:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,758,484
Активни 481
Страници 14,951
За един ден 1,302,066
Колумнисти
Отиди на страница:
« Предишна Страница 11 от 33 9 10 11 12 13 Следваща »
Гергьовденският дъжд, казват, бил скъпоценен за живата природа. Всяка капка - жълтица. Селякът се радвал и благославял дори ако това му затруднява празника. Имам спомени от такива дъждовни празници, св. Георги е светецът на семейството, десетилетия неизменно ни събираше във фамилното гнездо.

И неведнъж валяха дъждове.

Тогава се подслонявах в навеса при пещта, топлината й ме обгръщаше, капките барабаняха по ниския покрив, от керемидите, ...
Без всякакво съмнение тук някой път съм споменавал Вавилон и странното, почти нереално "отскачане" до неговите, може би най-символични за съвременния свят, руини. Така и каза човекът от посолството, който ни заведе там: "Ще отскочим - рече, - за повече нямаме време." И този отскок между Тигър и Ефрат се състоя със скорост и организация, която по онези места и днес изглежда извънземна. Край пътищата палми се прегъваха под вятъра, танцуваха на ...
Понякога, не всяка година, но винаги в Страстната седмица си спомням затворения и неразгадаем отец С., който понякога ме посещаваше в редакцията на седмичника "Антени". В детството бяхме изпуснали дори елементарната християнска просвета, която се полага на православния българин. Не познавахме символиката, нито речника на християнската култура. Наваксвахме "в движение", прочели бяхме Библията, останалото попивахме от хора мъдри и просветени. ...
В пивоварната "Старопрамен" попаднах след верига от случайности. Нито тогава, нито по-късно сметнах, че това може да е част от съдбата ми. Но се оказа иначе...

Бях завършил университета и намерих работа в телевизията. Взеха ме в младежката редакция и за начало ме пратиха да правя предавания за армията. Отговаряше един военен, който никога не бе работил това. Сам си давах задачи, сам избирах къде да отида. Имаше магнетични точки в онази България, ...
Гимназиалната любов на Роман Стоилов следваше френска филология и предложи да ни купи билети за театър. Така, прясно уволнени старшини школници, със съвсем свежи още абитуриентски костюми се озовахме сред букет от възхитителни девойки в претъпкания салон на Сатирата. Нашите връстнички от гимназията бяха вече в трети курс, оправяха се в софийския живот и бяха реагирали на слуха, че представлението всеки миг може да го "свалят", та бяха ...
С метрото от "Младост" до стадиона човек стига за девет минути, след което на светофара прекарва почти още толкова (или поне тъй му изглежда), преди да се добере до трамвайната спирка срещу метростанцията. Става дума за едно банално пресичане, което обезсмисля скоростта на модерния подземен превоз и хвалбите на общината. Групи от граждани с по-слаби нерви нестройно минават на червено, редовните пътници отдавна са се примирили с чакането. ...
Като дете имаше идея да ме правят музикант, но аз я отклоних. Разнасях по плевенските възвишения ту цигулка, ту акордеон, но ги разнасях без желание и родителите ми съвсем демократично ме оставиха на мира. Сега нямам на кого да се сърдя. Музиката е убежище и криле - все неща, на които животът е заклет скъперник. В нея винаги ще откриеш нещо, което да те "извади", дори ако си човек страничен, непосветен. Имам нужда да прекъсна поне този петък катастрофичното ...
Възкръсването на Хрушчов бе регистрирано мимоходом. Рядко някой се спира на това какви ги е натворил този симпатяга в Крим и какво днес се случва по тази причина. Иначе не е забравен шишкото с бродираната рубашка, твърде значителен се бе оказал за целия източен лагер, а и в нашия живот управлението му в Кремъл бе важен епизод. Бяхме момчета, войници, студенти, а култът се пропукваше пред очите ни. Изгубихме страха си, преди още да го пресоват ...
"Къде е онзи човек, който поне донякъде цени времето, умее да скъпи всеки ден и разбира, че всеки миг го приближава към смъртта? Докато отлагаме живота си за утре, той минава. Нищо не ни принадлежи в такава степен, както времето; то е наше. И ние позволяваме на първия срещнат да завладее това единствено и бързотечно наше достояние."

