Пуснаха ни в Европа, пристъпяме на място край вратата и от няколко дни все едно и също се питаме: да седнем ли, или да постоим? Да се разполагаме ли като у дома си, или първом да правим поведение? Онези, които са по-чевръсти и отракани, няма да губят време: и европейският джоб не е бездънен - за първите ще има, останалите ще преглъщат. Другите, масата, просто се чудим: това ли е краят на Тунела?

Години ни говореха за края на Тунела, омайваха ни, ...

Коледа и Нова година посрещаме с трикольор над сърцето. Не чак всенародно, но достатъчно, за да вълнува. Лица от празничните телевизионни екрани, продавачката на лампички за елха, граждани и гражданки в метрото, една контрольорка по линия 306, непознати, но свързани помежду си от тържествената лента за солидарност с петте жени в либийската тъмница. Едно почти суеверно упорство да се надвие безразумната сила на злото, упование повече в чудото, ...

В софийските маршрутни таксита всеки се качва доброволно, на свой риск и отговорност. Правото на претенция дори не е загатнато. Пътникът стиска зъби и едва удържа гнева и... страха си. Защото по-страшен от гнева на пътника е гневът на шофьора. Колкото за страха, страх от Бога тези мъже нямат.

Шофьорите на маршрутки не са темата на тези редове. Те са доста добре обрисувани в днешната българска преса: изпъкваща фигура в софийския преход, ...

В морето от кинохалтура по кабелните телевизии почнаха да изплуват филмите, които чужденци снимат в България. Който търси спасение от риалити-щурма от екрана, охотно се заглежда и в тях. Някои от тези филми бяха правени с гръм и трясък, полиция затваряше центъра на столицата, движението се отклоняваше и объркваше, вестниците разказваха подробно кой актьор в кое заведение се появил и как се произнесъл за българската кухня и за българските ...

Навършват се (на 4 декември) 110 години от рождението на един необикновен българин. Неговата необикновеност се състоеше в това, че той беше просто българин, винаги българин и само българин и не обвързваше това с никакви условия, не го приспособяваше към никаква идеология, не го комбинираше с изгода, конюнктура или настроение, както, за жалост, отдавна е присъщо на мнозинството по-практични и от туй... по-обикновени българи. По тази причина той ...

Както трябваше да се очаква, първите присъди по печалното дело "Индиго" се оказаха само горчиво потвърждение на очакванията в обществото. Повечето видели и препатили граждани предричаха именно такава развръзка. Да няма виновни е само едно от кафкианските правила на днешното българско правораздаване. И все пак като че нарочно и за отвличане на вниманието гръмнаха случаите с убити и захвърлени на сметищата деца, умрели от глад или пребити ...

Чрез стар приятел получих озадачаваща покана: представяне на книга в известен столичен клуб. Събитието бе много тежко, повечето лица ги бях виждал в новините. Двама министри, депутати от всякакви бои, предприемачи, банкери, манекени и манекенки, спортни, театрални и поп звезди, просто светски лъвове и мъници... Имаше и подбрани служители от фирмите на автора, негови учителки от гимназията, специално докарани от Русе, шефове и собственици ...

Измина време, откакто съпругата на поета Владимир Левков ми прати книга с негови стихове и касета с песни. Владо Левков беше поет нестандартен, неразтворим в мътилката на литературния живот. Той беше "поет с китара", един от онези неочаквани и същевремeнно възторжени творци, сърдити и нежни, горди и елегични, които набързо кръстиха "бардове" - само и само да не ги нарекат поети. Беше от първата им вълна, беше им нещо като предводител, а може ...

Изборите завършиха. Уж благополучно, а всъщност тревожно. Неспокойно някак. Тягостно. И стана безпощадно ясно, че след изборите трябва да последва... избор. Избор към друг стил, към друга съвест в българския политически живот. Избор на нова политическа среда и нов, чист въздух в замърсеното политическо пространство. Посред дългата този път изборна възбуда някак очаквано се откроиха и като под увеличително стъкло наедряха номерата, дребнавостите ...

Информират ни, че тази година отровните гъби са в многозначително изобилие. Повечето телевизии усърдно, почти сладострастно разказват за злополучни гъбари, платили за неопитност или лекомислие в последните дни. Гъбите са се превърнали в кошмар за "Бърза помощ" и строги предупреждения засипват гастрономите (или просто гладните), които биха се изкушили да посегнат към тях. Уж тази есен на повечето се появили нови двойници, уж сега и "добрите" ...

