През времето, когато повечето неща в изкуството трябваше да бъдат разрешавани и одобрявани, един художник неизменно крачел от изложба в изложба, от биенале в триенале - не пропускал изява, та в гилдията дори попаднал под подозрение. Защото не бил художник ординерен, предизвикателен бил той и донякъде ексцентричен, не ползвал привилегия като социалистически реалист и такова безпроблемно участие, меко казано, смущавало. В края на краищата ...

Когато видя такава компания в квартално заведение, всеки път се питам защо никога не пия бира през деня - ей така, без причина и повод. Рядко бивам по-зает от другите, не бързам повече от тях, а и повечето хора също някаква важна работа ги чака, но в живота и бирата е важна, и приказката - дори когато е от нямане какво да се прави. Един отговор имам за себе си, но не го харесвам: някакси почнах да уважавам питието, взех да го превръщам в събитие, ...

Ако авторът не вземе мерки, има всички изгледи познатата ви рубрика "Нерви и утехи" да се преименува на "Дядо Павел". Нещо много често, царство му небесно, започна да ми се явява милият дядо - не в съня, а като че от екрана на компютъра, задвижва спомени и събития, с които ни е омагьосвал като деца. Въобразявам си, че в тях той винаги е влагал някакъв скрит смисъл, "морал", както викат руснаците на поуката в басните. Не вярвам да го е правил осъзнато ...

Читателят ми Р. Зд. се труди в едно издателство, съставя и редактира справочници и енциклопедии, повечето преводни. От време на време ми се обажда - все по повод някои неточности във факти, имена и събития, които споменавам в "Нерви и утехи". Любезно ми обяснява грешката и всеки път ме съветва да избягвам такива позовавания по памет или да слагам поне по някое "ако не се лъжа" или "доколкото си спомням". Защото, твърди той, днес хората все още ...

Човекът, казваше дядо ми Павел, не трябва да изяда повече, отколкото е произвел. Това той го говореше вече в старостта, когато още не беше спрял да работи, или поне не напълно, но го мъчеше съзнанието, че не допринася достатъчно срещу грижите на децата си. "Който има срама - учеше той цял живот, - той няма да пропадне."

"Срама" само изглежда диалектна форма на "срам". "Срама" (ударението е на първото "а") беше дядовата дума за съвест. В селското ...

В едно от зверските задръствания, които се забъркват в края на работния ден между "Цариградско шосе" и "Деница" в печалния квартал "Младост", до напечения и спарен автобус 306 се бе пристроила сребриста старичка тойота. Тези задръствания по залез напомнят много популярната навремето новела "Южната магистрала" от аржентинския парижанин Хулио Кортасар. В техния краткотраен плен понякога се оформят странни сюжети, някои банални, но в немалко ...

Миналия петък тихо си хортувахме за мълчанието. За нещата, които се обвиват в безмълвие, докато се превърнат в свършен факт. За дирижираното подминаване на събития и намерения, чрез което се извиват ръцете на обществото. Това е железен похват в политиката, а нашите размишления за него са повече емоции, отколкото разрез. Когато решат да ни го приложат, с нищо не можем да го преборим.

Думите можеш да оспориш, мълчанието - не.

За щастие ...

Повече от седмица пред публиката се претъркалва една доста безсрамна теза: на чиновниците, които работят по линия на европарите, да се плаща все повече и повече, за да не бавят топката и да сме изрядни пред Европа. Тъй като подобни идеи са изваждани неведнъж досега и никогаш не са били освирквани, както всъщност заслужават, и сега нейният автор не рискува нищо. Така се разбира, че заплатите на тези кадри и без това са били вече удвоени, но ...

Получихме си го - за пореден път. Очаквана изненада. Даже дългоочаквана. Доста го бавиха този европейски доклад. Междувременно тези дни страната ни бе наречена "нов корупционен феномен". Били сме стъписващо явление, с което ЕС не може да се справи. Изглежда, вече никой не вярва, че страната ни ще установи честни отношения с партньорите и ще прекрати маймунджулъците. Впрочем, те може би не вярваха и преди, но ни приеха в ЕС - осиновиха ни с надеждата, ...

Откриха коситбата в "Младост-2". По никое време се сетиха, но все пак...

Тази пролет тревата бе станала като в савана - на места от средно голям бивол биха се виждали само рогата. Беше страшничко вечер, а и денем кварталците благоразумно се придържаха към пътеките - един господ знае какво може да се е завъдило из запуснатите площи. Нещо се случи, обаче, и посред лято неудържимо замириса на косено, това изтласка последния аромат на липите и ...

