:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,969,205
Активни 751
Страници 22,812
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
« Предишна Страница 25 от 33 23 24 25 26 27 Следваща »
В пощенската си кутия намерих диск без адрес и без подател. Чак когато го взех, осъзнах, че точно в този момент съм оставил отпечатъци. Кой знае каква класифицирана информация може да са ми подхвърлили и на мен, по обичая от последно време. Нищо, че не съм генерал (с извинение) и не съм със сини очи.

От седмици дискът носи тръпка и подозрения, независимо къде го намира човек. В наше време той тъй драматично измести бумагата, че в съвременните ...
Скулпторът Андрей Николов вае изразителна лъвска глава върху дървена поставка. И главата, и скулпторът гледат в обектива. Човекът - спокойно и доброжелателно. Образът - царствено и някак сурово, нащрек. В Андрей Николов от онова време също има нещо лъвско - косата, брадата, осанката. Зад тях, в клетката, има още един лъв, третият. Това е лъвът от зоологическата градина в Рим. Снимката е направена там, по време на работата на големия скулптор ...
Това не е тема за петъчна колонка, това си е тема за първа страница, за "чело". Според изданието, където се натъкнах на нея, тя е между много строго охраняваните тайни на Източния блок. И макар по онова време да са се случвали и ред други шокиращи неща, човек трудно може да избегне тръпките, които го побиват при допира с такава тайна.

От професионална предпазливост допуснах, че това все пак може да е изплувало на повърхността след 1989 г., а ...
На Балканите нищо не се случва за първи път, а онова, което се повтаря, невинаги се повтаря като фарс. Сякаш всяко поколение задължително трябва да плати цената на това местоположение и прилежно да вземе своя изпит по недобросъседство. Сред някои околни общества това е нещо като тест за благонадеждност. Най-често такива изблици изглеждат необясними (особено когато не са предизвикани) или, още по-лошо - обясненията възмущават. Та по нашите ...
Монотонният пейзаж на българската престъпна действителност беше на път да се освежи, ако не бяха тъй бързо намерени двете задигнати картини. Самата кражба бе тъй дръзка и предизвикателна, че публиката предвкусваше остросюжетен екшън. Вероятността да се назначи парламентарна комисия, която да забатачи всичко, този път бе почти нулева. (Макар че - кой знае.) Това не бяха стопени еврофондове, нито надписан асфалт, грубо скроени братовчедски ...
Приятелят ми Жоро Апломба, много споменаван и често цитиран от мен острослов и бръщолевец, ми пратил по електронната поща една снимка от сутринта след предварителните избори за президентски кандидатури в Охайо. Хилари Клинтън, кандидатка за кандидатка, току-що получила глътка въздух в надпреварата. Една уморена жена, съвсем на годините си, с подразбиращите се бръчки и торбички, с измъчена усмивка и угаснали очи. Както пишат кореспондентите, ...
Перо Мрачния се появи в началото на седмицата и се обади от "Дивака", където обича да се вижда с приятели. Перо е дърворезбар от Скопие, идва в София да погледа изложби, понякога на опера, нерядко и на мач. Затова и компанията, която свиква, е много необикновена - от художници и почитатели на белкантото до футболни запалянковци. Перо е общителен и сърдечен мъж, а прякора му сложихме заради затвореното и сурово изражение на лицето, което не го ...
Пътници, които се завърнаха от Прищина, разказват, че пукотевицата в неделната нощ по звук напомняла за нощите в Белград по време на войната между НАТО и Югославия. Сякаш били пуснали запис от бомбардировките, за да озвучат събитието. Как ще се сравнят двете канонади не мога да преценя, но звуковата картина на нощта бездруго е извикала различни асоциации у сърби и албанци. Едните са се върнали във времето на войната. Другите може би са си ...
Тези дни един позавяхнал напоследък политик се върна на екран. Това не е събитие от най-редките, нито пък господинът излиза от някакво дълбоко забвение. Къде-къде отписани мъжаги сме виждали да се появяват като от небитието. И - нищо. Не можеш да ни учудиш. Но в българската политика този щe е направо Гинесов кандидат. Ако не е удостоен все още, то е само защото превъплъщенията му навярно не са завършили. Има, разбира се, и други мигриращи политици ...
Получих текст от Америка. Това при мен не е кой знае какво събитие: изпращат ми съчинения отвсякъде и дори невинаги по интернет. Обмяната на послания поначало включва взаимност и част от работата ми е да бъда читател на своите читатели. Този текст обаче е от приятеля ми от детинство Николай Д., чиито дири бях загубил задълго и който неотдавна се обади от Ню Йорк. Николай открай време си беше инженер пътешественик, номад по душа - още преди ...
В тясно магазинче за кафе на оживена берлинска улица ме заприказва елегантен белокос мъж. Заговори ме на български, но това не ме изненада - в тези магазинчета можеше да се изпие чаша "марково" кафе, истинско еспресо, при това изключително евтино. Затова там не бе рядкост всякаква реч от Балканите и Южна Eвропа - доброто еспресо бе елемент от носталгията. Човекът се бе вторачил в българския вестник, който си бях приготвил да прегледам заедно ...
Като идеш на очен лекар, трябва да си отваряш очите. Нищо да не приемаш на доверие. От три такива прегледа имам четири различни диагнози. Според първата вече се нуждая от придружител, според последната - и на тази си възраст съм годен за снайперист. Ако съм имал проблеми, рече момичето, то било, защото при общуването с компютъра не съм мигал достатъчно често и очите ми изпръхвали. Това било синдром на сухите очи. Приех го с необходимото съмнение, ...
Реших да почакам снегът да се оттегли, за да видя как ще приключи поредното ентусиазирано словоблудство в държавата. Изглежда обаче, че и той не обича да се говори зад гърба му и ще остане да ни изслуша докрай. Както е тръгнало - може и въобще да зимува у нас. Защото, каква стана тя? Снегът се сипе, сипят се и обвинения, клетви и лъжи.