Когато бях съвсем млад човек, постъпих за кратко в една от електронните медии. Работата не ми се твърде услади, но затова пък от никоя друга редакция нямам тъй подробен и животрептущ спомен. Посред бъркотията и скърцането на огромната пропагандна инсталация, между всичките винтчета и колелца още тогава бях отделил един тих, изплашен, услужлив човечец, препитаващ се там като пиле край харман. Присъстваше чинно, послушно, обикновена го натоварвахме ...

Излезе и новината за решението на Европейската комисия: ще ни вземат. Мало и голямо хвърля шапки до небето. Две момичета обаче не я научиха - падна къща на улица "Алабин", уби ги. Така пада гръм в полето: за гърма не научаваме, но научаваме за жертвите. Понякога само по тях се регистрира и помни събитието.

Кой хвърля гръмотевици в полето, е известно. Но кой събаря сградите в големия град? Кой бута върху хората стените на заключените здания, ...

Видях интервю на нашумялата руска киносценаристка и телевизионна водеща Дуня Смирнова. Зад гърба си тя има няколко успешни филма, а извънредно популярното си предаване прави заедно с примата на съвременната руска проза Татяна Толстая. Самата Дуня също е от коляно. Дъщеря е на режисьора на "Белоруската гара" Андрей Смирнов, а дядо й Сергей Смирнов е автор на мегатиражната книга за отбраната на Брестката крепост, извадила от неизвестността ...

Както изглеждаше, че няма измъкване от предизборните сюжети и нищо не може да отлепи човека от грубо съчинената интрига на завихрящия се кандидатпрезидентски сблъсък - на улицата ме харесаха за поемно лице. Поначало е странно и екзотично да те изберат за нещо, за което не си кандидатствал. Съгласих се веднага. Полицаят чистосърдечно се изненада: рядко някой е склонен да си загуби 2-3 часа, за да присъства на оглед на местопрестъпление. Но ...

Завърта се пред очите ни поредната политическа постановка. Поредният фестивал на зеления хайвер. Кандидатите се пудрят - все още повече в гримьорните. По сцената се разхождат главно режисьори и сценаристи. И телевизиите ги предпочитат. Премиерата е насрочена, а публиката нехае. Все още няма нова фигура като за главна роля. Човек има чувството, че са му продали билет по-скоро за репетиция.

Приятелят ми Руди, психиатър и пещерняк, ме предупреди: ...

Историята отдавна е вдигнала ръце от нас, и напълно заслужено: ние не внимаваме в нейните уроци, пренебрегваме ги (понякога и демонстративно), не вникваме, не помним. Това не се отразява на собственото ни себеуважение - ние сме общество без угризения. Но и в затворените страници на нашата история - дори в откъснатите! - дишат образи и събития, които не изветряват в превратностите на българския живот.

На 2 септември 1916 г. започва първото ...

В седмицата, когато дирижирани скандали блъскаха държавата и на всички ни се мержелееха отмъкнати милиони, космически рушвети и заговори срещу гражданина и данъкоплатеца, на улица "Раковски" срещнах стария поет М. Не бях го виждал от години, цяла вечност не бях се дори сещал за него и сега се сепнах - изумих се колко е остарял. Сякаш всички ние бяхме останали непокътнати през годините на промяната. Но с възрастните хора е така: докато трае ...

Дори когато вече нямаше какво да се предприеме, освен да се разровят мравуняците, за да се спаси животът по нашите земи - дори тогава имаше свежи гласове да гледаме позитивно и да не дразним модерния свят с отдавна отхвърленото от него черногледство. Тези свежи гласове бяха всъщност гласове втора свежест - същите, които довчера гъгнеха за социалистическия оптимизъм и грубо редактираха всяка тревожна или дори само печална нотка, изпусната ...

В седмиците, когато между София и Скопие пропълзя нервно дипломатическо ръмжене, в едно градче край Марица дойде при роднини учителка от Битоля с двете си деца. Жената преподава история и спорът в медиите обяснимо я възбуди. Беше възбудена и разстроена и когато моят приятел и читател Марко Ц. я доведе да "разгледа" София. Седяха в кафенето на гърба на Художествената академия и полугласно си изясняваха отношенията.

Не отношенията помежду ...

Напоследък мрачен и лют човек ходи по столичните улици, готов да се скара, не, да се сбие с всеки, който го заприказва. Това е един от онези разпространени представители на близкото минало, които по правило изглеждат прилично и благонадеждно, но всъщност могат да строшат врата на всеки, който по някакъв начин им бутне кафето. Самото му това блуждаене като че ли внася напрежение в града - подобна активност не е характерна за неговата порода, ...