:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,249,420
Активни 104
Страници 16,143
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
« Предишна Страница 10 от 33 8 9 10 11 12 Следваща »
Грешка. Утре бил денят за размисъл, не днес. Има ден, в който българинът да мисли, през останалите не му се полага. Даже много зачестиха тези дни за мислене - кажи-речи през година. Няма да я докараме до хубаво с подобни дни за всенародно размишление. Ако мисленето беше хубаво и полезно, те и политиците щяха да мислят - с главата си, а не с кесията. Слушайте ги какво говорят и открийте кои мисли са техни, а не на партийния шеф, не на министъра или, ...
Ти да видиш... Нещо ми хареса да се вторачвам в собствения си занаят - направо не мога да повярвам. Правило ми е да се държа настрана от задълбаването в процесите, пък и в общоприетите практики в писателството. По-малко научавай, повече откривай сам е работният ми девиз, ако въобще съм имал девиз и ако съм спазвал нещо подобно "над белия лист". Почти суеверно съм се предпазвал да науча някои трикове и готови техники - веднъж, че убиваш нетърпението ...
И така. Пак се скарахме със съседа литератор по баналния вече повод: четат ли днес младите българи и четат ли това, което трябва. Отказал съм се да го разубеждавам в неговите заблуди - ако слушаме него, те не само не четат, но и може би не познават буквите. Очевидно колегата неумело борави с хиперболите, а може би влага и нещо лично: него те със сигурност не четат. Но него - да го кажа, додето съм още сърдит - не го четяха и преди. И не само младите, ...
Изгубили вяра и надежда мъже и жени от Мизия заплашват, че ако властта не им предложи опора и изход в тяхното нещастие, няма да гласуват на близките избори. Заплахата им, ако това въобще е заплаха, звучи по-скоро жално, отколкото гневно. Вероятно тези жители на прокълнатия български северозапад отсега подозират, че изборното им отсъствие не заплашва никого. (За сравнение - засегнатите от другото бедствие, катастрофата на КТБ, изобщо не обелват ...
В ленив предиобед от социалистическото всекидневие един писател позвъни в работната ми стая и развълнуван ми довери: "От N. ми се обадиха, че са видели книгата ми на бюрото на първия секретар на окръжния комитет на партията. Чете я."

Не схванах заряда в тази новина. Не проникнах в сакралния смисъл. Просто не ме "хвана". Засмях се и се отдумах: "Е, вас ви четат секретарите, нас ни чете народът." Така приключихме разговора. Сигурно реши, че завиждам. ...
Някъде през 90-те на миналия век на плевенската гара ме чакаше познат местен деятел, видимо изнервен - влакът имаше закъснение. Не предвиждах посрещане - идвах по семейни причини и после веднага заминавах за Габрово. Потърсил ме по телефона вкъщи, там жена ми му казала закъде съм заминал. И той се инсталирал на гарата, държи под око влаковете от София. Затова се беше изнервил - по обичая си бях изтървал по-предния експрес. Човек изпусне ли влака, ...
Свободата на печата в България избухна не толкова в името на читателя, колкото за нуждите на всевъзможни кандидати за слава и кариера, политикани, печалбари и най-обикновени комплексари. Както ми довери един от най-забележителните авантюристи в бранша, "да печаташ вестници днес е все едно да печаташ пари". При това, каза още той, вестниците може да са фалшиви, но парите ще са съвсем истински. Това превърна свободата на печата в експлозия, ...
Преди години прочетох малък очерк за мъж с екзотична професия. Един френски сержант се препитавал като... медицински гримьор. Понеже не събирам изрезки, ще възстановя по спомени онова, което толкова ме изненада в онзи текст. Откривам, че съм задържал в съзнанието си твърде много от него - сигурен признак, че с нещо е завладял отдавна претоварената и склонна към самопочистване памет.

Сержант от медицинските части на френската армия пресъздавал ...