Един развален асансьор измени съдържанието на летния ден. Наложило се приятелят ми Ганчо да слезе по стълбата и така на площадката на някой от долните етажи доловил миризмата на проста провинциална гозба, напълно забравена от него в тукашния живот. Дъхът й бил толкова познат и достоверен, че му потрябвало време, за да се окопити и да продължи надолу. Спомнил си майка си, разбира се, видял я да се труди над готварската печка, както и себе си ...

Забелязва се, че горещината винаги излюпва по някоя гадна новина. Сякаш някъде тайно са снесени някакви змийски яйца и щом се вдигне градусът - буквално, а често и само преносно, отровна твар чупи черупката и се плъзва в живота. Може да ви припомня как изглеждаше това в минали лета, но ще отнеме място. Въобще лятото не е сезон за наднормени вълнения, но въпреки това все нещо ще се случи. Някога в писателското кафене се подмяташе, че там пестят ...

Обадих се по телефона на писателя Чавдар Шинов. Звъннах му вкъщи, но по работа. Самият бях залепнал зад компютъра още от тъмно, бях затънал в куп чужди текстове за редактиране и не можех да си представя, че той ще си пие кафето на балкона, съзерцаващ някакви цветя, в които мърдат пчели. Всъщност, Чавдар не спомена нищо за кафе, но аз сигурно съм решил, че без чаша кафе това прекрасно убиване на времето няма да е пълно. Ако все още бях пушач, сигурно ...

Има един телефон вкъщи, оставен за случаи като днешния. След революцията в комуникациите той заглъхна окончателно и се разбужда само заради далечни познати, изчезнали от хоризонта, както и за притежатели на стари телефонни указатели и на отдавна невалидни справочници на писателския съюз. Добър, тъмнозелен "Сименс" с прозрачна шайба - той е като от някой музей на съобщенията. Звъни със силен старовремски звън, като всеки път този звън обещава ...

През отчайващо далечната днес 1941 г. много младата тогава англичанка Вайълет Буут се спречкала с годеника си Самюъл. Кавгата трябва да е била не по английски разгорещена, защото в гнева си тя си свалила годежния пръстен и го запратила, без да гледа къде. А е трябвало да гледа, защото двамата със Самюъл бързо се сдобрили и дълго и безуспешно търсили пръстена в полето посред графство Лестършир. Като не го намерили, купили друг и все пак се оженили. ...

В автобуса за Плевен възрастна жена извади от дълбоката си чанта препатил екземпляр на "Световната конспирация", отвори я на мястото, отбелязано със салфетка, и потъна в четене. Видът й бе на пенсионирана чиновничка, но само толкова. Може да е била счетоводителка, а може и машинописка. Чете до Луковит - без да се откъсне от текста и без да обърне внимание нито на спътника, нито на пейзажа. В Луковит отново постави салфетката между страниците. ...

През уикенда трябваше да преровя купищата снимки вкъщи, за да открия някаква много важна фотография, която приятелят ми Х. Д. изгубил, но за която бил сигурен, че съм я притежавал. (Понеже и мен ме имало на нея.) Това е разпространен, да не кажа обикнат, начин да се започва подобен текст и трикът най-общо изглежда така: авторът търси-търси някаква снимка, но не я намира, затова пък се натъква на друга, за която напълно е забравил (или отдавна я ...

На спирката срещу хотел "Плиска" през прозореца на автобуса видях Васил Попов. Беше с обичайната си тъмносиня риза, само по риза в студената пролет и по лицето му се стичаха сълзи. Това ме изуми повече, отколкото, че го виждам; сега, когато той повече от четвърт век е вече мъртъв. Никога не съм помислял, че Васил Попов може да заплаче, а и не си спомням някой да е разказал такъв случай. Като се знае колко и какви неща се разправяха за него, подобно ...

Малта, от вашия пратеник. Не звучи лошо, или поне звучи различно от друг път. Не съм пратеник, наистина, но поне съм в Малта. За малко, колкото да съвпадне и с графика на петъчната колонка. Миналата пролет при подобен случай пратих една дописка за лова на прелетни птици на острова. Не вярвам да си спомните, но бе за това как мало и голямо грабва пушки и капани и погва гадинките, които кацат тук за отдих по пътя към северните си гнезда. Тукашните ...

Всяка пушилка в днешната българска държавност започва, а най-често и завършва с отваряне на гардероба, където си държим скелетите. Излезе някой золум и - хайде да видим какво има между смокингите и фраковете на висшия ешелон. То смокинги и фракове в българската политика всъщност няма, а и да имаше - просто няма къде да се окачат в гардероба, толкова е претъпкан със скелети. Един огромен общобългарски гардероб, много по-голям в сравнение с ...