Писал го е Сенека до приятеля си Луцилий пред повече от две хилядолетия. Нищо не научаваме от него - поне не ...
Понякога пред очите застиват кадри от действителността, от които човек не може да отмести очи. "Кадри" не е точно, може да са новини, думи, просто размишления. Понякога невинни епизоди, понякога откъслеци от събития, изразителни кимвания на живота. Често пъти те са толкова красноречиви, толкова завършени, че не само е безсмислено, но и направо невъзможно да бъдат коментирани, осмисляни със слово, с извличане на заключения и поуки. Стоп-кадрите ...
Беше ясно, че няма да се размине добросъседският сблъсък покрай хилядолетието от смъртта на цар Самуил. Поради натрупания вече опит, той е и донякъде предсказуем. Нещо повече - двете страни почти обявиха своите анонси. В Скопие ще направят филм, ще разчекнат и подиграят многострадалната местна Клио. София ще контраатакува в Брюксел с аргументи за историческо мародерство. Всичко ще бъде обратно на разпространената практика: обикновено ...
Опитвам се да запазя чувството си за дълг към поетите, които са се отдалечили от нас. Дали в забравата, или във вечността - все по-трудно е да определим. Не съм забелязал кога това чувство се е появило у мен, но му се доверих и се старая да го следвам. Да се припомнят няколко стиха, да се извика от небитието вълнуващ образ или само спомен е кармична привилегия на словото и най-честно ще е да й се подчиним. Това не е достатъчно да мотивира днешния ...
Имаше симпатична паника през седмицата заради поредна екзотична идея от европейската столица на екзотичните идеи Брюксел. Разпространен бил доклад (или отчет?) на ЕС, изготвен от Комитета по правата на жените и половото равенство. Единствената причина подобно съчинение да получи отзвук в българската медийна среда вероятно е досегашният опит с други нелепи претенции, в края на краищата прокарвани и узаконявани от еврочиновниците, необяснимо ...
Нарекох се да ида за бира, за да не слушам кавгата по телевизията. Не харесвам бира през зимата, особено когато вали сняг. По-просто бе да сипя вино или дори да сгрея малко гроздова. Реших го, без да мисля. Просто трябваше да изляза. Подобни олелии от екрана унижават зрителя, особено когато няма възможност да го спре и да хвърли дистанционното през прозореца. Човек не е пълновластен в дома си. Две персони се наддумваха и се каляха взаимно, вярвайки, ...


Разстоянието между точка Б. и точка Н. е 10 км. Така поне пише на табелата на изхода на Б. Каквато и задача по математика да съставите с тези данни, тя ще бъде нерешима. Защото тези десет километра са практически непроходими. С Юри Лазаров пътешествахме до Беглеж и Николаево и всичките ни изчисления (проста работа: разстоянието, делено на скоростта) се оказаха несъстоятелни. Почти никой не пътува между двете села, освен с джипове или с оцелели ...
Да беше завалял един сняг поне...

Защото снегът е явлението, което установява мир и тишина в природата. Поглъща звуците, обира електричеството във въздуха и в душите, раздава мир и облекчение. И ако не беше ревът на снегорини и буксуващи автомобили, дори София щеше да се наслади на утринен жадуван пасторал. Чистота отвсякъде, бинтованата в бяло мизерия на пейзажа, шумоленето на снежните пеперуди - възбуждаща, многозначителна връзка с ...
2014 се завъртя веднага - без оглеждане, без запъване, сякаш не бе още в първата си седмица. Като погледнеш - нищо ново, календарът и тъй няма никакво въздействие върху живота. Но все пак: имахме надежди, че чертата в него съществува и за нас, че всичко гадно и несгодно може да остане зад нея и пожеланията ще почнат да се реализират още на старта. Наричахме си какво ли не, повече за да не бъдем заподозрени в скептицизъм и черногледие. И може би защото ...
Достатъчният ми опит подсказва, че няма никакво значение с какъв текст човек започва годината. В този занаят най-вълнуващото е, когато перото се откъсне от всяко начертание и се отдаде на изненади и капризи. Не че отхвърлям изобщо обмисленото начало, но в отклоненията винаги има повече блясък и повече плам. Така че не придавам на днешните "Нерви и утехи" някаква особена тежест и дори програмност, каквито вероятно се полагат като за първи ...
Стара коледна картичка се откри на дъното на кутията с играчките за елха. Под слой от изсъхнали иглици тя бе остаряла във всяко отношение: пожеланията на гърба, изгубили смисъл, се бяха провалили в изминалите години, подателят отдавна бе отпаднал от списъка на приятелите, сребърните песъчинки се бяха олющили и разпилели, а разтопен восък от коледни свещи бе застинал върху част от картинката. Все същата картинка от онези коледни картички: ...
"Почти нищо не се иска от вас, за да имате очите си, докато сте жив - укори ме доктор Майорова. - Едни капки ви предписах и вие ги зарязахте." Отначало ми се зарадва, но после се взря в очите ми и настроението й се развали. Срещнахме се в магазин за детски играчки и на ръката й висеше малка нетърпелива дунда, която я теглеше към щанда, а мен спаси от повече мъмрене. Преди време Майорова ми предписа популярните капки систан, познати повече като изкуствени ...
« Предишна Страница 11 от 33 9 10 11 12 13 Следваща »
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД