В приятелски кръг този епизод на "Витошка" между малкото и голямото НДК (а също и между първия и втория тур на изборите) намери различно тълкуване. Имаше хипотези ведри ("Това е било някаква "скрита камера", що не се хвана, бе, щяхме да те гледаме по телевизията"...), имаше и зловещи ("Искали са да те примамят някъде, сега щеше да те търси полицията"). Преобладаваше обаче средното мнение: "Измамници, някаква нова комбинация, леко си се отървал"...

Същия ...

Семейни дела ме отведоха в самотния дом на стария учител Н.П. Между първата слана и първия сняг дворът му още сочно зеленееше като повит в огромните листа на плъзнали под нозете тикви, оплетен от силните им стъбла и силно наподобяващ някаква илюстрация към детска приказка, в която мащабите са пренебрегнати и растенията са по-големи от замъците и от хората.

Този двор бе станал някаква местна растениевъдна атракция - познати и случайни ...

Покрай учителската стачка няколко пъти вече срещам малкия Сава от високия блок край плавателния канал.

Написваш такова изречение и веднага тръгваш да поправяш: "плавателният" канал - плиткият ров, по който някога се е предвиждало да плават корабчета от Панчарево до Банкя, вече не съществува. Запълниха го и върху насипите построиха цял квартал. Грамади от пари изпраха в "канала". Нищо че нямаше вода. Несигурната основа тук-таме поддаде, ...

"Арестували на Пиночет жена му. И пет "деца" накуп. Такава новина е доста проблемна: докато я публикуват, докато я изкоментираме, докато се отпечата - току-виж бабата я вече пуснали."

Така започнах колонката си за този петък - все пак с едно наум. Докато я завърша, всичките Пиночети и другите заподозрени бяха освободени под гаранция. Кой знае колко време са умували дали да ги приберат, а сега за една нощ ги пуснаха. След такова начало малко ...

На днешния ден преди деветдесет и пет години в катедралната църква "Св. св. Кирил и Методий" в Стара Загора цар Фердинанд прочита манифеста за войната срещу Турция. Но в душите и в съзнанието на българите тази война е започнала отдавна, тръбите й звучат, знамената й се веят.

За българския народ Балканската война е онова, което другите народи наричат Отечествена война. Тя е апотеозът на българския национален идеал - свобода на цялото отечество. ...

Нашумяваща млада фотографка ми проводи по интернет снимка на разплакано момченце: пратили го за баничка, а баничките - с нова цена, стотинките не стигнали. Снимката е направена в Трявна. Детето плаче като за фотоконкурс - сълзите му са бистри и огромни. Искрящи сълзи. Утре ще му дадат колкото трябва и вече няма да плаче. После ще научи онова, което майките и бащите отдавна знаят - сълзите не помагат, хлябът не вярва на сълзи...

Текстът на ...

В добре побългарената демокрация политическият театър е най-скъпото представление. Само драматургията на изборите например струва купища пари. Кастингът е тъй оспорван, че още при отсяването се катурват немалко кариери. Режисурата не блести с майсторство и залага на изненадите. Понякога и самите изненади не са никак оригинални, но са задължителна стръв върху въдиците на партиите, които иначе предлагат едно и също - освен онези, които ...

Анестезиологът Станко Йочев тревожно ми сподели, че на фамилно събиране на стария ден на Голяма Богородица разрязал празнична диня, която се оказала съвсем зелена. Поверието в техния прочут някога бостанджийски род, произтичащ от Дъбниците, гласяло, че зелена диня по Богородица е на глад и голотия. Защото на този ден (28 август) такъв зелен плод е практически невъзможно да се намери, освен ако не е изпратен за знамение. Последен такъв случай ...

В един горещ преди обяд в края на август малко спретнато корабче пори водите на Охридското езеро. Корабчето е почти празно, под тентата в задната му част няма никой. Затова пък откъм носа се е разположила цяла духова музика, медните й свирки блестят и хвърлят отражения във водата и дори по сините албански планини в дъното на пейзажа. Гледката напомня стари филми за параходите по Мисисипи, които се надпреварват срещу течението, натоварени ...

Обещах на доктор Зидарова да намеря снимка на брат й от нашето пътуване в Унгария преди много години. Стефко се загуби по време на войната в Босна, няма деца и сега сестра му събира троха по троха случки и изображения от вече почти заличения му живот. Унгария е важна за лекарката: там той бе станал свидетел на катастрофа насред Будапеща, бе натоварил един тежко ранен на такси и после в болницата бе дал от кръвта си да му прелеят. Случаят бе ...

