. Отдаваха го именно на тези рекламки от по няколко думи. В ...

На нашите нередовни срещи в кръчмата под кестена Фердо Чолаков традиционно носи прясноизпечени фъстъци, понякога и други ядки. Това е неговият принос в събиранията на оредялата ни групичка*, която напоследък плавно се изтегля от твърдия алкохол към пивото. Обикновено първите приказки на масата са именно за ядките - колко са едри този път, колко са ароматни и едва ли не топли и т.н. Първо захваляме на тях и на Фердо за тях и едва после преминаваме ...

Събитията, дори значимите, рядко избират кога да се случат. Понякога се струпват накуп, медиите не смогват да ги нищят. Така важният според нас инцидент със запетаята пробива информационната завеса едва днес и само в "Нерви и утехи". По времето, когато се е разиграл той, имаше шумни и многозначителни събития: Брекзит и футбол, обилна полицейска хроника (стрелби и грабежи), трагедията с гимнастичката. Те имаха широко място в информационното ...

Никога не въздишам над спомените - смятам, че това ме ощетява. Идеализирано, миналото се превръща в чалга. Трябва да го съхраняваме мъдро, с вкус. Ако случките и преживяванията ни от тогава днес излъчват друга светлина в делника, то е защото десетилетията са ги търкаляли в своите води и пясъци, шлифовали са ги така, че те заблестяват пред нас с главното свое ръбче. Това ги прави привлекателни дори когато са спомени, пълни със суровост и печал, ...

Позвъниха ми от една банка. Всъщност не от самата банка, а от нейно име. Банката ще издаде антология с любовна поезия и съставителят искаше разрешение да включи "Незабрава". Стихотворенията в тази антология ще се използват безплатно, а авторите ще получат екземпляр от изданието. Както се пее в една хубава песен от далечното минало, "този трик не е нов". Чрез такива издания банките си правят пиар, имидж трупат, рекламират се, а чрез рекламата ...