Асоциациите на всеки претоварен от спомени човек са достойни за дисертация, смята популярният психиатър проф. В. С годините съзнанието се отказва от баналните връзки и почва да подбира изненадващи комбинации, вероятно, за да осигури разнообразие и интерес към живота. Не знам дали това се потвърждава в науката, но понякога наистина нещо от делника успява да извика забравени картини, чувства и лица от миналото - необяснимо, дори шокиращо, ...

В един ноември на ХХ век, само че мъглив и мокър, в популярната кръчма на созополското пристанище, която лете величаеха като казино, се запознах с Давид*, моряк с шарена брада и дебело бинтована ръка. Беше як, кокалест мъж и смесваше рома с кока-кола по рецепта, популярна и в писателското кафене на "Ангел Кънчев" 5. То ако бъдем честни, май нямаше друг начин да се пие тогавашният български ром.

Бяхме прескочили до градчето повече по навик, ...

В "Нерви и утехи" листопадът има същото място, каквото и цъфтенето на липите. И разбира се - снегът! Тези събития се оказват основни във вътрешния календар на поредицата. Забелязах го не веднага и не съвсем категорично, но със сигурност установих, че съм следвал този календар, без дори да го осъзная. Природата разпростира своя ритъм върху всички нас и с това остава единствената, която се опитва да възложи хармония и съгласие в нестройното ...

Манол К. седи в кафенето пред РУМ-а в "Младост 2" и премята дълга касова лента със сметки за топла и студена вода. Той за това е и дошъл от село - да си плати сметките. Дребни суми (кой знае как!) се навъртат и когато стопаните не са вкъщи. Приятели и съседи спират на масата му, отдават му разсеяно внимание и продължават към търговската част или към аптеката. Това му е на Манол нещо като временна приемна и той спазва тази традиция, макар че сезонът ...

Симпатична репортерка ме затрудни: какво днес трябва да разбираме под "будител", "будителство"? Единственото, което можах да измъдря, бе "отдаденост". Нямах под ръка други синоними, ако и това може да се нарече синоним. Не притежава задоволително обяснение и обществото, може би защото всичките му размишления и идеи за съдържанието на това понятие са били прекъснати за десетилетия. Защо едни творци, просветители и борци са будители, а други ...

Тези дни еврокомисарката Кристалина Георгиева даде изразителен жокер към въпроса има ли мафия в България. На страната били отпуснати 15 милиона за проблемите с граничната охрана, само че те били изразходвани неизвестно за какво. Никой не казва, намекна жената. Когато никой не смее да наруши мълчанието - това си е жива омерта. А има ли омерта, има и мафия, учи Марио Пузо.

Първият интересен текст за тази сицилианска клетва прочетох отдавна ...

Руски писател разказваше веднъж как някога, като се върнал в отпуск от фронта, опитал да се свърже със съучениците си - на война отишъл направо от училище. И как телефоните, онези, които отговаряли, го връщали към действителността: един загинал при Вязма, друг при Киев, трети при Смоленск. Казваше ги с имената и с лобните им места. И още, добави тогава, не се решил да ги зачеркне в телефонния си бележник. Нещо повече: и до днес, когато подновява ...

"Влакът току-що потегля от Централна гара след около точно 20 минути".

Това и да искаш, не можеш го измисли. Но ето че някой все пак се справи. Произнесе го телевизионна репортерка по повод преминаването през София на някакъв увеселителен влак от Европа. Според мен бие го единствено любимото изречение на покойния писател Климент Цачев: "Мога ли да ти задам един въпрос и същевременно да те запитам нещо?" (Твърдеше, че цитира известен актьор ...

През последните дни отвсякъде можеше да се чуе необмисленото и обидно "цирк" - за случващото се в парламента. Обидно не за парламента, а за цирка. Мисля, че след всичко, което бе причинено на българския цирк от новата политическа класа, тази незаслужена морална щета прелива чашата. Цирковото изкуство в България е предостатъчно пренебрегвано, унижавано и разорявано, за да бъде подложено днес и на това.

Всъщност



циркът у нас бе ...

Облегнах се на стената да изпия първото си кафе в Азия и веднага в осветеното пространство прекрачи от тъмното висок тънък човек с дълга пурета в ръка. "Батко - рече той, - какво те носи насам?" Беше Рашид от старата махала Чифте кафене, засмян и с безупречна стойка, без капка от умора на този нощен кръстопът, по днешному паркинг, традиционна спирка на българските туристически автобуси към Бодрум и Кушадасъ. Само той ме величаеше "батко" - и ...