Приятелски ангажимент ме отведе на естраден фестивал край морето. Конкурсът е стар, а откакто събратята му от времето на социализма изгинаха един по един - и най-старият. Разбира се, повечето участници са съвършено нови, приемствеността е предимно в журито. И в тематиката: любов, море, тъга по любовта и морето. В миналото като вестникар тази тематика съм я драл и кълцал, но сега вдигам ръце - тя е по-силна от нас. Така или иначе и тук песните ...

Каквото и да се случи оттук нататък, както и да се засуква или приключва либийският сюжет, ние оставаме свидетели на едно от най-предизвикателните злодеяния на последните десетилетия. Държава с поведение на терорист прилага различните номера на тероризма: от взривяване на дискотеки и самолети до вземане на заложници. Ако за последното е имало някакви съмнения, то те трябва вече да са разсеяни: преговорите, пазарлъците, отстъпките и разиграването, ...

Завръщането се случи и все чакам някой да се провикне, че правдата победи. Това било ритуална фраза след всеки затегнат съдебен спор още от римско време. Но не се намира такъв бодряк, който да се ангажира с подобен възглас. Правда няма, но пък избавлението е факт. А след избавлението?

Изстрадването на която и да е драма е безсмислено, ако не е свързано с помъдряване. Осем години нацията живя в стрес, отчаяние и обида и пропиляването на шанса ...

Насред Царево срещнах геолога Даниел Цигуларов с къси панталони и с вестник в ръка. Беше петък, тринайсти юли, 4 часа и 8 минути след обяд. Даниел бе пътувал насам и в крайпътно кафе бе прегледал моята петъчна колонка за автомобилната война. Веднага се притеснил - сторило му се неуместно точно в петък на 13-о число да се дърпа дяволът за опашката с такива теми. Той си беше фаталист още от времето, когато обикаляше скалите и пещерите край Триград ...

Кървавото българско лято не ми дава покой. Непрекъснато се улавям да мисля, че трябва нещо да се направи. Човек отдавна има чувството, че медиите и печатът съществуват само за това - да го информират за смъртта. Композиторът Л. ми призна, че съзнателно избягва началото на вечерните новини. Светът е препълнен от ужасна и още по-ужасна смърт, но хрониката на автомобилната война потриса всички.

Кръвта по пътищата като че извира отвсякъде ...

Като стана дума за кмета на град П. - за това накъде му се глади косъмът, някой подхвърли, че той е родом от С., където, ако замръкнел валяк в селото, на сутринта вече му нямало предното колело. Откраднали го, значи. По-възрастните се засмяхме, по-младите - не. Не разбраха шегата. Вероятно не бяха и виждали онези парни валяци, които тъпчеха начуканата баластра и прокарваха старите български шосета: напред-назад, напред-назад, после поливат с вода, ...

Безсмислената наказателна жега на последната седмица, която изпарява аквариумите и разширява панелите до пръсване, отключи безсъниците и от отворените прозорци наоколо до съмване се носят телефонен звън и гласове от телевизорите. Тук-таме избухва смях или пък някоя компания запява - хората се събират да изкарат нощта в откъслечни приказки и студени питиета. На зазоряване карето между блоковете утихва и се появява лекият загадъчен ветрец ...

Блокът на приятеля ми Вальо Щърбанов е шестнайсететажен и вятърът редовно събаря антените по покрива. Това "антените" не е съвсем точно - антена там има само Вальо, другите гледат кабелни програми и старите им изоставени приемателни съоръжения, живописно килнати и разкривени, приличат на някаква художествена "инсталация" - много по-късно навлязла мода в днешното ни изкуство . Но понеже и двамата му синове си губят времето пред телевизора ...

Пощенска картичка от Венецуела е пътувала близо 2 години до кутията ми в "Младост 2". Старинно оръдие сред градина. Бях сигурен, че времето на картичките е отминало, но сега ми обясниха, че това е по-сигурната поща до България, защото писмата в пликове често се отварят и унищожават от сортировачи, пък и от раздавачите - да проверят за някой и друг долар. Затова една гола картичка има повече шанс да стигне до адреса. За стигане - стигна, но кога? ...

Покрай мачовете с Беларус паметта се размърда и върна лентата назад, но както винаги става, не в най-точния момент. Може за това да помогнаха и дъждовете. От опит знам, че когато става дума за паметта, трябва да сме доволни, че въобще ни дава нещо обратно. Наша работа е да се сетим защо...

Най-дългата опашка за бира, която съм виждал в живота си, се извиваше в Минск в мокра октомврийска сутрин в началото на осемдесетте години. Всъщност тя и ...