Покрай годишнината от Освобождението поседях пред компютъра да разглеждам снимки от Руско-турската война. Само който не е търсил илюстрация за онези събития, само той няма да разбере колко скъп подарък ми направи Иво Хаджимишев, като ми услужи с диск с прекрасни фотографии, издирени и възстановени след сто и тридесет години. Тези снимки вече бяха показани на изложба, не са неизвестни на тукашната публика, но пред екрана човек общува с ...

В един от последните снежни дни видях откъм автобусната спирка да подтичва Мишо, старият печатар от времето, когато още дежурях в един забравен вече седмичник на тоталитарната журналистика. В печатницата Мишо идваше да ме види, снасяше ми някоя и друга литературна клюка и питаше дали е дошло ново вино при бай Генчо на улица "Хан Крум". Всъщност, познавах го от клуба на журналистите, където се изхитрях да се промъквам още като студент. Там ...

Преди много време, когато черквите изведнъж се препълниха от вярващи и любопитни, когато по телевизията гледахме новата върхушка да щурмува храмовете, да пали свещи и да се трупа пред олтара, в един вестник се присмях на министър, когото камерите показваха да се кръсти с лявата ръка. Колко години минаха от тогава и все още, като ида някъде, на някоя среща или просто на почерпка, все ще се намери непознат човек да ме попита на ухо: кой беше ...

Има-няма две седмици, откакто споменах за странното възвание, което неотдавна се откри из пощенски кутии в един краен квартал. Може би си спомняте: "Бъдете европейци! Не давайте пари на тази държава, защото ще бъдат откраднати." Неизвестният подател намекваше, че не само Европейският съюз, но и всеки от нас трябва да спре кранчето на грабежа. Знаел ли е той за разкритията, които вече почнаха да се случват, или това е било само инстинкт, внезапно ...

В епичното задръстване поради блокадата за пристигането на скопския гостенин гледах от автобуса как яркожълт кран вдига и люлее във въздуха заключената от години вестникарска будка на Стефан Венев. Странно, но това ме натъжи повече и от новината за смъртта му, която преди месеци ме намери толкова улисан и угрижен, че нямах време дори да й повярвам. Сега, като виждах как жалкото напуснато павилионче се отлепя от тротоара край спирката ...

В пощенската кутия на приятеля ми Венко вече няколко пъти се открива едно и също послание: "Бъдете европейци! Не давайте пари на тази държава, защото ще бъдат откраднати!" Венко понякога ги носи в кафенето, събира ги, датира ги и им слага номера. В компанията се въртят различни идеи и предположения. От чисто техническото да се предпази гражданинът от неразумно плащане на данъци - до дискретното предупреждение във втория план, че може отново ...

Сякаш се върна времето, когато част от гражданството ходи на площада като на работа. Не го казвам с намека, че на площада някои може и да изкарват по нещо - тези двусмислици, дори и да съдържат някаква истина, не променят нещата. Повечето от онези, които останаха в протеста, постоянстват, защото се надяват все пак да свършат нещо и вече единствено на постоянството разчитат. Нищо друго не остава при така заявената им крайна цел: България без ...

Покрай газовото премеждие се актуализира и позабравената особеност на сезона - студът. Досега страничен ефект от глобалното затопляне бе и това, че дори в ледената прегръдка на топлофикациите народът храбро подсмърчаше и тракаше със зъби, но не роптаеше срещу природата - разтреперваха ни преди всичко сумите, не температурите. Така е през новия век: нужно е институциите да обявят проблема, за да се стовари той върху главите ни. Ако си спомняте, ...

Едно разпространено суеверие предупреждава: ако изхвърлиш нещо, което смяташ за ненужно, то твърде скоро ще ти потрябва. Вероятно и аз съм изхвърлил симпатичния малък справочник как да се справяме с кризата, защото няколко дни вече безуспешно го търся из къщи. Книжката се подмяташе вероятно от началото на деветдесетте години и наставляваше как да се борим с безпаричието и безработицата, дори със самата криза - ако не да я разгромим, поне ...

Тази история пръв ми я разправи поетът Иван Цанев. Докато аз самият, възбуден от нейната парадоксалност, я преразказвах на познати, се разбра, че подобен сюжет са преживели още някои хора - лично вече знам за четирима - в същото историческо време, но в различни градове и с подразбиращата се разлика в подробностите. Не искам да споменавам имената им - някои от тях са известни (двама дори са живи), а когато такива неща се случват на популярен ...

Тези дни "Евронюз" показа нашумялото сомалийско селище Ейл на брега на Аденския залив. Ейл е нещо като столица на пиратската автономия, от която пропищяха екипажи и собственици на кораби в залива и дори оттатък двестамилната зона, навътре в Индийския океан.

Пиратството е гъдел в душите на повечето от мъжете, които някога са били малки. Чел съм и съм се вживявал и в класиката по темата, и в долнопробни книжлета с откъснати корици. Вековете ...

Когато се подписва Версайският мирен договор, мъж от германската делегация се обръща към победителите: "Довиждане, господа. Среща - след двадесет години!" Не е съвсем точен: следващата световна война избухва след деветнайсет.

По-малките победени нямат думата за изявления. В Ньой и Стамболийски се задоволява само да счупи писалката, с която подписва циничния документ. В други дни жестът му би направил впечатление, но сега е подминат. ...

Аз съм един от онези хора, за които снегът е винаги закъснял. Затвори ли плажът - започвам да гледам небето за сняг. От дете съм го смятал за божествено явление, а после се и уверих - един сняг е достатъчен, за да "обезвреди" натрупаните в душата горести и напрежения, да я обнови като някакво химическо чистене, само че екологично. Няма да се обяснявам сега в любов към снега. Преди време отпечатах едно стихотворение, в което мимоходом споменавам ...

Първа за идващата криза в прав текст ми заговори Маша, приятелката на далечния ми племенник Боби. Всички шикалкавят, сипят окуражителни недомлъвки, не обещават, но и не предупреждават - онези, които ни обработват всяка сутрин от екрана, и другите, дето осъмват във вестниците. Маша обаче е съвсем наясно какво се задава - Боби е компютърно момче и работи в мрежа за компании в Европа и Америка. Отлично знае колко негови колеги в тези седмици ...

Жълтата преса в България започва да губи първенство. То е застрашено от едно истерично крило в българската политика, което избягвам да нарека "жълто", защото вече има жълта партия и така съвсем ще объркаме конците. Впрочем точно жълтата партия сякаш най-малко жълтее в смисъла, който в печата се употребява за безцеремонност, наглост и нечистотия. Както и за интриги, измишльотини и откровено публично омаскаряване. Крилото "жълти" политици ...

Лелята на цигуларя Л. Л. паднала и си счупила ръката. Рамото си натрошила старата жена и останала на пода до леглото повече от два дни. Пълните и много възрастни хора не могат да се изправят след падане, ако не си помогнат с ръка. Изглежда, че и болката се е отказала накрая, защото като я намерили съседи, старицата (91) гледала спокойно и безразлично, не издавала звук. Телефонирали за линейка, но екипът отказал да я свали по стълбите. Дори не разговаряли, ...

В Трявна, в Даскаловата къща, е разположена една сбирка на резбаря Генчо Марангозов. Признавам, че нямам "апаратура" за дърворезбата или, както се говори, тя не ме "докосва". Оценявам майсторлъка и толкова. Самата Даскалова къща е култово място: там - преди двеста години! - се е състоял облогът между майстора и калфата, който става сюжет на "Майстори" от Рачо Стоянов. Нашите майки и бащи са на тази пиеса въздишали и страдали. "Конкурсните" тавани ...

Немалко дописки в "Нерви и утехи" тръгват от автобус 306, онази нередовна, но пък и култова вече линия, която води към извикващия смесени чувства жилищен комплекс "Младост" 2. За успокоение на онези читатели, с които сме в неформална кавга за реномето на споменатия квартал, ще кажа още в началото, че и днешната история няма нищо общо нито с него, нито със самия автобус - тя само започва на спирката на 306; и дори това, че там е започнала, стана ясно ...

Попитах инженер Илия Мишев за брат му Михаил и той ме изгледа странно. Сепнато, а след това и навъсено. Гневно ме изгледа и втренчено - докато не съжалих, че съм попитал. Пламна в лице, русите му вежди грейнаха върху тъмночервен фон. Нищо не каза и гледаше настрани. Усетих си гафа, съжалих. Плащахме някакви сметки в Централната поща (място за ред невероятни срещи напоследък), дойде ми редът и се измъкнах, смутолевих нещо и не дочаках отговор. ...

Преди седем години съученикът ми Любен Игнатов замина за Ливърпул, за да се изследва и ако успее, да се лекува от някакво рядко заболяване на гръбнака. Любен е учител по физика и за пътуването и за престоя на Острова му помагаше негова ученичка, лекарка в самата клиника. Тя го беше и уредила в някакъв списък на бедни пациенти от новите демокрации и третия свят. Всъщност, аз научих за всичко това едва когато той се завърна и се обади да разкаже ...