Светофарът даде зелено, слязох от тротоара, когато жената срещу мен се заусмихва усилено. Искаше да я разпозная. Върнах се заедно с нея от средата на пешеходната пътека и зачаках пояснение. "Приятели сме във "Фейсбук" - каза тя. - Аз съм Росица П." Това вероятно се случва рядко - хора, които са се запознали в мрежата, да се сблъскат наяве, без да са си определяли среща. Редно беше да се отбележи, вероятно смяташе Росица и се наслаждаваше на случката. ...

Моето пребиваване в гимназията съвпадна с една странна мода в българското образование - издаването на училищни вестници. Това го е имало преди Девети септември и нямаше други пречки да се завърне освен острата подозрителност на властта към каквото и да е печатно слово извън официално контролираните издания. Не казвам, че ученическите вестничета бяха оставени извън контрол, но той бе някак неофициален, не се усещаше. Според някои съвременници ...

"Кауза" е чужда дума и в речника, който притежавам, е обяснена така: 1. Дело, обща работа. 2. Причина.

Второто значение е буквален превод на латинското causa.

Освен с произхода си, "кауза" е чужда в нашия живот и поради рядкото си, почти никога правилно и честно присъствие в него. Липсата на кауза (дело, обща работа) е един от фабричните дефекти на всяко сдружаване, на всякакво начинание в политиката и в публичния живот. Каузата в онзи смисъл, ...

Отново за старите къщи. Вече и сам започвам да се определям като пристрастен. Развил съм зависимост от темата. Утешавам се - безвредна зависимост, невинна. Поради неподходящо стечение на живота никога не се сдобих с такава къща. Сега разбирам, че това е имало велико значение за мен: вместо да се привържа към едно, обиколих и обикнах немалко такива човешки обиталища, притежания на приятели. Замръквах в такива чужди домове, сънувах сънища и ...

Това лято къщата на приятеля ми З. Д. в Троянския балкан е празна. Хубава къща, заможна. Такава е била и когато е строена през по-миналия век, и когато е възстановявана - вече в наши дни. Първото го разбирам - тогава е имало майстори за всичко. Обяснимо е и второто - З. е архитект и сам ръководеше реставрацията. Сега обаче е твърде натоварен, а децата му кой знае защо не пристигнаха от чужбина. Зарадва се на намерението ми да "отскоча" - къщата тъгувала ...

Пострада старият колега Ангел П. - лежи в гипс и приема посещения. Помислих, че да се появя с бутилка няма да е съвсем подходящо, и реших да занеса нещо на внучето му. Доскоро Ангел го разхождаше в количка и тържествено го представяше: "Малкото Геле". Избрах телефон играчка в естествен размер, реалистично изпълнен, с шайба, кабел и на края на кабела - слушалка. (Изглежда, и в Китай телефоните са като тукашните.) Малкото Геле междувременно е проходил, ...

Бях почти нахвърлял тези редове за миналия петък, когато се появи причина - по-лоша от техническа. Пропуснахме петъка и с него - 80-годишнината на Дончо Цончев. Досрамя ме донякъде, а после се зарадвах - излезе в един вестник страхотният текст на Деян Енев. Посветен на колегата, а може би - и на учителя. Написан мъжки, замислено и топло. Отсрами ни Деян в тази държава, където сякаш има закон за забравата на мъртвите й първенци. Виждал съм с какво ...

Геро от Банишора копнее да се включи в протестите, но има неплатени сметки. Медиите са го подплашили, че в протеста всички са изрядни. Геро е красив и интелигентен, макар и с една вече потъмняла хубост - като старо злато. Проблемът са му сметките, всъщност той е бил годен за протестите зимъс, но ги изтървал поради вирусна пневмония. Опасява се, че правителството ще падне и няма да успее да се включи. Компанията го успокоява: оттук нататък каквото ...

През 1835 г. в Търново е разкрита и разгромена романтичната конспирация на родолюбиви български първенци. Вдигат буната, смазват ги. Водач на заговора е Велчо Атанасов Джамджията, заможен и почитан в града мъж - от там и Велчова завера. Без да съжалява за своето съдбоносно решение, при последната среща със свещеника той заръчва: "Купете едно бакраче с масло и запалете всички кандила в "Свети Константин" да греят тъй, както душата ми гря за ...

Очевидно протестите срещу днешното правителство будят не само различни чувства, но и различни спомени. Спомените са свързани най-вече с вълненията от началото на 97-а. Появяват се забравени активисти на бунта, обясняват нещо от екрана, търсят връзки и аналогии със сегашните размирни софийски вечери. Овехтял е този спомен, остарели са лицата, някои опоскани и смалени, други просто затлъстели, вероятно и непонятни за младежите, които търсят ...