Един познат мъж осъдително се произнесъл в компания: Донков се оказа русофил. Бях написал в "Нерви и утехи" за неразгадаемия ход на Хрушчов да хариже Крим на Украйна и за това колко вредно е лекомислието на властниците - теглят поколения след тях. (Дори и самолети падат.) Нищо повече. И станах русофил. Е, добре: харесвам Достоевски. Казват, че това бил първият признак. Харесвам и познавам руски поети, които самите руснаци не познават или ...
Непозната жена позвъни от Плевен и каза, че има плик за мен. Беше изненада - не получавам поща от този град. Няколко пъти обясни как тази пратка е попаднала в ръцете й, докато нещо затрептя в паметта ми. Каза, че ще лети към Испания и предложи да се видим на летището, за да ми я предаде. Но в този ден се разигра потопът в небето и по улиците на София, не можах да стигна аерогарата. Отлетя ли пликът с нея и какво му се случи още не знам. Защото това ...
Иначе нахакана репортерка нещо се обърка и с апломб резюмира положението в страната: държавата е оставена на автопилот. Някои от зрителите сигурно се притесниха, но други се успокоихме: автопилотът е сигурен, надежден уред, той ще ни закара където трябва. От години периодично си пожелаваме онези, дето държат кормилото, да го оставят и да се махат. Разбра се, естествено, че момата е заблудена - никакъв автопилот няма, няма и пилот, а когато ...
В едно студентско лято, като си събирах багажа за ваканцията, колега от по-горен курс ме помоли за услуга. Съвсем проста работа: да пратя от Плевен една пощенска картичка. Почакай, рече, да минат десетина дена и просто я пусни в кутията. Даде ми и картичката - платноходка във водна шир с надпис Язовир "Сталин". Язовир "Сталин" е днешният язовир "Искър", но още тогава името вече бе отдавна сменено, отде я бе взел тази стара картичка не каза. Вече ...
Човекът говори с гласа и с интонациите на барда Гриша Трифонов. Разказва как е ръководил купуване на гласове в няколко южни градчета. Разказва с подробности: имал собствена "банка" с данни и мрежа от дилъри. Поради това, където и да се намира, всеки път го викат за изборите. Наддават за него. Други живеят от гурбета в чужбина, той в чужбина живее от тези "командировки" до България. Търсят го, защото опреснява данните си, има хора в общините и ...
Периодично из шкафове и чекмеджета се натъквам на снимки от едно далечно лято, запечатано в паметта с непоносимата си жега, суша и прахоляк. С един момък от тогавашния Институт за паметниците на културата обикаляхме изоставени, бедстващи, разпадащи се манастири из държавата. Беше твърде необичайна, направо шокираща тема за тогавашната българска преса, с подозрение ни посрещаха навсякъде, после хората се отпускаха, грижата и болката избиваха, ...


Когато ми се обажда от своя южен град, поетът Неделчо Ганев не пропуска да спомене онази история, която съм му разказал в една далечна зима. Изглежда, със своята почти лазерна прозорливост за нещата, зад леката и сякаш напълно лишена от втори план случка той е видял и запомнил нещо, на което и до днес придава значение - поне колкото да го споменава. Вървяхме тогава с него през зимния Чирпан, вкостенен от януарски мраз, в сенките покрай ...
Не съм предполагал, че животът тъй често ще ми спомня за него. Пътищата ни не се преплитаха особено и в повечето случаи, когато сме се оказвали близо, все е било като на два срещуположни речни бряга: по въздушна линия почти редом, но трябва да нагазиш във водата, ако искаш да се ръкуваш. Пиша това и се улавям, че май и буквално така си беше - обикновено си махвахме с ръка, всеки от своята маса. (Веднъж само го нарекох "Джагаре" и той се засмя доволно. ...
Отдавна, още когато в литературата съществуваше изгодната специалност "селски писател", един такъв "селски" поет със завист ми рече: "Селото на тебе не ти е тема, може би и ред не си написал, а такива "селски" спомени разказваш, че лиги ми потичат." Това за лигите беше толкова картинно, че съм го запомнил за цял живот. Този човек на всичко чуждо се облизваше и жадно преглъщаше, даже на детските спомени. Иначе той си беше израсъл на село, а аз в Беглеж ...
Посред прочутия град Джайпур, на малко площадче, където туристическите автобуси разтоварват безброй търсачи на впечатления, един търговец бе подредил живописна количка със зеленчуци и плодове. Живописна всъщност не бе стоката му, защото в краища, където изкуствените торове не са популярни, земните дарове не са така едри, лъскави и въобще "представителни". Затова пък самата количка бе прясно изрисувана, предимно с образи на герои от необятното ...
Утре е денят на буквите. Поправка: Денят на буквите. А според разпространените напоследък правописни волности: Денят на Буквите. Защото все пак главното тук не е Денят, а Буквата.

Буквите са първото велико откритие в живота на всяко човешко същество, с осъзнаването на а-бе-то то открехва откровението на тайнствата духовност и познание. Буквите са важен знак във всяка отделна съдба, а букви като българските имат магическо значение в съдбата ...
Взирането в стари фотографии е мое позагаснало увлечение, което днес, при все по-нарастващото ми свободно време, кой знае защо не се разширява и не разцъфтява. Попадам и сега на интересни снимки, но ги оставям настрана - уж за по-добри дни. Възможно е да е отминала ерата на фотографията, както загатват някои световни списания. Възможно е и аз самият, заедно с насищането на интереса към живота, да съм охладнял и към неговото фотографско изображение. ...
« Предишна Страница 10 от 33 8 9 10 11 12 Следваща »
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД