Почиствам електронната си поща след наплива от коледни и новогодишни честитки. Трия, естествено, но и вадя адреси "за после", а освен това се и зачитам - има изобретателни, повдигащи духа пожелания, някои дотам остроумни, че събуждат закъсняла завист. И сега, когато ги прехвърлям едно по едно, откривам без изненада: тази година си пожелаваме мир, както не сме го правили от десетилетия. Нещо се е случило със света, нещо е надвиснало и всички ...

Тази зима очакването на снега кой знае защо бе по-напрегнато, но някак не тъй всенародно. На зимните месеци им хареса да се точат топли и слънчеви, на част от населението също му харесваше тази аномалия, не искаше да знае за глобалното затопляне, а го отдаваше на благоволението на телевизионните синоптици. Но дори онези, които се наслаждаваха на добронамерения климат и на спрените радиатори, сутрин тихо дръпваха пердето да разузнаят околността ...

Разглеждам това повече като куриоз, отколкото като сериозни закани. След "Нерви и утехи" от миналия петък вкъщи звънят груби мъжки гласове и един женски с дефектно "р". Ругаят ме (твърде общо, впрочем) за лоши чувства (само жената каза "гавра") към виден държавен и партиен лидер. А никакви лидери в колонката не се споменават - освен лидера на апахите Винету, чието име се мярка в текста. Които си спомнят, ставаше дума за народни мъдрости на американските ...

И на моята възраст писаното слово продължава да ме изненадва, отваря ми всевъзможни светове, поразява ме с човешки изповеди или просто ме връща към моя собствен живот, където в мислите си отдавна избягвам да се застоявам. С литературата общувам без възторзи, професионално критичен, много рядко податлив на нейните чарове. Попадна ли на страници обаче, които ме превръщат от писател в читател, отдавам им се охотно и с благодарност. Защото ...

Известен лекар обяснява нови открития на медицината. Заблуди, натрупвани и разпространявани със столетия, падат една по една. Даже е чудно колко много от тях падат и колко много остават, за да бъдат опровергавани и занапред. Болшинството от неговите разкрития посрещам с облекчение: научавам, че повечето от разпространените ограничения, които и така не съм спазвал, се оказват заблуди. Нямат значение за човешкото здраве, и най-вече за продължителността ...

Сядаме на масата край брега и още с първата чаша установявам, че това е реката, по която, ако човек има търпение...

- Ето я реката! - казвам на Юри. С общи усилия си припомняме великата сентенция: "Ако седиш достатъчно дълго на брега на реката, рано или късно труповете на твоите врагове ще минат покрай теб".

Приемаме, че това е просто един от безбройните варианти. Ако някой иска нещо по-добро, да потърси в интернет.

Аз лично бих махнал ...

Роза Д. живее в центъра на София, но два пъти седмично, в слънчев ден, все още можете да я видите пред кафето в "Младост"2. Има пациенти в квартала и използва това да поседи на открито и да завърже някой и друг разговор. Случва се да се засечем и да си подрънкаме на припек. Роза е рехабилитаторка, прави масажи по домовете, публиката й е стара, отбрана, и тя винаги е пълна с новини. В предългата си практика е разтривала снаги, крайници и дископатии ...

Обикнатият, а също и банален израз от вчера за проявяването на лентата на спомените, днес вече е неразбираем за младите хора. Пoвечето от тях просто не са виждали фотоапарат, който снима върху лента (филм), а процесът на проявяването й, както и всички останали тайни на тъмната стаичка, са им дълбоко непознати. В наши дни дори самият фотоапарат губи популярността си на незаменима семейна принадлежност - цялото домочадие снима с телефони и ...

Дано си спомняте от миналия петък историята за отбраната на Петрич - как било отблъснато гръцкото нашествие и как пострадалите от него петричани дарили парите от обезщетенията за строеж на гимназия в града. Преживели боеве, несгода и страдания, тези българи избрали да сложат в нозете на бъдещето не само горчивата плата за преживяното, но и своите чувства, своите надежди, както и дълбоката вяра, че науката е добрият избор за тях, за децата ...

Знам, че тази история е обидно слабо известна, но все пак длъжен бях да проверя. Препитах кръг от познати и приятели - писатели-автори на исторически четива, професори, учители (между тях и преподаващи история!), лекари, юристи, журналисти, ровичкащи в миналото, един депутат и един духовник. От всичките - няма да казвам колко, за да не ви натъжавам - само двама знаеха нещо за Петричкия инцидент от октомври 1925 г. Единият беше писателят Николай ...

Приятелката ми Жана се завърна от Истанбул приповдигната и заситена от пътуването. Бе скитала с карта в ръка от пукването на деня, бе снимала и записвала и бе подреждала видяното в паметта си и в паметта на компютъра. Особеното в случая бе, че тя не за първи път преброжда стръмнините на мегаполиса, нито пък възнамерява да е за последен. Просто туристическите програми в наши дни са недостатъчни за пътник с интереси като нейните. Впрочем, те ...

От поета Спас Антонов имам получени две-три писъмца, все по повод някогашни приеми в съюза на писателите. Търся ги сега, но както си му е редът, затрили са се някъде из къщи. Ще се покажат някой ден, когато няма вече да ми трябват. Спомням си, че бяха сдържани, с достойнство написани редове: старият поет търсеше подкрепа да получи справедливост при избора на нови членове. Не направих опит да помогна: при обтягащите ми се отношения с "Ангел Кънчев" ...

Понякога посягам към чашата за моливи, забутана между книги и компютърни принадлежности в ъгъла на писалището - проверявам дали е още там един як, неупотребяван, но вече потъмнял от времето гвоздей. Чашата е глинена, гръцка, подобаващо изписана със сюжети от античните вази и кратери. Снажен и същевременно женствен воин препуска с бойна колесница, а три дами (грации или богини, не знам точно) музицират на арфа. Преди да се преместя окончателно ...

На 1 октомври 1915 по площадите на страната е прочетен височайшият указ за влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили. На много места, в малките градчета и селата това е направено по традиционната тогава система за разгласа - с барабан от общинския глашатай. За населението това не е новина - бойните полкове са вече мобилизирани и са разположени на западната граница. Българските семейства са преживели раздялата ...

Когато Веселин Ханчев е отпечатал цикъла "Жив съм", аз съм бил вече омърлушен и плашлив новобранец, с дълъг до петите шинел и с възпалени от недоспиване очи. До мен не достигаха вестите от литературния живот и този страхотен стихотворен свитък ми попадна почти след цяла вечност, смая ме и ме разтърси. Не знаех нищо за болестта му, за започналата вече неравна борба със смъртта, но стиховете бяха заредени с такова страдание и равносметка, че ...

Цяла неделя вече съществувах като в сън в убежището на приятел, имаше всички изгледи и аз веднъж да се наситя на самота, на труд и на сладостна умора. Насред напусната балканска махалица белосаната и препокрита къщица изпъкваше предизвикателна и жива, спретната и като че смутена от свежестта си. Нощем една улична лампа са включваше и гаснеше от само себе си и черешата пред вратата светваше с големи червени листа. Стълбището двусмислено ...

В памет на Стефан М.



Отдавна разправям и обещавам, че някой ден подробно и нашироко ще разкажа за жертвата човешка. Отдавна обикалям тази тема, събирам изповеди, вопли и дори сентенции. В различни времена - с различен успех. Не мога да кажа, че изпитвам липса на факти и доказателства, примерите за житейска щедрост и жертвоготовност в този противоречив живот са повече, отколкото изглеждат в небрежното ни съзнание. Отдавна нямам никакво ...

Напоследък темите в информационното пространство или дори просто в живота се ронят разточително и безредно. Буквално като от презряла пита слънчоглед се ронят. Понякога е достатъчно само да ги посочи човек, да ги скицира грубо - българският читател е навикнал да разчита дори недомлъвките, сам да си добавя, сам да си дописва. С тези негови дарби не трябва да се злоупотребява, но пък и някои любопитни истории не следва да се жертват единствено ...

Нашумелият днес романист Христо Карастоянов е драснал някакъв спомен, в който съм въведен и аз като действащо лице. В трудните години на флегматичния български преход немалко автори, включително и наша милост, си добавяха към заплатата, пописвайки във вестниците. Предполагам, че това е практикувал и Карастоянов, като в почивките между два романа е пращал на различни редакции своите интригуващи статийки, антрефиленца, памфлетчета и прочее ...

Възрастна дама ми донесе 11 стихотворения, написани от наскоро починала близка приятелка. От младини покойната била безнадеждно влюбена в красив, притегателен, а по-късно и известен мъж, до когото нямала достъп и никога не направила опит да му открие любовта си. Преживяла всичките си дни, погълната от това чувство, и животът й бил напълно лишен от истински вълнения, от истински драми и дори копнежи, освен единствения - по него. С лекота правела ...