Горещниците се проточиха и телевизионните синоптици се превърнаха в централни фигури. Код жълто. Код червено. Предупрежденията се сипят още от вечерта. Носете ленени дрехи и широкополи шапки. Носете си вода. Софиянецът няма нива да жъне, нито купни да вършее, няма за какво да се мотае по слънцето, но най-силно драматизира градусите, които така тържествено му се обявяват. То, ако трябва да сме точни, и в провинцията хората вече не жънат и не ...

В суматохата и вълненията около горещниците се разминахме с 90-годишнината - 13 юли - на Владимир Кирицов. Ако разделим този срок (както коварно го раздели и съдбата), Владо, колкото време беше жив, толкова време вече е и мъртъв. Ракът го отнесе в едни тъжни години, когато се беше вторачил да посочва мъже в разцвета на дарбите им и когато усещахме гадния му смъртен дъх навсякъде около нас. Спомням си, че тогава написах стихотворение за "бледните ...

Неотдавна, още няма месец, обещах пак да поработим върху думите. Мисля, че обещанията не трябва особено да се отлагат, иначе намеренията се замотват и оплитат в някакви нови хрумвания и навеи и авторът се превръща в един непоследователен и скоклив артист, твърде безгрижен, но и безотговорен към собствените си идеи. Впрочем, след толкова години няма особено значение как точно ще се старае авторът. Има значение какво постига с това усърдие ...

Безплътният, изветряващ дух на липовия облак между блоковете залюлява нереалното ми софийско събуждане. Това са вече последните омаи на оттеглящата се нощ, преди да ме раздрусат агресията на сутрешните телевизионни празнодумци, новините без милост и без съвест, както и неумолимото напредване на безкомпромисния български делник. Знам, че ще отворя очи и ще се натъкна на убогия бетонен свят, а още не ме изоставя очакването за морски ширини, ...

Получавам възражения за мрачноватия тон и безнадеждните сюжети в текстовете си от последно време. Това не ме нервира, справедливо е, освен в едно: не в последно време, а въобще всичките ми книги, странички, че и колонки в този живот са не особено ведри (по старому - оптимистични, а по днешному - позитивни ) и не извикват радост и душевна лекота. Хуморът ми също бил мрачен, както и самото ми изражение - в живота и на снимка. Фотографите, преди да ...

Някакъв стопанин спазарил циганин да му направи тухли за нова постройка. Когато получил поръчката, установил, че изпълнението е калпаво: тухлите се ронят, трошат се при изпускане, не прилягат една към друга. Зле отсечени, зле изпечени - негодни за свестен зид. Сгълчал циганина, а онзи обяснил: "Е, чорбаджи, няма го оня мат'риал отпреди девети септември."

Вицът е от времето на социализма. Мат'риалът като необоримо оправдание за качеството ...

В книжарницата под хотел "България" заварих Златина Г. да разглежда детски книжки. Бе хубава и издокарана както винаги и както винаги... млада. Толкова млада, че ми трябваше време да съобразя, че ако избира приказки, то почти сигурно е за внуци. Разбира се, не се издадох, че съм се досетил, но пък казах друго, което не трябваше: "Помислих те за леля ти - рекох, - не вярвам да съм първият." Жената застина въпросително и положението стана съвсем двусмислено. ...

Когато беше в добро настроение, а също и при пристъп на скромност, Дончо Цончев обичаше да казва, че от славата се пълнее. Как точно се отнасяше това към него самия, не бе възможно да се определи: беше безспорно прославен като писател, а още повече и като ловец, но линията му бе неизменно спортна и никога не бе споделял, че се бори с пълнотата. Може би за това помагаше земеделският труд, който се хвалеше, че полага в митичното си имение в Нови ...

Вече ви разказвах военната история на Малта и, признавам, с труд се удържам да не ви разходя из нейните музеи и твърдини, из странните, понякога шокиращи епизоди на нахлувания и отхвърляния, на блокади и мъжествено отстояване на тази средиземноморска твърдина. Завоеватели, кораби и цели ескадри са намерили гибелта си пред нейните стени и... скали. Понякога малтийският залез и тежкият отблясък на водите още извикват видения за призрачни ...

Заливчето Свети Томас е в контура на малтийския югозапад, ако не ви се вижда смешно в такова островче да има подобни помпозни географски понятия, насложени върху една педя място. В отвора му се вижда монотонното изнизване на корабите, които се точат към главното пристанище Гранд Харбър, а понякога и някои и други нефтени платформи, чакащи реда си за ремонт в дъното на морския пейзаж. През май слънцето се движи твърде бързо и нагласявйки ...