Всякакви мерзости се чуха за снега, да не повярваш чак: как подло и прекомерно е навалял, как грубо и ф-ф-фатално ...
Навръх Нова година, във вторник заранта, край кофите срещу входа един съсед се сби с възрастен клошар. Разправията бе за пернишка печка, неизвестно как изостанала сред купчината разпилян боклук в новогодишната нощ. Такива предмети рядко се застояват дори час, по което и време на денонощието да се появят. А пернишка печка - изключено. Веднъж - толкова много метал. И още веднъж - твърде актуални (заради битката с топлофикацията) са този сезон ...
Домашното ми този път е коледен разказ. Жанрът е разцъфтял през ХIХ век и, като всяко мелодраматично и поучително четиво, твърде скоро се износил. Но нито авторите, нито публиката го зарязали.

Нещо повече: поколения писатели и читатели на свой ред се вкопчвали в него, навярно защото само там и само на Рождество се случвали неща, които иначе въобще не се случват. От коледния разказ може би е зачената идеята за днешните телевизионни сериали. ...
Това е история от миналото, някъде от дълбините на предишния век - старателно отдалечен в нашето съзнание, век виновен и несполучен. С всичко, което е забъркал, натворил, отхвърлил и причинил. Сравнена с историите, които се разиграват в нашия живот, тя, макар и тъй стъписваща, си остава някак приповдигната, по своему възвишена, заредена с високи чувства.

С това не искам да намекна, че онова далечно време превъзхожда днешното. Не го и мисля. ...
Може да не е вярно, че битието определя съзнанието, може дори да е обратното, но не животът "въобще", а неговата всекидневна, банална "практика" господства над нас, докато се мотаем по земната повърхност. Съседът, който ти спира асансьора, защото му вдигал шум, грубият келнер и небрежната, свадлива санитарка, някой гъзорък техник или крадлив търговец с агресия, проклетия или просто с бездарие отнемат неизчислимата скъпоценност - времето ни ...
Откраднали барелефа на Гена Димитрова насред областния град Плевен. Очаквах да го намерят и да го спасят. Няма нищо досега. Петдесет килограма бронз трудно се мъкнат и трудно се укриват. По-вероятно е вече да е нарязан и дори претопен. Впрочем възможно е какво ли не. Както би казал медийният полицейски комисар, "работим по всички версии". На нас пък много версии не ни вършат работа. Стига ни фактът - и той достатъчно гаден.

Гена нито бе живяла ...
Най-приятният начин да бъде изненадан авторът на подобна петъчна колонка е да му се предложи другият поглед към темата, над която се е трудил.

Отец Фердинанд Новачев ми писа от дома на дъщеря си в Никопол. Писа ми на електронната поща, затова бе и отишъл в градчето, иначе служи в едно от крайдунавските села. Прочел колонката за измамника, който бе опитал да ме подлъже със скъпа конфекция на "Витошка" между Малкото и Голямото НДК.

Знам ...
Снощи в светлината на фаровете се завъртя кълбо от падащи листа и се стовари върху предното стъкло - сякаш не таксито се блъсна в тях, а те по някаква причина искаха да го спрат и да го засипят. Какво бе това дърво, което ги бе хвърлило, сякаш бърза да се разтовари от житейско бреме - и двамата с шофьора не успяхме да видим. Тази есен дървесата в парка някак по-дълго удържат своята носия, а и сякаш по-старателно я шарят - като че ще векуват в нея. ...
« Предишна Страница 25 от 33 23 24 25 26 27 Следваща »
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД