Поради нехайството ми да поддържам писателски архив, изхитрих се, когато се пресетя за нещо, да търся в интернет стари публикации - от себе си и за себе си. Това е пълно с изненади, обикновено ровиш за едно, а намираш съвсем друго. Но винаги нещо излиза, кога от полза, кога просто за куриоз. Тези дни се натъкнах на текст от известен днес колега (не го познавам, мисля, че сега работи в чужбина), в който, припомняйки случки от миналото, споменава ...

Случката е незначителна, но инак - напълно представителна. Обществото вече десетилетия си е забранило да мисли и да споменава за това. Нещо, което нявга бе правило за всеки сносно възпитан гражданин, днес е изчегъртано от кодекса за съжителството на поколенията. Самото му повдигане във всекидневието крие риск от враждебно освиркване. Този казус отдавна е свален от дневния ред. Погребан е. Прежален. Но може би тъкмо това ме изнервя.

На ...

Дъжд ни изненада в кафенето пред Народния театър, точно в паузата между двете най-сладки питиета. Изненада ни не самият дъжд, изненадата бе в това, че бе предвиден от синоптиците и че дойде точно в обещания час. Такъв потоп София не бе запомнила отдавна, преместихме се на сушина под шатрите и тревожно наблюдавахме как се покачва нахлуващата под брезентите вода. Млад, стремителен дъжд, озвучен и със сочни гръмотевици. Небето пилееше безразборни ...

Бях се заинатил да намеря вкъщи първото издание на "Калуня-каля". Помнех добре, че го купих навремето, но не бях сигурен дали съм го прочел. Като съдя по отзивите в наши дни, ако бях, трябваше непременно да съм запомнил.(Случва ми се и днес да купя книга и да я оставя "за после". Обаче други я затрупват и т.н.) Рових-рових, нищо не изрових. Пък и книги имам не само у дома. Безполезно беше да упорствам. Докато я търсех и се помайвах, тя навъртя няколко ...

Със Сандо Икономов ни свързва късно и любопитно приятелство. Може би той е единственият човек, който в последните години се е доближил толкова близо до мен. Всички, които са изпитали нужда да го направят, отдавна са се възползвали от това. Сандо има извинителна причина - работил е десетилетия в чужбина, строил е топлоцентрали и фабрики, инфраструктура и църкви. Нови познати погрешно го величаят Александър. Учтиво ги поправя: Сандо. Преди ...

Житейският опит няма цена, а и защо му е: не можеш да го купиш, не можеш да го продадеш. Банални заблуди ни се усмихват насреща съвсем като нови. Грешките ни възбуждат, притеглят ни магнетично - сякаш за първи път ще грешим. Това не е проклятие, не е съдба, това е животът... в България...

За кой ли път се надявахме, че след Страстната седмица, след Възкресението ще се събудим с превързани рани и утихнали души, ще потекат дни на сговор и помирение ...

Здравко Кисьов си отиде в (от) тази земя след труден и мъчителен финал, който за пореден път ни оставя пред въпроса: за какво може да бъде наказван един поет освен за изневярата към живота? Изневяра с... поезията. Тази изневяра продължава и след смъртта, а мъже като него, освен че все пак лягат в земята, всъщност си отиват от нея - в небето, в космоса, или в самата поезия. Поезията бе съдба и съдържание на неговото същество, бе, както лекомислено ...

Жената в края на тротоара не сваля очи от мене. Наблюдава ме търпеливо, сякаш ще ме рисува. Това за рисуването е просто разпространен израз, но явно си има причина. Освен дето ме разглежда, тя е и елегантна, напета, много свежа за възрастта си гражданка - ако възрастта й е такава, каквато си мисля. Следи какво правя, без да го прикрива и не крие неудоволствието си от това, което ще направя. А какво правя аз: ровя по джобовете си да намеря дребни ...

Икономическите размисли не са ми присъщи и нямам навик да им се отдавам. Това тук са по-скоро бегли подозрения, проблясъци на инстинкта за самосъхранение, догадки и очевидности, с които свикваме така, както свикваме с пейзажа. Всеки си има версия за онова, което го обгражда, както и за протичащото в този обиколен свят. По-любопитните имат и по повече версии, но рядко ги огласяват.

Понякога версиите от различен характер се пръкват в главите ...

Рядко спомен бива тъй отчетлив и подробен, както споменът ми за арабина Омар. Виждам три възможни причини. Първата - споменът е изключително детски. Втората - не е претрупан с подробности и с информация, няма много за възстановяване. Третата - не съм го извиквал този спомен отдавна (да се е случвало всичко един-два пъти), та е останал почти непокътнат.