Двусмисленото, изпълнено с враждебност и остроти отбелязване на седемдесетгодишнината от победата над нацизма прави съвременника неспокоен. Мислех, че всичко приключи с напрежението около двете дати, но чувството, че Денят на обединена Европа този път раздели Европа, не се разнася. Странни кандидати се наредиха около масата да се сборят за парче от войната, сякаш се борят за парче от баница. Тази война бе кошмарна, бездънна трагедия за ...

Посред двусмисленото, а на места и съвсем противоречиво отбелязване на седемдесетгодишнината от Деня на победата над хитлеризма, някои народи в Европа, които не бяха между страните на големия сблъсък, просто припомниха своето избавление от нещастията и изпитанията, стоварени върху тях от експлозията на идеологии и геополитика, замислена да унищожи света. Има и такива народи, които не са обявявали война и които не са пресичали граници, ...

Краят на една война е събитие, което винаги има място в паметта. А на една световна война - и в световната памет. Независимо от разнородното шикалкавене около деня на победата над нацизма, независимо от двойното ? датиране (според едни седемдесетгодишнината е днес, а според други - утре), от почти сладострастното ? политизиране и вулгаризиране - тази годишнина доминира над цялата най-нова история на Европа и предопределя най-съдбовни страници ...

Борислав звънна в неделя вечер, издудна "Виж си руския канал!" и затвори. Отне ми време да го намеря, но не бях изпуснал нищо, предаването още започваше. Някакъв юбилей на много възрастна кинозвезда. Правят ги руснаците такива телевизионни разточителства, не се скъпят на внимание. Самата звезда я бях чувал, но не си спомних къде съм я гледал, затова пък пускаха кадри от миналото - ориентирах се. Не се ориентирах веднага защо Борислав така заповедно ...

Живяхме във време, когато силата бе в култ, а слабостта бе третирана като някакъв осъдителен опортюнизъм, чужд на строителя на светлото бъдеще. Мисля, че днес нищо не се е променило, само дето избягват да го прокламират и налагат. Странно, защото никой строй и никой режим не си падат по силните характери, всеки се наслаждава да мачка личността като пластилин и да я вае за собствeните си нужди. И странно защо са тогава тези заявления, че уж предпочитат ...

Има едно цвете, което купуваме вкъщи по Коледа. Така се и казва, коледниче. Продава се с упътване: как да му се избере място, осветление, микроклимат. Как да се подхранва, как да се полива, с каква температура на водата, как да се пази от течение. Всичко това - за да цъфне цветето отново и на другата Коледа. Не мога да потвърдя, че тази инструкция се спазва стриктно, по-скоро още веднага се затрива някъде. Може би затова то никога повече не спазва ...

Старият музикант Б. Д., работил в чужбина още отпреди 1989 г., притежава паспорт на държавата Силенд, купен, по думите му, в Нови Сад срещу туба бензин. Като казваме, "притежава паспорт", това не означава, че има и такова гражданство, тъй като паспортът му е една книжка с ударени печати, но без име и без снимка. Показа ми го, когато преди години дойде в редакцията на "Български воин" и поиска броя на списанието, където бяхме написали подробности за ...

Стихосбирката "Ангелът на Шартър" от библиотеката на плевенското читалище я задигна поетът N. И тогава, и сега намирам смекчаващи обстоятелства: книгата не можеше да се намери дори в антикварните книжарници, а поезията на Далчев бе истинско откровение за новите български литератори. Самият аз я прочетох по щастлива случайност - даде ми я за една вечер художникът Христо Бояджиев, мой учител по рисуване. Защо за една вечер вече съм забравил, ...

За любезния и кървав свят, който ни заобикаля, тази история няма никакво значение. Това дори не е история, а ей така - епизод, проблясък на паметта, която го възстановява също тъй необяснимо, както необяснимо го е затъмнявала в годините и часовете на изминалото време. Посягам да го разкажа заради подозрението, че всичко, което произтича с човека, се случва повторно, макар и не точно със същия човек. Животът не е чак тъй изобретателен и разнообразен, ...

Димо Казасов аз не мога да го коментирам. Заболява ме главата само като се заровя в справката за неговата политическа кариера. Отношението към него, на което съм се натъквал, винаги е било двусмислено, много често и осъдително - твърде много грехове към демокрацията в България, твърде много акробатика в убежденията и позициите. Прочел съм три-четири книги от него: за миналото, за България преди войната, за живота на българина от онова време. ...