Мяркаше се из Плевен след войната,



сърцато заваляше българския, приемаше ...

Не може да се напише всичко докрай, а и защо? Не ми харесва амбицията да се изцедят думите на един живот, струва ми се печално и за думите, и за живота. Иде пролетта (дойде дори) и светът се отвива, разкършва се, ще тръгва след нея. Някой близък ден ще намеря белезниците пред компютъра отключени и ще изхвръкна от пропитото с водка и кашлица зимно гнездо. Пролетта е време за летене, но само за птиците и само в поезията. ("Пролет" - "полет" - най-точната ...

Стоп кадрите на живота вече не ни интригуват. Децибелите растат, но не дразнят. Възмутените тиради, грубият звук на новините, стресът на черната хроника, политическите надлъгвания някак се изравниха, посивяха в съзнанието. Нито силата, нито честотата им намаляват, просто монотонността убива интереса, животът не дава паузи на съзнанието - дано обистри слух и поглед. Някога хората си водеха дневници. Беше шик занимание, по такива тетрадки ...

Някога на площад "Гарибалди" непознат гражданин ми препречи пътя. Лъснати чепици, панталони с остър ръб. И все пак някак... смачкан. Заби очи в мен:

- Калин Донков?

Гласът му бе строг и ехиден. Отговорих послушно:

- Да.

-Знаем, знаем...

Отмина почти победоносно. Знаел... Какво е знаел, питам се и сега. Знаел е кой съм? Или напротив - че не съм този, когото всички мислят, че съм? Но говореше в множествено число. Той ли знаеше или "те" ...

Двамина за малко да се сбият на екрана. Един други се наричаха лъжци и всеки отричаше твърденията на другия. А твърдяха съвършено противоположни неща. Според запознати в споровете имаше три възможности. Първо: единият да не казва истината. Второ: другият да не казва истината. Трето: и двамата да не казват истината. Вариант и двамата да я казват няма. Единият поне задължително ще е лъжец. Но кой - никога не се разбра. И никой няма да го изяснява. ...

В края на 2015-а имах рожден ден и приятелят ми Андон ме изненада с необикновен подарък: изразителен, завладяващ портрет на Васил Левски, който с нищо не бях заслужил. Портретът пристигна от Ямбол по куриерска агенция, а на другия ден Андон си смени телефона и така всичко около този подарък остана неизговорено, та имах причина за продължителен размисъл. Андон е художник, но и музикант, а също и забележителен винар. Творчеството му и в трите ...

По време на големия януарски сняг Венелин Йочев се обаждал да ме търси. Звънял няколко пъти в продължение на два-три дни и все нямал късмет да ме открие. Преди да се откаже, помолил: "Кажете, че го е търсил Венко Жестокия, нека той да ме намери."

Предадоха ми го точно и навреме, но се оказа, че нямам негов телефон. Старият пост, който задържахме, служи само да ни звънят разни много отдавнашни познати, запазили онзи номер. Ние рядко посягаме ...

София никога не бе любезна към мен и чувствата ни са взаимни. Но улиците й обичам. Усещам ги като част от своята капризна и болезнена обвивка, в която търся защита от остриетата и ръбовете на съществуванието. Най-близки приятели отдавна знаят: ако има лоша новина, кажете му я на Калин на улицата, там по-лесно ще я преглътне. По улиците на София съм написал повече стихотворения, отколкото където и да било в този живот. Улицата е и прекрасна ...

Пролетта поначало е време за ирония, но този път затоплянето подрани, а и ирониите са някак преждевременни. Става дума за бурите около новите учебни програми - никой не знае какви индиански хитрости ще приложат просветните номенклатурци, когато страстите поизветреят и как ще реализират своите обязаности и обвързаности. Добрият резултат досега е надигането на българските градове срещу тази оскърбителна "риформа" и безотговорното жонглиране ...

Като прелиствах страници от Симеон Радев заради някакви подробности, попаднах на няколко реда, в които той разказва, по-скоро споменава, любопитен епизод от времето на своята дипломатическа служба. Случката се разиграва преди повече от век и именно с това стъписва: нищо не се е променило в манталитета на българските управници, на имащите някаква власт и положение в охотата им да смесват личния свят на гражданина с неговото място в обществото. ...

Годината се завъртя и никой не може да я спре. По провереното правило, че лошата новина е вкусна около три дни, един старателен мъж е изчислил, че ще са достатъчни сто и двайсет и две такива новини, за да отметнем годината (високосна е). Ще има ли толкова в България? Отсега се вижда, че ще има и ще останат. Прочее, народната мъдрост не отмерва тридневната трайност непременно за лошата новина. Тя визира "всяко чудо". Но днес истинско чудо е добрата ...